Иван Сухиванов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Сухиванов
български поет, писател и журналист
Роден
Националност България
Работилжурналист, гл.редактор на сп."Море"
Литература
Жанровестихотворение, разказ, есе,драма
Награди„Христо Фотев“ (2016)
Семейство
СъпругаНиколина Иванова
ДецаСлавена Иванова

Иван Сухиванов е български поет, писател, лит.критик и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 септември 1961 г. в Бургас.[1]

Завършва Българска филология. Работил е като преподавател по Фолклор и антропология на българите в Бургаския свободен университет[1], както и по История на българската литература след Първата световна война.

Един от тримата редактори на списание „Море“ след 2009 г. заедно с Росен Друмев и Георги Ингилизов.[2] Член е на Сдружение на българските писатели.

През 2018 г. защитава дисертация на тема „Лозунгите“ на Мария Судаева (философски и литературен контекст)“ в Шуменския университет.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1989 – Голямата награда на Национален литeратурен студентски конкурс – Шумен
  • 1997 – Общинската награда „Пегас“ за активно участие в националната литературна периодика
  • 2000 – Първа награда на конкурса „Яворови дни“ (Поморие)
  • 2000 – Носител е на наградата „Пегас“ на Годишните литературни награди на Община Бургас за стихосбирката „Лакуни“
  • 2000 – Носител е на литературната награда за поезия „Никулден“ за стихосбирката „Лакуни“
  • 2001 – Носител е на наградата за дебютна книга с поезия „Светлоструй“(Русе).
  • 2005 – Сборникът с разкази „Къси истории“ е сред номинираните за годишните награди на Сдружението на българските писатели
  • 2009 – Носител е на наградата „Петко Росен“ за нехудожествена проза на Годишните литературни награди на Община Бургас за книгата си с лит. критика „Ходове на въображението“[3]
  • 2010 – Носител е на Годишната награда „Христо Фотев“ за поезия на Община Бургас за книгата си „Ексил“[4]
  • 2012 – Номиниран с "Ексил" за наградата от Националния конкурс „Христо Фотев“[5]
  • 2013 - Плакет „Пегас“ на община Бургас за сборника с разкази „Бягства“.
  • 2012 – Носител е на втора награда от националния конкурс за сборник с разкази „Минко Неволин“ (Карнобат)[6]
  • 2013 – Номинация за „Бягства“ в международен конкурс за белетристика „Елиас Канети“ (Русе).
  • 2013 – Носител е на наградата „Христо Фотев“ за поезия на Годишните литературни награди на Община Бургас за книгата си „Томи. Нощна смяна“[7]
  • 2016 – Лауреат на национална награда за поезия „Христо Фотев“[8], [9], [10]
  • 2017 – Номиниран е за годишните награди на Портал „Култура“ за сборника с разкази „Стилът на невъзможното“[11]
  • 2018 – Номиниран е за годишните награди на Портал „Култура“ за проза за книгата „Обратно броене“
  • 2018 – Номиниран е за Националната награда за поезия „Иван Николов“
  • 2019 – Първа награда на конкурса „Морето“, Ахтопол
  • 2020 – Номиниран е за годишните награди на Портал „Култура“ за проза за книгата „Хендрикс и още свобода“
  • 2020 – Номинация за „Хендрикс и още свобода“ за книга с разкази в първото издание на Национален конкурс „Йордан Радичков“, Берковица.
  • 2022 - Годишна награда за поезия на Община Бургас - плакет "Христо Фотев" за стихосбирката "Да бъдем силни поети"

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лакуни“. Стихосбирка. София: Изд. ателие Аб, 2000.[12]
  • „Къси истории“. Разкази. Бургас: Либра Скорп, 2005, 55 с.[13][14][15]
  • „Ходове на въображението“. Литературна критика. Бургас: Либра Скорп, 2009, 80 с.[16][17][18]
  • „Ексил“. Поезия. Бургас: Либра Скорп, 2010, 58 с.[19]
  • „Бягства“. Разкази. Бургас: Либра Скорп, 2011, 72 с.[20]
  • „Томи. Нощна смяна“. Поезия. Бургас: Либра Скорп, 2014, 48 с.[21]
  • „Нямо кино“. Поезия. Бургас: Либра Скорп, 2015, 56 с.[22][23][24]
  • „Стилът на невъзможното“. Разкази. Пловдив: Жанет 45, 2016, 140 с. ISBN 978-619-186-235-1[25]
  • „Непревзето море“.Поезия. Либра скорп, 2018[26]
  • „Хендрикс и още свобода“. Разкази. Либра скорп, 2019[27]
  • „Пришествия в загубеното време“ (пиеса), сп. Театър, 2020
  • "Да бъдем силни поети", стихове, Либра скорп,2021г.
  • "Апотеоз на радикалния обрат" (литературна критика), 2022

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Биографична бележка за Иван Сухиванов на сайта Словото
  2. ↑ История и редакция на списание „Море“ на сайта на Община Бургас.
  3. ↑ „Бургаски литературни награди – 2009“, електронен бюлетин Културни новини, 6 декември 2009 г.
  4. ↑ Веселин Максимов, „Ето ги Златните Пегаси“, Дарик Бургас, 2 декември 2010 г.
  5. ↑ „Аксиния Михайлова спечели конкурса „Христо Фотев“, електронен вестник Burgas24.bg, 23.03.2012 г.
  6. ↑ Златка Михайлова, „Връчиха наградите „Минко Неволин“ Архив на оригинала от 2016-09-23 в Wayback Machine., Public Republic, 3 ноември 2012 г.
  7. ↑ Калина Енчева, „Керана Ангелова, Иван Сухиванов и Иван Бубалов получиха литературните награди на община Бургас“, focus-news.net, 3 декември 2013 г.
  8. ↑ Тани Костадинов, „Иван Сухиванов спечели наградата „Христо Фотев“, burgas.topnovini.bg, 25 март 2016 г.
  9. ↑ „Сухиванов спечели Фотевата награда“, Дарик Бургас, 26 март 2016 г.
  10. ↑ „Бургас: Иван Сухиванов стана носител на голямата награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“, focus-news.net, 26 март 2016 г.
  11. ↑ „Годишни награди на Портал „Култура“ – Номинации II кръг“, Портал „Култура“, 9 октомври 2017 г.
  12. ↑ Мира Душкова, „Лакуни“ от Иван Сухиванов“, рец. в LiterNet, 6.11.2001.
  13. ↑ За книгата „Къси истории“ на сайта на издателство Либра скорп.
  14. ↑ Иван Христов, „За провинцията на живота“, рец. в сп. „Книгите днес“, 2005, № 6, с. 28 – 29 = „Отвъд видимото“ Архив на оригинала от 2013-10-13 в Wayback Machine., електронно списание Public Republic, 7 декември 2010 г.
  15. ↑ Мира Душкова, „Осемнадесет истории на обикновената лудост“, рец. в електронно списание LiterNet, 11.02.2006, № 2 (75).
  16. ↑ За книгата „Ходове на въображението“ на сайта на издателство Либра скорп.
  17. ↑ Елица Дубарова, „Критикът като писател (или в търсене на „изгубения рай“ на литературата и/или литературността)“, рец. в електронно списание LiterNet, 7.11.2009, № 11 (120).
  18. ↑ Владимир Шумелов, „Той върви напред, пришпорван от въображението си, без надежда, че изгнаничеството има край...“, рец. в електронно списание LiterNet, 5.08.2012, № 8 (153).
  19. ↑ За книгата „Ексил“ на сайта на издателство Либра скорп.
  20. ↑ За книгата „Бягства“ на сайта на издателство Либра скорп.
  21. ↑ За книгата „Томи. Нощна смяна“ на сайта на издателство Либра скорп.
  22. ↑ За книгата „Нямо кино“ на сайта на издателство Либра скорп.
  23. ↑ Иглика Дионисиева, „Поетичното минимизиране в „Нямо кино“ от Иван Сухиванов“, рец. в „Диаскоп комикс“, 26 февруари 2016 г.
  24. ↑ Нели Лишковска, „Реставрации на смисъла“, рец. в „Диаскоп комикс“, 7 юни 2016 г.
  25. ↑ За книгата „Стилът на невъзможното“ на сайта на издателство Жанет 45.
  26. ↑ За книгата „Непревзето море“ на сайта на издателство Либра скорп.
  27. ↑ За книгата „Хендрикс и още свобода“ на сайта на издателство Либра скорп.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Сухиванов&oldid=12200756“.