Михай Шафран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михай Шафран
Sáfrány Mihály
унгарски музикант и революционер
BASA-1735K-1-184-1-Mihaly Safrany (crop).jpeg
Михай Шафран като диригент на първия български оркестър. Източник: ДА „Архиви“
Роден
около 1824 г.
Починал
Етнос Унгарци
Музикална кариера
Инструменти цигулка
Михай Шафран в Общомедия

Михай Шафран (на унгарски: Sáfrány Mihály) е музикален деец от епохата преди Освобождението (1878). По народност унгарец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1824 г. В България идва след потушаването на Унгарската революция от 1848 – 1849 и се установява в Шумен. Като любител музикант свири на цигулка и флейта и композира малки пиеси. През 1850 година съставя оркестър от 9 души чужди емигранти – цигулари и флейтисти. Същевременно учи малки българчета да свирят на флейта.[1][2][3][4]

През 1851 година, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджистоянов, основава първия български оркестър от 12 души, съставен от учители, занаятчии и търговци, който изпълнява валсове, мазурки, маршове, полонези, кадрили, турски шаркии, някои оперни откъси и български народни песни и хора и за кратко време става твърде известен.[3] Оркестърът посещава и съседни градове. Около 2 години след идването си в Шумен е назначен за капелмайстор на турския военен оркестър в града, което обаче не възпрепятства работата му с българския оркестър.[1]

През 1853 и от 1857 до 1859 е преместен на служба в Одрин. В началото на 1861 се премества там, където работи до края на живота си като учител в Католическата гимназия и ръководител на ученическия оркестър в Българската екзархийска мъжка гимназия. В своята „Кратка автобиография“ Сава Доброплодни си спомня, че Добри Войников, който свири на цигулка и флейта, е най-успешният сред младите ученици на Шафран. Затова, след заминаването на Шафран за Одрин, той оглавява оркестъра и става първият българин, диригент на първия български оркестър.[1][4]

Михай Шафран е автор на оркестровите произведения „Българско хоро“, „Подпури“, „Шумна полка“.[2]

Умира през ноември 1905 г. в Одрин.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 454. (на български)
  2. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4836.
  3. а б „Държавен симфоничен оркестър Шумен“, архив на оригинала от 19 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130719053138/http://statesymphoshumen.bg/, посетен 19 юли 2013 
  4. а б „Академичен кръг по сравнително литературознание – АКСЛИТ/Конференция 2014“, архив на оригинала от 29 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131029205850/http://calic.balkansbg.eu/conferens/de-la-musique-avant-toute-chose/tag/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8.html, посетен 29 октомври 2013 
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „България“         Портал „България          Портал „Унгария“         Портал „Унгария