Любомир Чакалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любомир Чакалов
български математик
Роден
Починал
Научна дейност
Област Математика

Любомир Николов Чакалов е български математик, академик на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 февруари 1886 г. в град Самоков и е девето дете в семейството. След като завършва средното си образование в Пловдив започва да работи като учител в близко до Самоков село. С помощта на един от братята си Любомир Чакалов се записва в Софийския университет през есента на 1904 г.

През юни 1908 г. завършва университета с отличие в специалност математика и физика. На 10 септември 1908 г. става асистент на професор Емануил Иванов. През следващите години специализира в редица европейски градове: Лайпциг и Гьотинген (19101912 г.) и в Париж и Неапол (19251926 г.).

Доцент е от 10 септември 1908 г. става ръководител на катедрата по висш анализ. Извънреден професор в катедрата по висш анализ Чакалов е в периода от 14 октомври 1919 г. до 31 март 1922 г. Редовен професор в същата катедра е от 1922 г. до своето пенсиониране на 15 октомври 1952 г. През 1925 г. получава докторска степен по математика от университета в Неапол. Същата година става академик.

През 1923-1924 г. е декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет, а през 1943-1944 г. е ректор на Софийския университет.

Основните му приноси са в областите реален и комплексен анализ, теория на числата, диференциални уравнения, елементарна математика и други. Изследва също аритметичните свойства на някои безкрайни редове.

Любомир Чакалов е член на Кралската чешка академия на науките, Варшавската академия на науките, географското дружество в Лима, както и постоянен член на Българската академия на науките след 1930 г.

През 1949 г. става член на БКП. През 1950 г. получава Димитровската награда. През 1963 г. е отличен със званието „Народен деятел на културата“.