Владимир Дякович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Дякович
български просветен деец
Роден
Владимир Дякович
Починал
31 декември 1929 г. (65 г.)
Народен представител в:
XIV ОНС   
Семейство
Съпруга Люба Саздова Ризова
Деца Александър Дякович

Владимир Иванов Дяков (Дякович) е български възрожденски просветен деец, ботаник и историк. Работи като учител в Лом, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Солун и София. Избран е за народен представител от Демократическата партия в XIV Обикновено народно събрание от 1908 до 1911 г. В следвоенните години е председател на Софийското училищно настоятелство. Един от основателите и председател на Съюза на бесарабските дружества. Един от основателите на Българското природоизпитателно дружество.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1864 г. в Болград, трето от осемте деца на Иван и Евдокия (Донка) Ив. Дякови. Основното и средното си образование завършва в Болградската гимназия. Следва естествена история в Новорусийския университет в Одеса (1882 г.), завършвайки със степен „Кандидат на природните науки“. През 1885 г. прекъсва обучението си, за да участва в Сръбско-българската война.[2] Той е първият българин, който защитава дисертация в областта на физиологията на растенията.[3] Работи като учител в Ломското петокласно педагогическо училище (1886 – 1887), Търновската мъжка гимназия (1888 – 1889), Пловдивската мъжка гимназия (1890), Окръжната мъжка гимназия в Шумен (1890 – 1891), българската мъжка гимназия „св. св. Кирил и Методий“ в Солун (1891 – 1894). Ръководи Втора мъжка гимназия в София (от 1903).[1]

Като народен представител в XIV-тото народно събрание Владимир Дякович взема дейно участие в т.нар. комисия за чиновническите щатове. Резултат от проучванията на комисията са фактологичен материал в два тома и обем 1200 страници – история на българското учебно дело и на други културни институции в държавата, придружена с предложения за бъдещото им развитие.[4] В този документ Владимир Дякович прави първото обосновано предложение за създаване на държавен архив в България.[5]

Книжовна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основател е на Българското природоизпитателно дружество (1896), а няколко години работи като негов секретар. Редактор е на дружествените издания „Трудове...“ и „Годишник...“.[6][7]

Автор е на книгите „Българска Бесарабия“ (1918), „Българите в Бесарабия“ (посм. изд. 1930). Редактор е или участва в списването на „Учителски вестник“ (1903), „Време“ (1908 – 1909), „Знаме“, „Пряпорец“ и „Търновска конституция“. Автор е на учебник по Обща ботаника на гимназиите (1898), както и на множество статии в областта на ботаниката и физиологията на растенията.[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Люба Саздова Ризова, дъщеря на българския общественик от Солун Саздо Ризов, с която се запознава докато е учител в Солун. [1]

Брат е на българските учени и общественици Борис Дякович и Александър Дякович. Синът му, правистът и журналист Александър Дякович е убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.[8]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Дякович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евдокия
 
Иван Дякович
(1835 - 1889)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Дякович
(1860 - 1931)
 
Лев Дякович
(1862 - 1897)
 
Владимир Дякович
(1864 - 1929)
 
Люба Ризова
 
Борис Дякович
(1868 - 1937)
 
Николай Дякович
(1872 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Дякович
(1899 - 1945)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Жечев 1995, с. 268.
  2. Жечев 1995, с. 265 – 267.
  3. а б Станев 2001, с. 49.
  4. Жечев 1995, с. 271.
  5. Жечев 1995, с. 272.
  6. Жечев 1995, с. 274.
  7. Станев 2001, с. 51.
  8. Билярски 2010.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Наука“         Портал „Наука          Портал „България“         Портал „България          Портал „Молдова“         Портал „Молдова          Портал „Румъния“         Портал „Румъния          Портал „Украйна“         Портал „Украйна          Портал „Македония“         Портал „Македония