Александър Дякович
Тази статия е за българския юрист. За неговия племенник журналист вижте Александър Дякович (журналист).
| Александър Дякович | |
|---|---|
| български юрист | |
 | |
| Роден |
16 октомври 1860 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Загребски университет |
Александър Иванов Дякович е български юрист и общественик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 октомври 1860 година в Болград в семейството на шуменеца Иван Дякович.[1] Учи в Болградската гимназия.[2] След това получава военно образование в Одеса и завършва право в Загребския университет.[3]
Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година.[3] След избухването на Руско-турската война се записва доброволец в Българското опълчение, с което се сражава на Шипка.[1]
След 1878 година работи като съдия и прокурор в София, Русе и Търново. Председател е на Варненския окръжен съд. Автор на Първия Наказателен закон.[3] Във Варна Дякович е активист на Македоно-одринската организация и е председател на Варненското македоно-одринско дружество.[4][5] Пръв председател е и на Варненското ловно дружество.[6]
Умира на 27 март 1931 година.[1] Погребан е в Централните софийски гробища.[7]
Името му носи улица във Варна.[3]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Стефан Дякович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евдокия | Иван Дякович (1835 - 1889) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дякович (1860 - 1931) | Лев Дякович (1862 - 1897) | Владимир Дякович (1864 - 1929) | Люба Ризова | Борис Дякович (1868 - 1937) | Николай Дякович (1872 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дякович (1899 - 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Дякович, Александър. Добруджа под гнета на румъните. - В: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени. Съставител и редактор проф. Петър Петров, II издание. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Опълченци. // Музей на Възраждането - Варна. Посетен на 25 януари 2019.
- ↑ Каравелов, Любен. Събрани съчинения. Том 12. София, Български писател, 1992. с. 601.
- ↑ а б в г Дякович (Шумен). // Енциклопедия на български родове. Посетен на 25 януари 2019.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 36.
- ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - IV част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 31.
- ↑ По улица „Александър Дякович“. // Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна. Посетен на 25 януари 2019.
- ↑ Парцел 44. // София помни. Посетен на 25 януари 2019.
Портал „
Портал „
Портал „