Евгения Панчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Евгения Панчева
българска литературна историчка, англицистка
Родена
1958 г. (60 г.)
Научна дейност
Област История на литературата
Образование Софийски университет
Работила в Софийски университет

Евгения Начева-Панчева е българска литературна историчка, професор по английска литература (Средновековие и Ренесанс) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евгения Панчева завършва английска филология и редовна докторантура върху литературата на английския Ренесанс в Софийския държавен университет. През декември 1986 г. печели конкурс за асистент по английска литература (Средновековие и Ренесанс) в Софийския университет. Четири години по-късно защитава докторска дисертация на тема „Шекспировите защити на изкуството: Ренесанс, Маниеризъм, Барок“. През 2000 г. защитава доцентура с хабилитационен труд на тема „Разбягване на подобията: опит върху ренесансовата култура“, излязъл следващата година и в книжна форма в издателството на Софийския университет. През 2012 г. става професор по английска литература.[1] През 2016 г. защитава втори докторат на тема „Стазис и екстаз: археологии на ранномодерния „Аз“ и получава титлата доктор на филологическите науки. От 2011 г. е ръководител на катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Автор на колективния учебник „Теория на литературата: От Платон до Постмодернизма“, написан в съавторство с Амелия Личева и Миряна Янакиева (2005). Тя е автор на 18 от общо 35-те му глави, посветени на Средновековието, Ренесанса, Т. С. Елиът и И. А. Ричардс, американската Нова критика, структурализма, Ролан Барт, интертекстуалността, психоаналитичното, архетипалисткото и митологичното, феноменологичното и екзистенциалисткото литературознание, херменевтиката, теорията на рецепцията, теорията на читателската реакция, лаканианската психоанализа, шизоанализата на Дельоз, йейлските критици, Фуко, Новия историзъм и културния материализъм.

Евгения Панчева е един от популяризаторите в България на американската литературоведска школа Нов историзъм, който според нея може да бъде видян като постмодерно и отвъдатлантическо продължение на 'културния материализъм' - концепцията, добила популярност във Великобритания след средата на ХХ в.[2] [3] [4]

Дългогодишен преводач на класическа англоезична литература. Още през 1990-те превежда за първи път на български език поемите на Шекспир „Венера и Адонис“ и „Похищението на Лукреция“, поемата на Кристофър Марлоу „Херо и Леандър“, както и Едгар Алън По в изданието, включващо старите преводи на Георги Михайлов и новите нейни. От хабилитирането си насам пък е дала на българската читателска публика четири от драмите на Кристофър Марлоу – „Малтийският евреин“, „Тамерлан Велики“, част I и II, „Едуард II“ и „Дидона, картагенската царица“. През 2006 г. излиза изцяло в неин превод и солиден том „Поезия“ на Уилям Шекспир, включващ цялото недраматично творчество на бележития английски класик: сонетите, някои от които отпечатани през 2001 г., придружени от поемите „Венера и Адонис“, „Похищението на Лукреция“ „Фениксът и гълъбът“ и др.[1]

Евгения Панчева превежда за първи път на български език английската ренесансова поетеса Емилия Ланиър, както и шедьовъра на Поуп „Похищението на къдрицата“. През 2017 г. представя за първи път на българската публика поезията на Джонатан Суифт. Превеждала е отделни произведения на Браунинг и Байрон. Сред превежданите от нея на английски български автори личат имената на Пенчо Славейков, Никола Вапцаров и Пеньо Пенев. През 2018 г. излиза и неин превод на Паисиевата „История славянобългарска“, издание на Зографската света обител.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Като поет е носител на трета награда от конкурса Славейкова награда (2010)[5] в Трявна за стихотворението „Колко прегазени кучета“[6] [7].
  • Носител на наградата „Георги Михайлов“ за най-добра дебютна преводна книга (1995) за Уилям Шекспир, „Венера и Адонис“. Кристофър Марлоу, „Херо и Леандър“ (Обсидиан, 1994).
  • Носител на националната награда „Христо Г. Данов“ (2007) в раздел „Преводна художествена литература“ за „Поезия“ от Уилям Шекспир (УИ „Св. Климент Охридски“).
  • Издателство Колибри е носител на наградата Бронзов лъв (2005) за три книги, между които „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ на Евгения Панчева, Амелия Личева и Миряна Янакиева.[8]
  • Носител на наградата на Съюза на преводачите в България (2013) за „Тамерлан Велики“ от Кристофър Марлоу ( Колибри, 2011) и „Похищението на къдрицата“ от Алекзандър Поуп [9] ( Изток-Запад, 2012).
  • Носител на Специалната награда за изключително високи постижения в областта на превода на Съюза на преводачите в България (2017) за превода на „Дидона, картагенската царица“ и „Херо и Леандър“ на Кристофър Марлоу (Агата-А, 2017).

Библиография[10][редактиране | редактиране на кода]

Монографии
Преводи
  • Уилям Шекспир. Венера и Адонис. Кристофър Марлоу. Херо и Леандър. София: Обсидиан, 1994.
  • Уилям Шекспир. Похищението на Лукреция. Обсидиан, 1996.
  • Едгар Алън По. Страната на сънищата. София: Златорогъ, 1996.
  • Уилям Шекспир. Поезия. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006.
  • Кристофър Марлоу. Малтийският евреин. София: Обсидиан, 2006.
  • Кристофър Марлоу. Тамерлан Велики. София: Колибри, 2011.[12] [13]
  • Тенеси Уилямс. Пиеси. Стъклената менажерия. Трамвай „Желание“. София: Колибри, 2011.[14]
  • Алекзандър Поуп. Похищението на къдрицата. София: Изток-Запад, 2012.[15] [16] [17]
  • Кристофър Марлоу. Едуард II. София: Изток - Запад, 2013.[18] [19] [20]
  • Уилям Шекспир. Поезия. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014.
  • Уилям Шекспир. Сонети. Три български превода. София: Захарий Стоянов, 2014.
  • Едгар Алън По. Душите на мъртвите. София: „Захарий Стоянов“, 2014.
  • Емилия Ланиър. Salve Deus Rex Judaeorum. Изток-Запад, 2016.
  • Кристофър Марлоу. Дидона, картагенската царица. Херо и Леандър. София: Агата-А, 2017.
  • Джонатан Суифт. Избрана поезия. София: Издателство за поезия „Да“, 2017.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Биографична справка за Евгения Панчева в Литернет
  2. Евгения Панчева. „Нов историзъм и културен материализъм“. - В: Теория на литературата, София: Колибри, 2005, с. 483-96.
  3. Джийн Хауард, „Новият историзъм в изследванията върху Ренесанса“. (Превод от английски Евгения Панчева). - Литературна мисъл, 1991, кн.7, 149-174.
  4. Стивън Грийнблат, „Невидими куршуми: ренесансовият авторитет и неговото подриване. „Хенри IV“ и „Хенри V“. (Превод от английски Евгения Панчева). - Литературна мисъл, 1991, кн.7, 175-199.
  5. „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“, в. „Тревненска седмица“, 09.06.2010.
  6. Евгения Панчева, „Колко прегазени кучета...“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
  7. Евгения Панчева, „Колко прегазени кучета...“, Електронен портал Dictum, 9 юни 2010.
  8. „Бронзов лъв 2005 г.“ на сайта на Асоциация „Българска книга“, 30 юли 2008 г.
  9. „Още от наградите на СПБ“, в. „Култура“, бр. 35 (2741), 25 октомври 2013 г.
  10. Книги на Евгения Панчева, uni-sofia.academia.edu.
  11. Амелия Личева, „За Ренесанса и неговите гласове“, рец. във в. „Култура“, бр. 6, 16 февруари 2001 г.
  12. Ангел Игов, „Карта на безкрайните предели“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2654), 28 октомври 2011 г.
  13. Зорница Христова, „Тамерлан, или гледната точка на злото“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2652), 14 октомври 2011 г.
  14. Амелия Личева, „Бланш – това съм аз“, рец. във в. „Култура“, бр. 18 (2636), 13 май 2011 г.
  15. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2710), 1 февруари 2013 г.
  16. Любомир Терзиев, „Къдрица без излишни къдри“, рец. във в. „Култура“, бр. 13 (2719), 5 април 2013 г.
  17. Ангел Игов, „Наслада от самата форма“, рец. в електронно списание „Sofia Live“, 28 март 2013 г.
  18. Ангел Игов, „Пиеса за мразения крал“, рец. в електронно списание „Sofia Live“, 10 октомври 2013 г.
  19. Катя Атанасова, „Тялото на властта“, рец. в електронния Портал за култура, изкуство и общество, 3 януари 2014 г.
  20. Съдържание, предговор и откъс от „Едуард II“ на Кристофър Марлоу, сайт на издателство „Изток - Запад“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]