Михай Шафран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михай Шафран
унгарски музикант и революционер
Михай Шафран 
Михай Шафран като диригент на първия български оркестър. Източник: ДА „Архиви“
Роден: ок.1824
Починал: ноември 1905

Михай Шафран (на унгарски: Sáfrány Mihály) е музикален деец от епохата преди Освобождението (1878). По народност унгарец. В България идва след потушаването на Унгарската революция от 1848 – 1849 и се установява в Шумен. Като любител музикант свири на цигулка и флейта и композира малки пиеси. През 1850 година съставя оркестър от 9 души чужди емигранти – цигулари и флейтисти. Същевременно учи малки българчета да свирят на флейта.[1][2][3]

През 1851 година, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджистоянов, основава първия български оркестър от 12 човека, съставен от учители, занаятчии и търговци, който изпълнява валсове, мазурки, маршове, полонези, кадрили, турски шаркии, някои оперни откъси и български народни песни и хора и за кратко време става твърде известен.[2] Оркестърът посещава и съседни градове. Около 2 години след идването си в Шумен (1852?) е назначен за капелмайстор на турския военен оркестър в града, което обаче не възпрепятства работата му с българския оркестър.

През 1853 и от 1857 до 1859 е преместен на служба в Одрин. В началото на 1861 се премества там, където работи до края на живота си като учител в Католическата гимназия и ръководител на ученическия оркестър в Българската екзархийска мъжка гимназия. В своята „Кратка автобиография“ Сава Доброплодни си спомня, че Добри Войников, който свири на цигулка и флейта, е най-успешният сред младите ученици на Шафран. Затова, след заминаването на Шафран за Одрин, той оглавява оркестъра и става първият българин, диригент на първия български оркестър.[3]

Михай Шафран е автор на оркестровите произведения „Българско хоро“, „Подпури“, „Шумна полка“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4836.
  2. а б ((bg)) Държавен симфоничен оркестър Шумен
  3. а б ((bg)) Академичен кръг по сравнително литературознание – АКСЛИТ/Конференция 2014