Борис Дякович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Дякович
български археолог и библиотекар
Дякович като директор на Пловдивската Народна библиотека, около 1930 г.
Дякович като директор на Пловдивската Народна библиотека, около 1930 г.

Роден
Починал
8 януари 1937 г. (68 г.)
Научна дейност
Област Археология, библиография
Борис Дякович в Общомедия

Борис Дякович е български музеен и библиотечен работник и учен. Брат е на българските учени и общественици Владимир Дякович и Александър Дякович. Негов племенник е правистът и журналист Александър Дякович, убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910). Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до смъртта си. В периода 1901 – 1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. В 1909 г. участва в подготовката на Закон за народното просвещение и е автор на раздела за културните институции.[2]

Дякович е автор на раздела за библиотеки и музеи в Закона за народното просвещение (1909). Изработва нов, модерен правилник на Народната библиотека в Пловдив (1920) и започва издаването на нейния годишник (1905). Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Дякович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евдокия
 
Иван Дякович
(1835 - 1889)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Дякович
(1860 - 1931)
 
Лев Дякович
(1862 - 1897)
 
Владимир Дякович
(1864 - 1929)
 
Люба Ризова
 
Борис Дякович
(1868 - 1937)
 
Николай Дякович
(1872 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Дякович
(1899 - 1945)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Билярски, Цочо. Защо забравяме напоследък бесарабските българи?. // 2010.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1915.
  3. Колева, Р. Борис Дякович: 120 години от рождението му. – Библиотекар, 1988, кн. 3, 41 – 46
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „България“         Портал „България          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „Украйна“         Портал „Украйна