Мотоциклет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Класически лек мотоциклет DKW RT 125
Триколeсен скутер
АТВ KYMCO MXU 300
Канадски мотциклет Can-Am с верижно задвижване
Канадски триколесен мотоциклет Can-Am Spyder

Мотоциклетът (на френски: motocycle, от на латински: mōtor — привеждащ в движение, и на гръцки: κύκλος — кръг, колело) е двуколесно моторно превозно средство с или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се причисляват и моторните превозни средства с три или четири колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg. Към тези транспортни превозни средства се причисляват и двуколесни или триколесни пътни превозни средства, които имат двигател с вътрешно горене с работен обем до 50 cm³, но чиято максимална конструктивна скорост надвишава 50 km/h (чл. 13 и 14 от Допълнителни разпоредби на Закона за движението по пътищата) [1]. Характерните особености, като главна отличителна черта на мотоциклета е, конструктивно изграденото директно безредукторно управление на предното управляващо колело, както и определеното място в конструкцията за сядане, при което положението на тялото на моториста е като на ездач върху транспортното средство. Това осигурява вертикално положение на тялото при управлението и за стабилност при ездата се поставят странични опори за краката (стъпенки или площадки, както е при скутерите) на мотоциклетиста и неговия пътник. Това позволява в близост да бъдат разположени органи за управление с краката - лост за смяна на скорости, крачен лост за задната спирачка. Характерна особеност са не само броя на колелата, но и изграждането на рамата, ходовата част и окачването на колелата. Класическият мотоциклет е характерен и с начина на монтажа на двигателя (двигател с вътрешно горене), електрически двигател, реактивен - специално изградените мотоциклети рекордьори.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Мотоциклетите създадени през ХІХ век и до днес имат едно предназначение - да превозват хора и сравнително малки по размер товари, като транспортират мотоциклетиста и неговите спътници (един или повече) по различни пътища и терени. Тази пригодност на мотоциклета да се движи както по асфалтови пътища, макадамови настилки или земни пътища при различна форма на терена, го прави желано и универсално транспортно средство. Високата проходимост на мотоциклета, неговата добра управляемост, отлична маневреност, възможност за продължителното движение с приемлива скорост на пътуване, комфорт за пътуващите и ниски покупни и експлоатационни разходи, налагат мотоциклета като транспортно средство още в началото на ХХ век. [2] Първоначалната идея се явява широка база за развитие на конструктивни решения за приспособяването му като транспортно средство към различни сфери от живота - за транспорт, за спорт, във военното дело. За това спомагат и разнообразието от разработени двигатели за задвижването им, което прави мотоциклетите достъпни като цена, без да се правят съществени компромиси със сигурността и надеждността при експлоатацията.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото известно моторно превозно средство на две колела е построеният от френския изобретател Пиеро Мишо през 1869 г. велосипед задвижван от парна машина. Този опит е останал единичен експеримент, поради големите размери на парния котел и ниската мощност на парната машина-само половин конска сила.

Първият мотоциклет построен с двигател с вътрешно горене е създаден в Германия от Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах през 1885 г. На дървена рама, съоръжена с дървени колела е поставен бензинов карбураторен двигател с мощност 1,5 hp. На проведените изпитания е достигната скорост 12 km/h, след което е патентован като "машина за езда с керосинов двигател". Понятието езда остава и до днес, като характерна за основната позиция на моториста при управлението на класическия мотоциклет. С този патент, мотоциклетът изпреварва с една година патентоването на другото популярно превозно средство - бензиновият автомобил.

От 1894 г. започва серийното производство на мотоциклети от немската фирма "Хилдебранд и Волфмюлер" ( Hildebrand Wolfmueller). Това производство е последвано и разширявано от фирми в Европа и САЩ, с много голям принос в развитието на конструкцията и двигателите на мотоциклетите. Основната причина за интереса към новото превозно средство е неговата проста конструкция, ниска цена и спортния дух с емоционалното усещане за движение и скорост. Пионери в мотоциклетното производство са 1899 г. Matchless (Англия); 1901 г. - Royal Enfield (Англия), FN (Белгия), Automoto (Франция)[3] ; 1902 г. - Norton [4] (Англия) и Indian (САЩ); 1903 г. - Triumph (Англия) [5] , Harley-Davidson (САЩ) [6], Husqvarna (Швеция)[7] ; 1908 г. - NSU (Германия); 1909 г. Gilera [8] (Италия), 1910 г.- BSA (Англия); 1911 г.- Benelli [9] (Италия). Съществен принос в развитието на мотоциклетите, са конструирането и серийното производство само на мотоциклетни двигатели от фирмите JAP [10], Blackburne [11] , Fafnir, Sachs, които са вграждани в много различни модели, особено в държавите от Европа. [12]

Типичният класически мотоциклет от края на ХІХ до 1920-те години е построен на базата на велосипедната рама с ниско поставен бавнооборотен двигател в триъгълното пространство пред велосипедните педали. Задвижването на двигателното колело се осъществява с ремък директно свързан с коляновия вал на двигателя и с голямо преводно отношение. Общото техническо развитие предизвикано от потребностите на войската от Първата световна война, както и успешните зрелищни спортни изяви след това са благодарение на непрекъснато усъвършенстване на двигателите с вътрешно горене. Особено активни към съществени нововъведения в двигателостроенето са немски, английски и италиански фирми в т. ч към и към нова устойчива конструкция на рамата, нови решения за по-ефективна трансмисия и ходова част, приспособявана за движение към разнообразни пътни условия и различни скорости, нови конструктивни решения за по-всестранно използване на мотоциклетите като транспортно средство.

Видове мотоциклети[редактиране | редактиране на кода]

Класически моторолер Vespa 125. Експонат в Deutsches Museum

Мотоциклетите се изграждат с различни конструктивни решения: двуколесни, двуколесни с кош странично свързан, с или без задвижване на колелото на коша, триколесни с две колела отпред или две колела отзад на мотоциклета, четириколесни (от типа АТВ) или снегоходи с гъсенични вериги. Разнообразието от технически решения води до много сложна класификация, често пъти включваща едни и същи мотоциклети в различни класификационни групи. Освен с броя на колелата, мотоциклетите се различават по конструкцията и размерите си, по вида на използвания двигател и мощността му, както и от приложението им съобразно пътните условия и целите поставени при експлоатацита им.

Класификация по конструктивен признак[редактиране | редактиране на кода]

По външни конструктивни особености и начин на езда[редактиране | редактиране на кода]

Условно по външни конструктивни особености и начин на езда, мотоциклетите може да се разделят на три основни групи:

- класически мотоциклети - тези, които по конструкция и начин на езда са най-близо до първообраза на създадения мотоциклет;
- моторолери (скутери)- са с характерна конструкция на рамата, различна от триъгълната рама велосипеден тип при мотоциклетите. Двигателят е разположен под седалката в обща конструкция с ходовата част и това е покрито с обтекаемата защита. Моторолерите имат характерна площадка за краката и преден защитен щит за моториста, което променя позицията му при езда в сравнение с тази при управление на класически мотоциклет.
- четириколесни - (АТВ) или такива с гъсенични вериги.

Според кубатурата на използвания двигател[редактиране | редактиране на кода]

Мотопед Балкан МК-50-3

Обемът на използвания двигател и неговата мощност са много важен фактор при определяне на конструкцията, приложението на мотоциклетите съобразно целите и определени експлоатационни условия.

  • -Мотопедите (на английски: moped), с педали или мокик (с кик стартер (крачна манивела)) имат двигател до 50 см³. В България е получило гражданственост и се използва наименованието мотопед, вместо използваното в други държави мопед.
  • -Леките мотоциклети (на английски: lightweight) имат обем на двигателя от 50 до 100 cm³. Това е прието и описано в българската литература за мотоциклети. [2] В енциклопедията за мотоциклети, издадена във Великобритания през 2000 г., мотоциклетите с кубатура на двигателя до 250 cm³, се отнасят като са описани към групата на леките мотоциклети [13]
  • - Средни от 250 до 700 cm³
  • - Тежки от 700 до 1300 cm³ или повече
  • - Тежки мотоциклети със специално предназначение. Обикновено тези мотоциклети са съоръжени с кош и третото колело е с или без задвижване от мотоциклетния двигател. Обемът на двигателите е от 700 до 1000 cm³ и повече. Предназначени са за използване при всякакви терени за военни нужди, полицейски цели или спасителни операции. Без специални приспособления на мотоциклета и коша, тези мотоциклети са достъпни и се използват за туризъм или имат друго гражданско приложение. Транспортирането на трима човека и по-голямо количество багаж, ползването по всякакви терени и пътни условия, определя и тяхната универсалност.

Според теглото на мотоциклета[редактиране | редактиране на кода]

Туристически шосеен мотоциклет Харли Дейвидсън тип круизер
Круизер Triumph Rocket III Classic, 2007 г.

Теглото на мотоциклета е пряко зависимо от конструктивните особености, използваните конструктивни материали, двигателя, както и особености, свързани с комфорта на пътуване. Понякога специално изискване към теглото и обема на двигателя са ограничаващи условия при провеждане на състезания. Приета е обща класификация според теглото на мотоциклета, която се отнася за всички типове мотоциклети

  • - свърхлеки — от 60 до 80 kg;
  • - леки — от 120 до 140 kg;
  • - средни — от 150 до 170 kg;
  • - тежки — от 180 kg и повече.

Класификация по предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Спортен мотоциклет за състезания спидуей Jawa Speedway 500

Освен по броя на колелата, мотоциклетите много се различават с конструкцията и размерите си. В зависимост от интересите на мотоциклетистите, потребностите им и експлоатацията на това транспортно средство, класификацията по предназначение на мотоциклета се свежда до обобщаване в три основни групи. Тази класификация е приета от японските и от други производители като обозначение и наименование на произвежданите типове мотоциклети според приложението им, въпреки голямото разнообразие от модели, от техните конструктивни, технически и експлоатационни характеристики.

  • - шосейни мотоциклети - предназначени за пътуване по пътищата и за управление при градски условия;
  • - мотоциклети с двойно предназначение (мотоциклети дуал-спорт) - междинна група мотоциклети пригодени за управление по пътищата и за експлоатация по спортни правила по терени без специално пътно покритие;
  • - спортни мотоциклети - пригодени само за спортни състезания по създадени трасета по терена без специално покритие или трасета изградени в спортни зали и стадиони.

Шосейни мотоциклети[редактиране | редактиране на кода]

Военен тежък мотоциклет BMW R75, музеен експонат
Класически тежък мотоциклет Урал за граждански нужди на базата на М-72
Американски чопър
Шосеен мотоциклет Ducati 999 тунингован за състезание супербайк
Valentino Rossi по трасето на MotoGP в Estoril през 2011 г.

Шосейните мотоциклети (наричани още пътни мотоциклети), са класически мотоциклети пригодени за пътуване по шосейната мрежа, пътната мрежа в населените места или по специални трасета изградени или определени като част от градската инфраструктура. Преди всичко това са класически мотоциклети, при които тялото на мотоциклетиста при езда е право и няма напрегнато състояние и натоварване на ръцете при управлението на машината. Към тази група може да се причислят тежките мотоциклети с кош, независимо от кубатурата на двигателя и наличието или отсъствието на задвижване на страничното трето колело. Създадените класически мотоциклети включват такива създадени в различен стил и с различни възможности на двигателя, комфорт на пътуване, но и в много широк ценови клас.

  • - Мотопеди (на английски: moped) със своята конструкция, размери и маломощен двигател са пътни мотоциклети, предназначени за ползване предимно в населени места или на къси разстояния по пътната мрежа с настилка със скорост до 45 км/ч. В историческото си развитие запалването на двигателя с педали е премахнато и за първоначално задвижване се използва манивела мотоциклетен тип - кик стартер. Въпреки че с това техническо решение този вид мотоциклети се наименоват мокик, в България независимо от техническата промяна, се запазва наименованието мотопед.
  • - Градските класически мотоциклети с кубатура на двигателя от 125 до 250 cm³, са поставяни в някои класификации според работния обем на двигателя в категорията леки мотоциклети. Те са удобни за ежедневна експлоатация при градските условия за движение със скорост от 60 до 90 km/h, имат проста конструкция, малък разход на гориво и ниска покупна цена. Не случайно това са най-разпространеният тип мотоциклет в света (особено в Индия и Китай). Мотоциклетите от тази класическа универсална група не са съоръжени с аеродинамични обтекатели или защитни капаци. Те са типични представители на мотоциклетния стил „нейкед“ (на английски: naked - гол, необорудван) точно поради липсата на допълнителни обтекатели или декоративни капаци, позволяващи по-високи скорости, но и увеличаващи цената на превозното средство. Типичен представител на класическите леки мотоциклети е DKW RT 125, произвеждан в Германия, ГДР, СССР в няколко завода под различни модификации, както и базова конструкция за някои азиатски производители на мотоциклети.
  • - Групата на туристическите мотоциклети (круизери) използва мощни двигатели с два или повече цилиндри, разполага с допълнително създадени условия за транспорт на багаж и комфорт при продължително пътуване. Обикновено това са мотоциклети с двигатели от 900 до 1300 cm³ и са пригодени да пътуват изключително по добри пътни настилки.
  • - Тежки мотоциклети. Към тази група се отнасят мотоциклетите соло или с кош с голям работен обем на двигателя използвани за туристически пътувания или специално предназначение. Те са приспособени за транспорт на двама или трима човека, с възможности за транспорт на повече багаж. Тези мотоциклети освен по пътища, може да се ползват и за пътуване през пресечена местност с не много тежки условия на път без настилка. Мотоциклетите с кош съоръжени със специално оборудване за монтаж на оръжие, превоз на допълнително количество гориво и муниции, имат приложение и като мотоциклети със специално предназначение за нуждите на армията, полицейски нужди или други специални дейности. Обикновено тези мотоциклети са комплектовани с гуми осигуряващи повишена проходимост за движение по различни терени. Като доказали се най-добри представители на този клас мотоциклети с двойно предназначение и повишена проходимост са мотоциклетите М-72 и BMW R-71. Мотоциклетите от този вид са с обем на двигателя от 600 cm³, 750 cm³ и повече.
  • - Към класическите пътни мотоциклети може да се отнесат и тези произведени по поръчка, или т. нар. поръчкови мотоциклети (на английски: custom — произведени по поръчка). По-голяма част от тях се произвеждат с някаква внесена промяна чрез тунинговане на стандартни мотоциклети. Най-известен е поръчковият едноместен американски чопър с характерната позиция на моториста при езда, поради стила на конструкцията си с удължена рама и удължена предна вилка. Това техническо решение увеличава ъгъла на предната вилка спрямо рамата на мотоциклета и намалява ъгъла сключван между вилката с пътя и прави мотоциклета неудобен за управление при градски условия. Специално изработената рама, предна вилка и калници, монтирането на поръчков или стандартен мощен двигател, боядисване и други екстри, определят значително по-високата цена на тези единично произвеждани бройки мотоциклети.
  • - Към група пътни мотоциклети спадат и мотоциклетите за спорт - шосейни, пистови, супер мото, супербайк (спортбайк). Разликата с класическия първи вид е, че при тях позицията при езда е различна, за да се създаде обща добра аеродинамична обтекаемост от машина и състезател, поради което мотоциклетите са съоръжени с аеродинамични обтекатели, ниско разположено кормило, високо и назад разположени стъпенки, мотоциклетите разполагат с високоефективна спирачна система, форсиран бързооборотен двигател и специален профил на гумите. Пътни мотоциклети с държавна регистрация и право да ползват пътната мрежа са и тези произвеждани като мотоциклети тип ендуро, макар и да са описани в класификацията към спортните мотоциклети. Те се произвеждат с качествата да се ползват като такива по шосейната мрежа, но и конструктивно са олекотени, за да имат и спортно приложение, да са с висока проходимост и да се управляват при тежки пътни условия без настилка.
Мотоциклет Дукати в състезание супербайк
Супербайк по шосета в Нигерия през 2014 г.
    • - Мотоциклети супербайк — е наименование на пътните мотоциклети спортен тип, чиято конструкция е подобна на спортните мотоциклети за провеждане на състезание по затворен контур подобно на шосейно-пистовите състезания MotoGP (на английски: FIM Road Racing World Championship Grand Prix). MotoGP състезание за голямата награда, е най-престижното мотоциклетно състезание по затворен маршрут. То се провежда с мотоциклети прототипи, непроизвеждани серийно и непродавани в търговската мрежа и забранени за регистрация и ползване по пътната мрежа. Това е голямата разлика с мотоциклетите супербайк - те може да се регистрират и да се управляват по пътната мрежа. До състезания супербайк се допускат само мотоциклети в серийно производство и в свободна продажба. Тунинговането на мотоциклетите и промяната в конструкцията се прави само с детайли намиращи се в свободна продажба, което изравнява качествата на машините при старта в едно състезание. Характеризират се с обтекател, ниско кормило, високо изнесени назад стъпенки, форсиран двигател и спирачки с повишена ефективност. Наименованието на състезанието със серийни мотоциклети е супербайк и води началото си от 1960-те години в САЩ. През 1988 г. се провежда първия световен шампионат по супербайк. В зависимост от работния обем на двигателя и доработките по мотоциклетите се провеждат три вида състезания по еднакви правила. Във висшия клас се състезават мотоциклети до 1200 cm³ работен обем, в т. ч. и с двуцилиндрови двигатели, при допустима най-широка модификация на мотоциклетите. В младшия клас Суперспорт (на английски: Supersport), се състезават мотоциклети с четирицилиндрови двигатели и работен обем до 400—600 cm³, или двуцилиндрови с работен обем 400—600 cm³ при ограничено доработване на мотоциклетите. В третия клас т. нар. суперсток участват серийни машини от горните два класа (до работен обем 1000 cm³ или 600 cm³), но при най-ограничено доработване на стандартния мотоциклет. Състезанията се провеждат обикновено на две гонки, където дистанцията по кръга на трасето е от 80 до 110 km и се изминава за около 40 минути. На прави участъци състезателите могат да развият скорост до 300 km/h.
    • - Каферейсър. Към групата на пътни и спортни мотоциклети може да се поставят и типа мотоциклети за каферейсър състезания (на английски: Café Racer - кафене надбягване). Този тип машини са предназначени за краткотрайни скоростни разходки на близки разстояния, и по-скоро са за развлечение и удовлетворяване на спортната страст на млади мотоциклетисти. Това не са професионални състезания, а аматьорски организирани шосейни надбягвания между любители. Конструкцията на тези мотоциклети позволява достигането на по-висока скорост и добра управляемост, но това е за сметка на намален в някаква степен комфорт при ездата. [14][15]. Това иронично название води началото си от Англия от 1960-те години и характеризира мотоциклетите и техните ездачи, събиращи се в пъбовете на кафе и участващи в състезания по трасе - затворен маршрут по градските улици само за времето на една песен. За кратковременната скоростната езда стандартните серийно произвеждани мотоциклети са непригодни. Всеки участник в такива състезания сам тунингова мотоциклета си като се премахват елементи за намаляване на теглото, променя се кормилото за позиция на езда със силно наведено напред тяло, използва се удължен тесен резервоар и се премахва втората седалка. За такива любители на високата скорост при градски условия се произвеждат и някои фабрични скоростни модели като Harley-Davidson XLCR 1000 Cafe Racer от 1977 г., Benelli TNT Cafe Racer, Ducati Super Sport, Suzuki GS1000S произвеждан 1980 г, както и каферейсър мотоциклетите с електрически двигател Volta [16]).
Моторолер Lambretta 150
Максискутер Suzuki Burgman 400
  • - Моторолер (на немски: Motorroller)), или ску́тер (на английски: to scoot) — не e мотоциклет с приетата класическа форма, защото е различен по конструкция на рамата, по монтажа на двигателя и различно техническо решение за конструкцията на трансмисията. Моторолерът е двуколесно превозно средство предназначено за транспортиране на хора с езда по начин приблизително еднакъв с тази на мотоциклетите и със схема за управлението на предното колело директно и безредукторно чрез кормилото. Въпреки различията, моторолерът е удобно превозно средство за експлоатация изключително при градските условия за езда на мотоциклет. Затова се причислява към групата на пътните мотоциклети, поради използването му като превозно средство предимно за управление при пътните условия в населените места или по настилка на пътната мрежа извън тях. Класическата схема на скутера, внедрен в промишлено производство, е конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. Представлява едноцилиндров скутер с двигател 123 cm3, монтиран върху багажника (мястото отредено за багажника при велосипедите), и произвеждан от английския производител на мотоциклети ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company). Характерното за моторолера е специалната площадка за краката на моториста, защитена със преден щит от кал и вода при експлоатация. Двигателят, скоростна кутия и ходовата част са вместени в пространството под седалката, и за защита от прах и влага на пътуващите с моторолера, са поставени аеродинамично проектирани капаци от ламарина или пластмаса. Скутерите са оборудвани с необходимия комплект осветителни тела (фар и елементи за сигнализация), спирачки (в т. ч. и дискови за последните модели) и при градски условия развиват 60-90 km/h. За това превозно средство особено характерни са колелата и гумите с малък размер (8, 10, 12 цола), в сравнение с тези използвани при мотоциклетите. Скутерите получили популярност и масово производство особено след Втората световна война обикновено са с двутактови двигатели и с работен обем на цилиндъра 50, 100, 125, 150 cm³. За тяхната популярност много голям е приноса на произвежданите в Италия скутери Веспа и Ламбрета, които бързо станаха еталон за качество и елегантен стил в мотоциклетопроизводството. От началото на 1980-години по схемата на скутерите се повяват нови конструкции - максискутер, хиперскутер и преходния модел между мотоциклет и скутер- скутрета с гуми с размер до 17 цола. Максискутерът се произвежда с двигатели 125, 150, 250, 300, 400 cm³. Mашината е построена така, че да предложи максимум комфорт за двама пътника при пътуване в градски условия с удобни седалки, добра ветрозащита, но е с ниска проходимост и не е подходяща за езда извън тези условия. Хиперскутерът разполага с по-мощен мотор от 500 до 800 cm³ и се използва мотоциклетната схема за монтажа на двигателя и за задвижване на задното колело чрез верига. Така двигателят се монтира на рамата, освобождава се по-голямо подседалково пространство за багаж и този скутер е удобен за предприемане на дълги туристически пътувания при комфортни условия за пътуващите.

Мотоциклети дуал-спорт[редактиране | редактиране на кода]

Английски мотоциклет CCM R45 за супермото

Мотоциклетите за дуал-спорт (на английски: Dual Sport- двоен спорт) са с двойно предназначение и са много разпространени, точно поради възможностите които предоставят за движение по пътища с добро покритие, за туризъм и по офроуд пътеки при лоши пътни условия в пресечена местност. Въпреки тези разнообразни възможности за експлоатация, конструкцията на тези мотоциклети е по-близо до шосейните мотоциклети, отколкото до тези за офроуд. Мотоциклетите от тази група, за разлика от други със специално спортно преназначение (кросови, за спийдуей), подлежат на държавна регистрация съгласно закона за движение по пътищата. Според закона това е възможно поради тяхната техническа приспособеност със заложени качества за експлоатация и за двата вида езда. С тях се дава възможност на мотоциклетиста да преодолява не особено големи препятствия, спускане и катерене по склонове, скокове. Мотоциклетите за дуал-спорт отстъпват по отношение на спортните си възможности на типа ендуро. Тяхната универсалност е причината за масовото им разпространение за пътуване по пътната мрежа, в градски условия и за спорт. Ограничаващата особеност за спортно приложение са мощният, но стандартен двигател, и по-голямото им тегло от ендуро мотоциклетите. Този показател за мотоциклетите от типа ендуро е особено важен, поради силно пресечения тежък терен, по който се провеждат състезанията и е важен технически показател за възможностите на този подчертано спортен тип мотоциклети и техния агресивен спортен характер. С мотоциклети за дуал-спорт се участва при провеждането на супермото ("Supermoto") състезания. Това е мотоциклетно състезание в състезателен затворен полигон, в който последователно се редуват три вида състезателни трасета: равен скоростен път с асфалтено покритие като за пистови състезания, твърд равен земен терен за офроуд езда (като за спийдуей) и мотокросова писта с възможности за скокове и завои препятствия. Супермотото първоначално е замислено като състезание от Гавин Трипе през 1979 г. като част от телевизионното шоу Wide World of Sports, където сили може да премерят пистови състезатели, кросови състезатели и такива с мотоциклети ендуро. Така от трите състезателни жанрове супермотото изгражда свой собствен облик на мотоциклетно състезание и това налага технически изисквания към мотоциклети с двойно предназначение.

Повечето състезателни писти за супермото имат размер до 50-75% асфалтова или друга качествена пътна настилка, а останалата част от състезателната писта е земен терен без покритие. Този тип състезания се реализира сравнително лесно, защото такава писта може да бъде създадена навсякъде, където има по-голяма площ от отворен за ползване асфалт (например стари самолетни писти) и наличие на земен терен. Супермото състезания може успешно да се провеждат и при градски условия, като се използват затворени градски улици и свободни паркови площи, в които е възможно създаването на необходимата (сравнително лека) кросова писта и равна писта за лек офроуд.

Използваните фабрично произведени супермото мотоциклети обикновено са едноцилиндрови, или такива тунинговани по поръчка. За разлика от другите състезания с мотоциклети, акцентът е върху по-бавните скорости, поради прехода по трите различи трасета. При супермотото резките ускорения и високите върхови скорости по трасето са по-редки, което прави тези състезания по-достъпни за състезатели без значителен опит и умения и без специални върхови изисквания към машината. Обикновено се използвата мотоциклети с двигатели от 450 cm³. Напоследък за участие в подобни състезания се популяризират мотоциклети с големи кубатура на двигателя (750-1200 cm³), а състезанията се наричат супермотард ("Supermotard"). При тези състезания се заимства организацията, подготовката и стила на състезанията супермото.

Мотоциклети за спортна езда[редактиране | редактиране на кода]

По състезателното трасе за спидуей
Мотоциклетни гуми за състезания спидуей върху лед
Световно индивидуално първенство по спидуей върху лед в Innsbruck през 2010 г.
  • - Мотоциклети за спидуей (на английски: speedway - скоростен път) са предназначени за състезания на дъртракова писта по овално трасе. Основната разлика от състезанията по затворена писта, като тези при градски условия по затворен маршрут или мотокросовите състезания, е равното трасе с овална форма и с дължина от 260 до 400 метра. Причината се корени в това, че състезанията спидуей се провеждат в стадиони или специално построени мотостадиони, и това е стандартната дължина за бягания. Покритието на трасето за състезания е от сгур, подходящо обработено. В скандинавските страни и Русия е популярен зимния вариант на спидуея по трасе върху лед. За разлика от мотокроса, за безопасността при тези състезания на състезателното трасе участват от четири до шест състезатели, като обикновено се правят по четири обиколки на трасето. Мотоциклетите са с характерна конструкция на колелата- малък балон на предните гуми и голям балон за задните. Мотоциклетите са с твърдо окачване и са без каквито и да било обтекатели. Кормилото позволява изправена стойка при езда, добра и устойчива управляемост поради късите разстояния по трасето, и малко натоварване върху ръцете. Поради особеностите си, те не са подходящи за езда при пътни условия и не подлежат на държавна регистрация за движение по пътищата. Най-популярни са състезанията с мощните мотоциклети от 500 cm³, но се провеждат такива и с кубатура на двигателите от 250 cm³, 125 cm³, мотопеди или моторолери. Макар скоростите по трасето да не са големи - средната по кръга е 70-80 km/h, а в правите участъци не повече от 100 km/h, тези състезания са динамични и се харесват поради възможността непрекъснато да се наблюдава на стадиона и да се следи поведението на всеки състезател по време на всяка гонка. Спидуей като състезание се провежда от 1920-те години, а първият световен шампионат се провежда през 1936 г.
  • - Кросови мотоциклети. Това са типични представители на спортните мотоциклети конструктивно пригодени за движение по трасе върху земен терен с лоши пътни условия, без специално направен път с покритие и с наклони и условия за скок по време на състезанието. Такива са състезанията по мотокрос (на английски: Motocross), състезания по мотокрос свободен стил (на английски: Freestyle motocross) по специално направени трасета в зали и стадиони и офроуд (на английски: Off-road, Off-roading) състезания. Офроудът е по-скоро моторен спорт - развлечение, при който се управляват мотоциклети по трудни естествени терени и горски пътища с кал, по речни корита с пясък и чакъл, по каменни реки и скали. Мотоциклетите са със специална максимално олекотена конструкция, агресивен двигател и твърдо окачване, която не обезпечава особен комфорт за продължително пътуване, (състезателят малко ползва седалката по време на състезание). Тези мотоциклети се използват само за състезания по специално подготвено трасе и тяхното преместване от едно на друго място става само на ремарке. Тези мотоциклети не се регистрират по закона за движението по пътищата и не може да се управляват по пътната мрежа.
    • - Най-близо до кросовите мотоциклети са т. нар. хард ендуро - (на английски: endurance — издържлив). Твърдото ендуро е приспособено за ползване по шосейна мрежа и пътища в населени места, но и в пътни условия без пътна настилка върху земния терен - чакъл, пясък, кал. Този тип мотоциклети поради леката си конструкция и мощния мотор, са по-подходящи за крос писта, отколкото за пътуване по асфалт. Характерни са с твърдото окачване, липсата на допълнителни осветителна тела и малка наличност на бордни прибори. Използват се двигатели от 400 до 650 cm³.
    • - Мотоциклет ендуро насочен повече за експлоатация при градски и шосейни условия е гражданското ендуро, и въпреки че прилича на кросовите, има по-меко окачване, гуми предназначени за двойна употреба, мощни спирачки, по-малко форсиран двигател и седалка приспособена за двама човека. Използването им при "двойната употреба" налага увеличаването размера на резервоара и повече скорости, за разлика от кросовите мотоциклети, които обикновено са с четири скорости. Тези мотоциклети се произвеждат с четиритактови едноцилиндрови двигатели в гамата 125, 200, 250, 400, 450, 650 cm³.
Туристическо ендуро КТМ 660 за участие в рали Париж-Дакар 2005 г.
Американският мотоциклет BUB Seven Streamliner направен по поръчка, който държи рекорда за скорост на пистата Bonneville Speedway от 350 мили в час за 2006 г. и рекордьор до 2008 г. и отново от 2009 до 2010 г.
Мотоциклет за рекорди NSU Delphin III
    • - Мотоциклетът от вида туристическо ендуро е принципно друга и различна машина, която може да бъде окачествена като тежък спортен мотоциклет. Разработен за участие в ралито „Париж-Дакар“, мотоциклетът е приспособен за състезания с продължителна многодневна езда по различни терени, лоши пътища и асфалт с висока скорост. Движението се обезпечава от мощен едноцилиндров двигател 600-800 cm³ или двуцилиндров редови или V-образен двигател с обем 750—1000 cm³ Освен големият резервоар за гориво, има колела обезпечаващи висока проходимост и конструкцията осигурява по-комфортни условия при езда за състезателя.
  • -Мотоциклети за рекорди (на английски: streamliner motorcycle). Изработват се в единични бройки, имат специална конструкция насочена за подобряване на конкретен рекорд (обикновено максимална скорост на прав естествен участък) и ездата на тази машина се провежда само на специален изпитателен полигон. Тези мотоциклети са с подчертана аеродинамична форма, при което мотоциклетиста е почти в легнало положение, което не е класическото положение на тялото при управление на мотоциклет.

Класификация според комплектуването с основни агрегати[редактиране | редактиране на кода]

Комплектуването с основни агрегати, конструктивните им особености и тяхната схема за разположение в мотоциклетите е различно, и се определя от предназначението и използването на машината ( туризъм, спорт, военни и др. цели), първоначалната цена и екслоатационните ѝ разходи, както и специалните експлоатационни изисквания към мотоциклета.

Основни агрегати и системи[редактиране | редактиране на кода]

  • - Двигател.
  • - Трансмисия.
  • - Ходова част.
  • - Електрическа уредба и запалване.
  • - Рама

Според вида на използвания двигател[редактиране | редактиране на кода]

В мотоциклетите се вграждат двигатели с вътрешно горене с водно или въздушно охлаждане, с различен работен обем и от следните видове:

Според използваната скоростна кутия[редактиране | редактиране на кода]

Мотоциклет АВО 425 (четиритактов 250 cm³, 1955 г.) с карданно задвижване на двигателното колело
Ремъчно задвижване на двигателното колело при мотоциклет Douglas 347 cm³, 2¾ hp, 1910 г.
Фрикционно задвижване на предно колело директно без предавателна кутия, 1902 г.
  • - Механична скоростна кутия (наричана още предавателна кутия) с ръчна или крачна смяна на скорости.
  • - Автоматична скоростна кутия (при някои спортни мотоциклети)
  • - С вариатор (при моторолерите)

Според вида на главното предавана на ходовата част[редактиране | редактиране на кода]

  • - С използване на втулко-ролкова верига (популярна и с наименованието галова верига). Веригата се зацепва за задвижване към пиньон, захванат към главния вал на предавателната кутия и куплунга (задното верижно колело) с главината на задното колело.
  • - С карданен вал, свързващ предавателната кутия и главината на задното двигателно колело.
  • - С ремъчно предаване на движението към задното колело, както е при моторолерите, при мотоциклетите до 1920- години и в някои съвременни мотоциклети (с използването на зъбни ремъци).
  • - Фрикционно предаване.

Според използваното двигателно колело[редактиране | редактиране на кода]

  • - Предно двигателно колело (както при известните VéloSolex мотопеди и моторизирани велосипеди с фрикционно предаване, произвеждани от Solex, Париж-Франция и Velosolex America, LLC.)
  • - Задно двигателно колело.
  • - Всички колела са двигателни

Според броя на колелата[редактиране | редактиране на кода]

  • - С две колела.
  • - С три колела.
  • - С четири колела.
  • - Задвижване с гъсенични вериги.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени
  2. а б Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П.Добрев. Мотопеди и мотоциклети "Балкан", Библиотека "Авто-мото", Държавно издателство "Техника", София, 1975. с. 3-6
  3. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 16 ISBN 0-7858-1047-1
  4. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 285 ISBN 0-7858-1047-1
  5. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 365 ISBN 0-7858-1047-1
  6. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 134 ISBN 0-7858-1047-1
  7. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 с. 184 ISBN 0-7858-1047-1
  8. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 128 ISBN 0-7858-1047-1
  9. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 32 ISBN 0-7858-1047-1
  10. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 204 ISBN 0-7858-1047-1
  11. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 40 ISBN 0-7858-1047-1
  12. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 ISBN 0-7858-1047-1
  13. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books,Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 ISBN 0-7858-1047-1
  14. none. // The Listener 85. British Broadcasting Corporation, 1971. с. 373.
  15. James Adam Bolton. Moto Guzzi T3 Special. // Motorcycle Classics, November–December 2010. Посетен на October 11, 2009.
  16. а б VOLTA Motorbikes