Емануил Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емануил Иванов
български математик
Роден
Починал
25 юли 1925 г. (68 г.)
Научна дейност
Област Математика

Емануил Димитров Иванов е български математик и физик. Той е един от основоположниците на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и дългогодишен преподавател там.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Емануил Иванов е роден през 30 януари 1857 година в Свищов. Баща му, Димитър Хаджииванов, е заможен търговец, а майка му, Елена, е дъщеря на видинския търговец Емануил Шишманоглу. Сестра му Тинка Хаджиконстантинова е майка на Алеко Константинов. Първоначално Емануил Иванов учи в Свищов, като през 1872 година завършва средното училище в града. През следващите няколко години работи при баща си, в свищовска аптека и като стажант-инженер в пътностроителна фирма. През 1875 година заминава в Цариград, където полага изпит за техническа правоспособност в тази област. След започването на Руско-турската война през 1877 година се връща в Свищов.

През 1879 година, след края на войната, Емануил Иванов отива да учи в Политехниката в Мюнхен, където през 1883 година завършва физика и математика. От 1883 до 1885 година е учител в Ломската гимназия, след което става чиновник в Министерството на народното просвещение.

Емануил Иванов става един от авторите на издадената през 1888 година „Наредба на Педагогическия курс при Софийската класическа гимназия“, с която се поставя началото на Софийския университет. След създаването на училището Иванов става извънреден преподавател във Физико-математическия отдел, през 1890 – 1892 и 1893 – 1894 година е избиран за ректор, а през 1895 година става редовен професор. От 1898 година е дописен, а от 1900 година – действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

През 1910 година, след конфликт с академичния съвет на Софийския университет, Емануил Иванов напуска училището, като през следващите години преподава математика в Държавното средно техническо училище и в Средното търговско училище в София. През 1917 година той се връща в университета, където остава до пенсионирането си през 1923 година. Последните две години от живота си прекарва в Кюстендил.

Емануил Иванов умира на 25 юли 1925 година в Кюстендил.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]