Владимир Дякович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Дякович
български просветен деец
Роден
Владимир Дякович
Починал

Етнос българи
Образование Болградска гимназия
Одески национален университет
Народен представител в:
XIV ОНС   
Семейство
Братя/сестри Борис Дякович
Съпруга Люба Саздова Ризова
Деца Александър Дякович

Владимир Иванов Дяков (Дякович) е български възрожденски просветен деец, ботаник и историк. Работи като учител в Лом, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Солун и София. Избран е за народен представител от Демократическата партия в XIV Обикновено народно събрание от 1908 до 1911 г. В следвоенните години е председател на Софийското училищно настоятелство. Един от основателите и председател на Съюза на бесарабските дружества. Един от основателите на Българското природоизпитателно дружество.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1864 г. в Болград, трето от осемте деца на Иван и Евдокия (Донка) Ив. Дякови. Основното и средното си образование завършва в Болградската гимназия. Следва естествена история в Новорусийския университет в Одеса (1882 г.), завършвайки със степен „Кандидат на природните науки“. През 1885 г. прекъсва обучението си, за да участва в Сръбско-българската война.[2] Той е първият българин, който защитава дисертация в областта на физиологията на растенията.[3] Работи като учител в Ломското петокласно педагогическо училище (1886 – 1887), Търновската мъжка гимназия (1888 – 1889), Пловдивската мъжка гимназия (1890), Окръжната мъжка гимназия в Шумен (1890 – 1891), българската мъжка гимназия „св. св. Кирил и Методий“ в Солун (1891 – 1894). Ръководи Втора мъжка гимназия в София (от 1903).[1]

Като народен представител в XIV народно събрание Владимир Дякович взема дейно участие в т.нар. комисия за чиновническите щатове. Резултат от проучванията на комисията са фактологичен материал в два тома и обем 1200 страници – история на българското учебно дело и на други културни институции в държавата, придружена с предложения за бъдещото им развитие.[4] В този документ Владимир Дякович прави първото обосновано предложение за създаване на държавен архив в България.[5]

Книжовна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основател е на Българското природоизпитателно дружество (1896), а няколко години работи като негов секретар. Редактор е на дружествените издания „Трудове...“ и „Годишник...“.[6][7]

Автор е на книгите „Българска Бесарабия“ (1918), „Българите в Бесарабия“ (посм. изд. 1930). Редактор е или участва в списването на „Учителски вестник“ (1903), „Време“ (1908 – 1909), „Знаме“, „Пряпорец“ и „Търновска конституция“. Автор е на учебник по Обща ботаника на гимназиите (1898), както и на множество статии в областта на ботаниката и физиологията на растенията.[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Люба Саздова Ризова, дъщеря на българския общественик от Солун Саздо Ризов, с която се запознава докато е учител в Солун.[1]

Брат е на българските учени и общественици Борис Дякович и Александър Дякович. Синът му, правистът и журналист Александър Дякович е убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.[8]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Дякович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евдокия
 
Иван Дякович
(1835 - 1889)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Дякович
(1860 - 1931)
 
Лев Дякович
(1862 - 1897)
 
Владимир Дякович
(1864 - 1929)
 
Люба Ризова
 
Борис Дякович
(1868 - 1937)
 
Николай Дякович
(1872 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Дякович
(1899 - 1945)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Жечев 1995, с. 268.
  2. Жечев 1995, с. 265 – 267.
  3. а б Станев 2001, с. 49.
  4. Жечев 1995, с. 271.
  5. Жечев 1995, с. 272.
  6. Жечев 1995, с. 274.
  7. Станев 2001, с. 51.
  8. Билярски 2010.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Наука“         Портал „Наука          Портал „България“         Портал „България          Портал „Молдова“         Портал „Молдова          Портал „Румъния“         Портал „Румъния          Портал „Украйна“         Портал „Украйна          Портал „Македония“         Портал „Македония