Оборище (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Оборище (Област Пазарджик))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оборище.

Оборище
Oborishte127.JPG
Изглед към селото
Общи данни
Население 1 158 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1 256 (НСИ)
Землище 69,059 km²
Надм. височина 500-699 m
Пощ. код 4522
Тел. код 035394
МПС код РА
ЕКАТТЕ 53103
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Оборище
Милко Ангелов
(ГЕРБ)
Оборище в Общомедия
Братска могила на руснаци, загинали при с. Мечка (сега Оборище)

Оборище е село в Южна България в община Панагюрище, област Пазарджик. До 1950 г. селото официално се нарича Мечка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Оборище се намира в планински район. То лежи в Същинска Средна гора. През него минава шосето между град Панагюрище, през село Вакарел за София. Съседни населени места са град Панагюрище (10 км на изток), село Поибрене (8 км на запад) и село Мухово (17 км на юг). Магистрала Тракия е на 35км,Пловдив на 80км,Пазарджик на 45км.

Село Оборище е закътано от всички страни с високи планини и върхове. Панорамната гледка от селото е много красива. С изключителна красота се извисява връх Илинден, където всяка година се чества празника и се прави курбан. На този връх е разположена телевизионната кула. Селото има много добра инфраструктура,чисто,подредено с прекрасни гледки към Витоша,Рила и Родопите.При ясно време се виждат ски пистите на Боровец.

В селото има много изворни чешми: „Сондата“, „Мальовец“, „Бельовец“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на село Оборище е Мечка. Но през средата на миналия век, към 1950 г. то придобива днешното си име — Оборище. Името на селото идва от името на местността Оборище,където е проведено Първото Велико Народно събрание.Подготовката и мястото на събранието е организирано от жителите на с.Мечка

Местността Оборище е историческа, през април 1876 там се провежда Оборищенското събрание, на което се взема решение за избухването на Априлското въстание. Депутат на това събрание от село Мечка е Димитър Павлов Кокльов (Гайдарджията) от четата на Бенковски.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Културна забележителност в с. Оборище е църквата, като през 2004 г. бе успешно завършена нейната реставрация. Историята говори, че в нея се е укривал Васил Левски,а през 1876 г.в една зимна вечер Георги Бенковски създава революционен комитет, в който участва и полага клетва цялото пълнолетно мъжко население на с.Мечка(Оборище).Два руски паметника, издигнати от признателното местно население в памет на загиналите руски войници през 1878 г.Всяка година на 13 януари жителите на с.Оборище отдават почит пред тяхната саможертва.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година в местността Оборище в периода 1-2 май се провеждат празниците по честване на годишнина от Априлското въстание в Четвърти революционен окръг.
  • Обичаят „Рогачов ден“ се празнува на Месни Заговезни по християнския календар. На този ден младежите правят „рогач“ (името му идва от елените — рогачи). Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с „козинява черга“, под чергата по прътите се завързват звънци — медени, тучови, клеини. Рогача се носи от 10-12 младежи. Около него играят цигани и дервиши — хора (основно мъже), които са облечени в животински кожи и го пазят. Всичко това символизира, че свършват дългите зимни нощи, земята се пробужда за обработване, гонене на злите духове.
  • „Рукла“ — на Сирни Заговезни, в цялото село се палят огньове. Местните хора смятат, че така ще прогонят злите духове. Младите прескачат огъня за здраве и берекет.
  • Лазаровден — обикновено читалищното ръководство на село Оборище, всяка година организира пеене на Лазаровден. На този ден млади момичета се обличат в традиционна българска носия, която е характерна за областта и отиват да пеят. Те ходят от къща на къща и пеят на домакините песни, които са свързани със семейството. Те събират яйца и други дарове, които на края на деня си делят. От старите български поверия се счита, че първото излизане на девойката на пеенето на Лазар, че е готова за женитба. Това съответства с първото коледуване на младите ергени. В днешни дни обаче, съвсем не е така. Млади момичета и момчета извършват тези обичаи, когато не са пълнолетни.

личности,литература: ||||ЗАПИСКИ ПО СРЕДНОГОРСКОТО ВЪСТАНИЕ/университетско издателство/Св.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”1993 ГОД. От Поп Груйо Тренчев н. извл.от МНН/01.2012 г. Участниците в подготовката на въстанието от село Мечка/Оборище са: Димитър Павлов Коклев –Кокльо –Гайдарджията,председател на местния революционен комитет в селото,делегат на Оборище-местност,показана от него за тайното събрание на Бенковски, Участник във въстанието,във Хвърковатата чета на Бенковски,арестуван и освободен през есента на 1876 год. /1830-1919 год./ Кръстьо Николов Муховски - Мечанина; Никола Петков-майстор на ножове и саби от Мечка; Петър Грепчов –участвал в подготовката и въстанието; Стоян Ганчов –участвал в подготовката и въстанието За участието на Мечани в подготовката и самото въстание, поп Кръстьо пише в своята изповед:: СТИХ 71:……. В 13 –ТИ И 14-ТИ АПРИЛ Събранието в Оборище седяха, от село Мечка принесени ярета и агнета колеха,ядяха, Едни-агнета колеха,деряха, на шишове-ръжени ги въртяха. Цвятко Пръшков агнета в кожи увиваше В жарта да се пекът ги заравяше И то не бе само агнета,ярета, но и паници още хляб и сол,пипер,лъжици;

Стих 72/ и за конете ечемик и кола сено и всичко друго кому що бе потребно Мечани само отвождаха и дохождаха и кому що потрябваше донасяха, Всичко все от мечани се вършеше, Загдето человек потрябваше от мечани се пращаше. На мечан труда и инжидивението скъпо платиха, гдето отоманците селото им два пъти гориха В селото има сто и петдесет къщи бяха, Само осемнайсет неизгорени останаха….

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]