Йордан Пеев (поет)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Йордан Пеев.
| Йордан Пеев | |
| Роден | 1968 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  България |
| Активен период | 1990 – |
| Жанр | поезия, детска литература |
| Деца | Алек, Йоан-Симеон |
| Уебсайт | yordanpeev.com |
Йордан Димитров Пеев е български поет и писател.[1]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1968 г. в Стара Загора. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Заедно с Пламен Дойнов, Георги Господинов и Бойко Пенчев създават литературен клуб.[2] През 1990 г., в съавторство с Пламен Дойнов, публикува поетичния сборник „Сълзите на гнева“, в който неговите стихове са обединени в раздела „Каруцата на ветровете“.
Известно време като журналист в радио „Веселина“, а след това и в Радио Стара Загора.[3]
През 2014 г. е издаден сборникът му „Когато смъртта ми прогледне“, а през 2016 г. сборникът „Стъклена кожа“.
През 2015 г. са публикувани книгите му „Пощальонът“ и „Последният Адам“.
Удостоен е с награди от различни конкурси – втора награда от конкурса „Веселин Ханчев“[4], награда от СБП на Четвърти Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“ 2014 г.[5], награда от поетичния конкурс „Срещу вятъра“[6], единодушен носител на приза както на публиката, така и според оценката на авторитетното жури на наградата за поезия на четвъртото издание на националния конкурс „Усин Керим“ (2016)[7][8]. През юни 2017 г. поделя с Иван Тенев и Александър Петров втора награда в конкурса Славейкова награда (първа награда не се присъжда)[9][10]. Носител на литературни награди от национални конкурси на името на Никола Вапцаров, Добромир Тонев и редица други.
Член е на Съюза на българските писатели.
Йордан Пеев живее в Стара Загора.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Пощальонът (2015)
- Последният Адам (2015)
- театрални пиеси: Криле за таралежи - комедия (2018), Костилки от ягоди (2019) и моноспектакъла Посрещането на Поета (2019)
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
- Сълзите на гнева (1990) – поезия, с Пламен Дойнов
- Когато смъртта ми прогледне (2014) – поезия
- Стъклена кожа (2016) – поезия
- Любовни вертикали (2017) – поезия
- Детонатор за глухарчета (2017) – поезия
- Филантропията на един варварин (2019) - поезия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография и поезия на Йордан Пеев в „Литературен свят“.
- ↑ Вълк, дърво и една мръсница, стихове от Йордан Пеев, Биография и стихове, „Факел“, 18 декември 2013 г.
- ↑ „Живописец номинира романист за литературната награда на Стара Загора“, kmeta.bg, 20 януари 2016 г.
- ↑ Биография в официалния сайт
- ↑ „Йордан Пеев с поредно поетично отличие в Пловдив“[неработеща препратка], nbp.bg, 21 октомври 2014 г.
- ↑ „Старозагорски поет спечели поетичен конкурс“, chambersz.com, 28 юли 2015 г.
- ↑ Петя Гайдарова, „Йордан Пеев е носителят на наградата „Усин Керим“, marica.bg, 10 октомври 2016 г.
- ↑ „Йордан Пеев спечели наградата на националния конкурс „Усин Керим“, bta.bg, 16 октомври 2016 г.
- ↑ „Две втори и две трети награди присъди журито на националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“, bta.bg, 11 юни 2017 г.
- ↑ „Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение: Награди“, сайт на община Трявна, 11 юни 2017 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Йордан Пеев
- „Йордан Пеев: Душевността на българина е обетована земя, недостъпна за бездарието“, интервю, delo.bg, 17 октомври 2016 г.
|
