Евгения Панчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евгения Панчева
българска литературна историчка, англицистка
Научна дейност
Област История на литературата
Работила в Софийски университет

Евгения Начева-Панчева е българска литературна историчка, професор по английска литература (Средновековие и Ренесанс) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евгения Панчева печели конкурс за асистент по английска литература (Средновековие и Ренесанс) в СУ „Св. Климент Охридски“ през декември 1986 г. Четири години по-късно защитава докторска дисертация на тема „Шекспировите защити на изкуството: Ренесанс, Маниеризъм, Барок“. През 2000 г. защитава доцентура с хабилитационен труд на тема „Разбягване на подобията: опит върху ренесансовата култура“, излязъл следващата година и в книжна форма в издателството на Софийския университет. А през 2012 г. става професор по английска литература.[1]

Автор на колективния учебник „Теория на литературата: От Платон до Постмодернизма“, написан в съавторство с Амелия Личева и Миряна Янакиева (2005). Тя е автор на 18 от общо 35-те му глави, посветени на Средновековието, Ренесанса, Т. С. Елиът и И. А. Ричардс, американската Нова критика, структурализма, Ролан Барт, интертекстуалността, психоаналитичното, архетипалисткото и митологичното, феноменологичното и екзистенциалисткото литературознание, херменевтиката, теорията на рецепцията, теорията на читателската реакция, лаканианската психоанализа, шизоанализата на Дельоз, йейлските критици, Фуко, Новия историзъм и културния материализъм.

Дългогодишен преводач на класическа англоезична литература. Още през 1996 г. превежда Едгар Алън По в издание, включващо старите преводи на Георги Михайлов и новите нейни. От хабилитирането си насам пък е дала на българската читателска публика три от драмите на Кристофър Марлоу – „Малтийският евреин“, „Тамерлан Велики“ и „Едуард II“. През 2006 г. излиза изцяло в неин превод и солиден том „Поезия“ на Уилям Шекспир, включващ цялото недраматично творчество на бележития английски класик: сонетите, чието първо издание датира от 2001 г., придружени от поемите „Венера и Адонис“, „Фениксът и гълъбът“ и някои други.[1]

Евгения Панчева е един от популяризаторите в България на американската литературоведска школа Нов историцизъм, който според нея може да бъде видян като постмодерно и отвъдатлантическо продължение на 'културния материализъм' - концепцията, добила популярност във Великобритания след средата на ХХ в.[2] [3] [4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Като поет е носител на трета награда от конкурса Славейкова награда (2010)[5] в Трявна за стихотворението „Колко прегазени кучета...“[6] [7]
  • Носител на националната награда „Христо Г. Данов“ (2007) в раздел „Преводна художествена литература“ за „Поезия“ от Уилям Шекспир (Университетско изд. „Св. Климент Охридски“)
  • Издателство Колибри е носител на наградата Бронзов лъв (2005) за три книги, между които „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ на Евгения Панчева, Амелия Личева и Миряна Янакиева.[8]
  • Носител на наградата на Съюза на преводачите в България (2013) за „Поезия“ от Уилям Шекспир за „Тамерлан Велики“ от Кристофър Марлоу и на „Похищението на къдрицата“ от Алекзандър Поуп.[9]

Библиография[10][редактиране | редактиране на кода]

Монографии

Преводи

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Биографична справка за Евгения Панчева в Литернет
  2. Евгения Панчева. „Нов историзъм и културен материализъм“. - В: Теория на литературата, София: Колибри, 2005, с. 483-96.
  3. Джийн Хауард, „Новият историзъм в изследванията върху Ренесанса“. (Превод от английски Евгения Панчева). - Литературна мисъл, 1991, кн.7, 149-174.
  4. Стивън Грийнблат, „Невидими куршуми: ренесансовият авторитет и неговото подриване. „Хенри IV“ и „Хенри V“. (Превод от английски Евгения Панчева). - Литературна мисъл, 1991, кн.7, 175-199.
  5. „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“, в. „Тревненска седмица“, 09.06.2010.
  6. Евгения Панчева, „Колко прегазени кучета...“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
  7. Евгения Панчева, „Колко прегазени кучета...“, Електронен портал Dictum, 9 юни 2010.
  8. „Бронзов лъв 2005 г.“ на сайта на Асоциация „Българска книга“, 30 юли 2008 г.
  9. „Още от наградите на СПБ“, в. „Култура“, бр. 35 (2741), 25 октомври 2013 г.
  10. Книги на Евгения Панчева, uni-sofia.academia.edu.
  11. Амелия Личева, „За Ренесанса и неговите гласове“, рец. във в. „Култура“, бр. 6, 16 февруари 2001 г.
  12. Ангел Игов, „Карта на безкрайните предели“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2654), 28 октомври 2011 г.
  13. Зорница Христова, „Тамерлан, или гледната точка на злото“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2652), 14 октомври 2011 г.
  14. Амелия Личева, „Бланш – това съм аз“, рец. във в. „Култура“, бр. 18 (2636), 13 май 2011 г.
  15. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2710), 1 февруари 2013 г.
  16. Любомир Терзиев, „Къдрица без излишни къдри“, рец. във в. „Култура“, бр. 13 (2719), 5 април 2013 г.
  17. Ангел Игов, „Наслада от самата форма“, рец. в електронно списание „Sofia Live“, 28 март 2013 г.
  18. Ангел Игов, „Пиеса за мразения крал“, рец. в електронно списание „Sofia Live“, 10 октомври 2013 г.
  19. Катя Атанасова, „Тялото на властта“, рец. в електронния Портал за култура, изкуство и общество, 3 януари 2014 г.
  20. Съдържание, предговор и откъс от „Едуард II“ на Кристофър Марлоу, сайт на издателство „Изток - Запад“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]