Александър Поуп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Поуп
Alexander Pope
Alexander Pope by Michael Dahl.jpg
Роден 21 май 1688 г.
Починал 30 май 1744 г. (56 г.)
Професия поет
Националност Флаг на Англия Англия
Подпис Alexander Pope signature.svg
Александър Поуп в Общомедия

Александър Поуп (на английски: Alexander Pope) е английски поет и писател. Въпреки че става популярен чак в края на XIX век, той е определен за най-великия английски поет на XVIII век и за най-великия английски сатирик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Поуп е роден на 21 май 1688 г. в Лондон в семейство на католици и през 1700 г. семейството му се мести в Бинфилд. В късното си детство той се разболява от заболяване, известно като „Болестта на Пот“, която причинява първото му гръбначно изкривяване. Той никога не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча (1,4 метра). Поуп става протестант и на 12 години остава сирак.

Известен с литературните си спорове, Поуп никога не е имал близки приятели. Като млад той привлича вниманието на Уилям Уичърли и критика Уилям Уелш. На 17 години Поуп е приет в лондонското общество и е определен като литературно чудо. Сред по-късните му приятели са Джоузеф Адисън и кръжока му, които скоро нападат Поуп заради консерватизма му. Привързаността му към партията на торите е подсилена от приятелството му с Джонатан Суифт и членството му в клуба на Скриблърс.

Александър Поуп почива на 30 май 1744.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Поезията на Поуп обикновено се дели на три периода. Първият включва ранната му описателна поезия: Пастирите (1709), Уиндзорската гора (1713), Критическото есе (1711), Влизане с взлом (1714) — поема, която осмива модата от тази епоха, Елегия за паметта на нещастната лейди и Елоиз към Абелард са единствените любовни творби на Поуп. През 1718 г. Поуп започва интимни отношения с Марта Блънт — връзка, която продължава до края на животя му, и лейди Мери Уортли Монтагю, с която се разделя.

Вторият период на Поуп включва неговите великолепни, но в известна степен неточни преводи, издадени съответно – Илиада (1720) и „Одисея“ (172526), направени съвместно с Уилям Брум и Илайджа Фентън. Тези преводи, заедно с неуспешните издания на Шекспир (1725), водят до натрупване на големи дългове. През 1718 г. Поуп взема заем за да купи къща в Туикънхем, в която той и майка му остават до края на живота си.

В последният период от творчеството си Поуп започва да пише сатирични и нравствени стихотворения. Сред известните творби от този му период са: Глупакът (172843) — сатирична творба против глупаци и литературни драскачи, в която Поуп напада своите врагове, включително и Лудвиг Теобалд, драматурга Коли Кибър, критикува своето издание на Шекспир; Имитациите на Хорас (173338) — сатира за социалните проблеми и политическата глупост; Човешко есе (1734)- поетично-философско съчинение, неговата най-амбициозна творба; Нравствени съчинения (173135) и Послание към Арбътнот (1735)- защита на неговата поезия и творчеството му като цяло.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1700: Ode on Solitude
  • 1709: Pastorals
  • 1711: An Essay on Criticism
  • 1712: Messiah
  • 1712: The Rape of the Lock
  • 1713: Windsor Forest
  • 1715–1720: Превод на Илиада
  • 1717: Eloisa to Abelard
  • 1717: Three Hours After Marriage
  • 1717: Elegy to the Memory of an Unfortunate Lady
  • 1723–1725: The Works of Shakespear, in Six Volumes
  • 1725–1726: Превод на Одисея
  • 1727: Peri Bathous, Or the Art of Sinking in Poetry
  • 1728: The Dunciad
  • 1733–1734: Essay on Man
  • 1735: The Prologue to the Satires

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за