Мотоциклет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Класически лек мотоциклет DKW RT 125, послужил като базов мотоциклет при производството на мотоциклети в Европа, Япония, Китай, Индия и СССР
Триколесен скутер Piaggio
ATВ KYMCO MXU 300
АТВ канадско производство Can-Am с верижно задвижване
Канадски триколесен мотоциклет Can-Am Spyder

Мотоциклетът (на френски: motocycle, от на латински: mōtor – привеждащ в движение, и на гръцки: κύκλος – кръг, колело) съгласно чл.1 от закона, [1] е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се причисляват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg. Към тези превозни средства се причисляват и мотопедите - двуколесни или триколесни пътни превозни средства, които имат двигател с вътрешно горене с работен обем до 50 cm³, но чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 45 km/h - определения в съответствие с чл. 11, 13 и 14 от Допълнителни разпоредби на Закона за движението по пътищата. [2]. Характерните особености, като главна отличителна черта на мотоциклета, е конструктивно изграденото директно безредукторно (наричано още велосипедно) управление на предното управляващо колело, както и определеното място за сядане, при което положението на тялото на моториста е като на ездач върху транспортното средство. Това осигурява вертикално положение на тялото при управлението, а краката и колената обгръщат и са в пряк контакт с резервоара и елементи от двигателя. За стабилност при ездата се поставят странични опори за краката на мотоциклетиста и неговия пътник (стъпенки или, както е при моторолерите, площадки). Такава позиция на тялото позволява в близост да бъдат разположени органи за управление с краката – крачен лост за смяна на скорости и крачен лост за спирачката на задното колело. Характерни особености са не само броят на колелата, но и изграждането на рамата, ходовата част и окачването на колелата. Класическият мотоциклет е характерен и с мястото и начина за монтажа на двигателя (двигател с вътрешно горене, електрически двигател, реактивен – специално изградените мотоциклети рекордьори).[3]

Моторните превозни средства с четири колела, популярни в България с наименованието АТВ (на английски: All-terrain vehicle и на руски: мотовездеход ), макар и да са сходни с мотоциклетите по начина на езда, да притежават кормило от велосипеден тип, да превозват ограничен брой пътуващи и да имат малък работен обем на двигателя, по закона за движение по пътищата не са включени към групата на мотоциклетите. В съответствие с това се изисква притежаването на друга категория за правоуправление.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Мотоциклетите създадени през XX век, и до днес имат едно предназначение – да превозват хора и сравнително малки по размер товари, като транспортират мотоциклетиста и неговите спътници (един или повече) по различни пътища и терени. Тази пригодност на мотоциклета да се движи както по асфалтови пътища, така и по макадамови настилки или земни пътища при различна форма на терена, го прави желано и универсално транспортно средство. Високата проходимост на мотоциклета, неговата добра управляемост, отлична маневреност, възможност за продължителното движение с приемлива скорост на пътуване, комфорт за пътуващите и ниски покупни и експлоатационни разходи, налагат мотоциклета като транспортно средство още в началото на XX век. [4] Първоначалната идея става широка база за развитие на конструктивни решения за приспособяването му като транспортно средство към различни сфери от живота – за транспорт, за спорт, във военното дело. За това спомагат и разнообразието от разработени двигатели за задвижването им, което прави мотоциклетите достъпни като цена, без да се правят съществени компромиси със сигурността и надеждността при експлоатацията.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото известно моторно превозно средство на две колела е построеният от френския изобретател Пиеро̀ Мишо̀ през 1869 г. велосипед, задвижван от парна машина. Този опит е останал единичен експеримент поради големите размери на парния котел и ниската мощност на парната машина – само половин конска сила (0,5 hp).

Първият мотоциклет, построен с двигател с вътрешно горене, е създаден в Германия от Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах през 1885 г. На дървена рама, съоръжена с дървени колела, е поставен бензинов карбураторен двигател с мощност 1,5 hp. На проведените изпитвания е достигната скорост 12 km/h, след което е патентован като „машина за езда с керосинов двигател“. Понятието езда остава и до днес, като характерна за основната позиция на моториста при управлението на класическия мотоциклет. С този патент мотоциклетът изпреварва с една година патентоването на другото популярно превозно средство – бензиновия автомобил.

От 1894 г. започва серийното производство на мотоциклети от немската фирма „Hildebrand Wolfmuller“. [5] Това производство е последвано и разширявано от фирми в Европа и САЩ, с много голям принос в развитието на конструкцията и двигателите на мотоциклетите. Основната причина за интереса към новото превозно средство е неговата проста конструкция, ниска цена и спортния дух с емоционалното усещане за движение и скорост. Пионери в мотоциклетното производство са 1899 г. Matchless (Англия); 1901 г. – Royal Enfield (Англия), FN (Белгия), Automoto (Франция)[6]; 1902 г. – Norton [7] (Англия) и Indian (САЩ); 1903 г. – Triumph (Англия) [8], Harley-Davidson (САЩ) [9], Husqvarna (Швеция)[10]; 1908 г. – NSU (Германия); 1909 г. Gilera [11] (Италия), 1910 г. – BSA (Англия); 1911 г. – Benelli [12] (Италия). Съществен принос в развитието на мотоциклетите са конструирането и серийното производство само на мотоциклетни двигатели от фирмите JAP [13], Blackburne [14], Fafnir, Sachs, които са вграждани в много различни модели, особено в държавите от Европа.[15]

Типичният класически мотоциклет от края на 19 век до 20-те години на 20 век е построен на базата на велосипедната рама с ниско поставен бавнооборотен двигател в триъгълното пространство пред велосипедните педали. Задвижването на двигателното колело се осъществява с ремък, директно свързан с коляновия вал на двигателя и с голямо предавателно отношение. Общото техническо развитие, предизвикано от потребностите на войската от Първата световна война, както и успешните зрелищни спортни изяви след това, са благодарение на непрекъснатото усъвършенстване на двигателите с вътрешно горене. Особено активни към съществени нововъведения в двигателостроенето са немски, английски и италиански фирми в т.ч. и към нова устойчива конструкция на рамата, нови решения за по-ефективна трансмисия и ходова част, приспособявана за движение към разнообразни пътни условия и различни скорости, нови конструктивни решения за по-всестранно използване на мотоциклетите като транспортно средство.

Видове мотоциклети[редактиране | редактиране на кода]

Мотоциклетите се изграждат с различни конструктивни решения: двуколесни, двуколесни с кош странично свързан (със или без задвижване на колелото на коша), триколесни (с две колела отпред или две колела отзад на мотоциклета). Разнообразието от технически решения води до много сложна класификация, поради което няма създадена универсална единна система за класификация на всички видове мотоциклети. Това налага често пъти едни и същи мотоциклети оценявани по различни технически показатели и критерии да се включват в различни класификационни групи. Освен с броя на колелата, мотоциклетите се различават по конструкцията и размерите си, по вида на използвания двигател и мощността му, както и от използването им съобразно пътните условия и целите поставени при експлоатацията им. Някои експерти не признават и различните подтипове извън обичайното разделяне на видовете мотоциклети, поради твърдението че различията в промените са само козметични.

Класификация по конструктивен признак[редактиране | редактиране на кода]

По външни конструктивни особености и начин на езда[редактиране | редактиране на кода]

Спортен мотоциклет за състезания спидуей Jawa Speedway 500
Класически моторолер Vespa 125. Експонат в Deutsches Museum

Условно по външни конструктивни особености и начин на езда, мотоциклетите може да се разделят на три основни групи:

  • класически мотоциклети (на английски: Standart Motorcycle)[16]– тези, които по конструкция и начин на езда са най-близо до първообраза на създадения мотоциклет с две или три колела. При езда тялото на мотоциклетиста е изправено (вертикално спрямо посоката на пътуване) и ръцете и кормилото не са натоварени с част от неговото тегло. Тези мотоциклети са с характерната триъгълна рама велосипеден тип изградена от тръбна стоманена или алуминиева конструкция. От втората половина на 20 век се налагат пространствени конструкции на рамата идентични по носеща схема от същите тези материали или от щампована ламарина. Независимо от конструкцията на рамата и предназначението на мотоциклета се запазва характерното разположение на двигателя и трансмисията, както и почти еднаквият начин за задвижване на ходовата част предимно чрез верига или с използването на кардан;
  • мотоциклети за спорт (на английски: Sport Bikes)[16] - това са мотоциклети с висока мощност, лека конструкция и при създаването им се акцентира върху ускоряването, управляемостта при завиване и спирателната сила. В конструкцията на мотоциклетите за спорт се внасят промени, с които съществено се изменя разположението на тялото и начина на езда. При скоростните състезания позицията на мотоциклетиста е агресивна и с тяло върху резелвоара се създава добра аеродинамична форма от машината и мотоциклетиста за намаляване на въздушното съпротивление. Това реално се осъществява чрез изграждането на друга конструкция на рамата и опорните точки за краката на мотоциклетиста и чрез поставянето на аеродинамични обтекатели. Окомплектоването с мощни и пъргави двигатели, с подходящо окачване и ходова част и премахването на допълнителна седалка за пътник също е част от конструктивните особености на тези мотоциклети. Има две групи мотоциклети за спорт. Първата е с възможности за използване за движение по пътната мрежа и участие в различни спортни състезания, а втората група е предназначена изключително и само за участие в спортни състезания. Това деление особено е изразено при офроуд мотоциклетите. Типичните спортни мотоциклети специализирани само за движение по терени без покритие и участие в офроуд състезания са кросовите мотоциклети. Те са по-прости, по-леки и с дълъг ход на окачването, с висок просвет и здрава конструкция без обтекатели, но са забранени за регистрация и управление по пътната мрежа поради липсата на редица изисквания свързани с безопасността. Но точно за тази група мотоциклети съществува строга квалификационна система за техническите параметри на състезателните машини, както е създадена и строго се спазва система от правилници за провеждането на състезанията, за поведението и действията на състезателите и оценка на показаните резултати. Подобните на тях мотоциклети, но с възможност да се регистрират и имат регистрационни табели и да се управляват по републиканската пътна мрежа, са мотоциклетите за дуал спорт и участващи в състезания супермото и мотоциклетите ендуро. Разделянето на отделните групи мотоциклети само показва колко условна е тази класификация.
  • моторолери (скутери) – са специални видове мотоциклети, които се управляват без да има пряк физически контакт на краката и колената на моториста с резервоара за гориво или други елементи от конструкцията на моторолера. Характерната позиция при управлението се дължи на конструкцията на рамата, различна от триъгълната рама велосипеден тип при мотоциклетите. Моторолерите имат характерна площадка за краката и преден защитен щит за моториста, което променя положението на тялото при езда и е различно от това при управление на класически мотоциклет. Двигателят е разположен под седалката в обща конструкция с трансмисията и ходовата част и с използването на вариатор за безредукторна промяна на скоростта на движение. Всичко това е покрито с обтекаема защита.

Според кубатурата на използвания двигател[редактиране | редактиране на кода]

Мотопед Балкан МК-50-3

Обемът на използвания двигател и неговата мощност са много важен фактор при определяне на конструкцията, приложението на мотоциклетите съобразно целите и определени експлоатационни условия.

  • Мотопедите (на английски: moped), с педали или мокик (с кик стартер (крачна манивела)) имат двигател до 50 cm³. В България е получило гражданственост и се използва наименованието мотопед (чл. 14 от Допълнителни разпоредби на закона )[17], вместо използваното в други държави мопед. [4]
  • Леките мотоциклети (на английски: lightweight) имат обем на двигателя от 50 до 100 cm³. Това е прието и описано в българската литература за мотоциклети. [4] В енциклопедията за мотоциклети, издадена във Великобритания през 2000 г., мотоциклетите с кубатура на двигателя до 250 cm³ се отнасят към групата на леките мотоциклети. [15]
  • Средни – от 250 до 700 cm³.
  • Тежки – от 700 до 1300 cm³ или повече.
  • Тежки мотоциклети със специално предназначение. Обикновено тези мотоциклети са съоръжени с кош и трето колело, което е със или без задвижване от мотоциклетния двигател. Обемът на двигателите е от 700 до 1000 cm³ и повече. Предназначени са за използване при всякакви терени за военни нужди, полицейски цели или спасителни операции. Без специални приспособления на мотоциклета и коша, тези мотоциклети са достъпни и се използват за туризъм или имат друго гражданско приложение. Тяхната универсалност се определя от възможността за ползването им по всякакви терени и превозването на трима човека с по-голямо количество багаж.

Според теглото на мотоциклета[редактиране | редактиране на кода]

Теглото на мотоциклета е пряко зависимо от конструктивните особености, използваните конструктивни материали, двигателя, както и особености, свързани с комфорта на пътуване. Понякога специално изискване към теглото и обема на двигателя са ограничаващи условия при провеждане на състезания. Приета е обща класификация според теглото на мотоциклета, която се отнася за всички типове мотоциклети:

  • свърхлеки – от 60 до 80 kg;
  • леки – от 120 до 140 kg;
  • средни – от 150 до 170 kg;
  • тежки – от 180 kg и повече.

Класификация по предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Освен по броя на колелата, мотоциклетите много се различават с конструкцията и размерите си. В зависимост от интересите на мотоциклетистите, потребностите им и експлоатацията на това транспортно средство, класификацията по предназначение на мотоциклета се свежда до обобщаване в три основни групи. Тази класификация е приета от японските и от други производители като обозначение и наименование на произвежданите типове мотоциклети според приложението им, въпреки голямото разнообразие от модели, от техните конструктивни, технически и експлоатационни характеристики.

  • пътни мотоциклети – предназначени за пътуване по пътищата и за управление при градски условия;
  • мотоциклети с двойно предназначение (мотоциклети дуал-спорт) – междинна група мотоциклети пригодени за управление по пътищата и за експлоатация по спортни правила по терени без специално пътно покритие;
  • спортни мотоциклети – пригодени само за спортни състезания по създадени трасета по терена без специално покритие или трасета, изградени в спортни зали и стадиони.

Пътни мотоциклети[редактиране | редактиране на кода]

Туристически шосеен мотоциклет Harley-Davidson
Туристически мотоциклет Triumph Rocket III Classic, 2007 г.
Спортно-туристически мотоциклет Ямаха FJR1300A
Ducati - Diavel AMG - 001 мощен круизер
Военен тежък мотоциклет BMW R75, музеен експонат

Пътните мотоциклети (наричани още шосейни мотоциклети) са класически мотоциклети, пригодени за пътуване по шосейната мрежа, пътната мрежа в населените места или по специални трасета, изградени или определени като част от градската инфраструктура. Преди всичко това са класически мотоциклети, при които тялото на мотоциклетиста при езда е право и няма напрегнато състояние и натоварване на ръцете при управлението на машината. Към тази група може да се причислят и тежките мотоциклети с кош, независимо от кубатурата на двигателя и наличието или отсъствието на задвижване на страничното трето колело. Създадените класически мотоциклети включват такива, създадени в различен стил и с различни възможности на двигателя, комфорт на пътуване, но и в много широк ценови клас. [18]

  • Мотопеди (на английски: moped) със своята конструкция, размери и маломощен двигател са пътни мотоциклети, предназначени за ползване предимно в населени места или на къси разстояния по пътната мрежа с настилка със скорост до 45 km/h. В историческото си развитие запалването на двигателя с педали е премахнато и за първоначално задвижване се използва манивела мотоциклетен тип – кикстартер. Въпреки че с това техническо решение този вид мотоциклети се наименуват „мокик“, в България независимо от внедрената техническата промяна, се запазва наименованието мотопед (от МОТОциклет и ПЕДали).[19] В повечето от съвременните мотопеди се използва електрически стартер.
  • Градските класически мотоциклети с кубатура на двигателя от 125 до 250 cm³, са поставяни в някои класификации според работния обем на двигателя в категорията леки мотоциклети. Те са удобни за ежедневна експлоатация при градските условия за движение със скорост от 60 до 90 km/h, имат проста конструкция, малък разход на гориво и ниска покупна цена. Не случайно това са най-разпространеният тип мотоциклет в света (особено в Индия и Китай). Мотоциклетите от тази класическа универсална група не са съоръжени с аеродинамични обтекатели или защитни капаци. Те са типични представители на мотоциклетния стил „нейкед“ (на английски: naked – гол, необорудван) [16] точно поради липсата на допълнителни обтекатели или декоративни капаци, позволяващи по-високи скорости, но и увеличаващи цената на превозното средство. Типичен представител на класическите леки мотоциклети е DKW RT 125, произвеждан в Германия, ГДР, СССР в няколко завода под различни модификации, както и базова конструкция за някои азиатски производители на мотоциклети.
  • Туристическите мотоциклети (на английски: Touring Motorcycles) [16] са пътни мотоциклети, които използват мощни двигатели с два или повече цилиндри и може да се управляват както по пътища с добро покритие, така и извън тях по добри земни пътища без настилка. Типичните туристически мотоциклети разполагат с допълнително създадени условия за транспорт на багаж в твърди багажници, подобни на големи кутии, разположени в зоната на задното колело и зад седалката на пътника. Окачването е проектирано така, че да създаде комфорт при продължително пътуване на двама човека. Тази категория мотоциклети с добри възможности за транспортиране на багаж, мощен двигател и превозване на двама човека, са получили комично име от багажниците си тип сандък или дисаги, наричани на английски: Dresser Tourers. Пример за такъв мотоциклет е BMW 1200RT. Подобни са и спортно-туристическите мотоциклети с възможности за спортно управление, но обикновано предназначени за един мотоциклетист и с по-малки възможности за транспортиране на багаж. И този мотоциклет въпреки конструктивните особености за ползване, е проектиран за езда с повече комфорт при управллението, отколкото за постигане на високи скорости. И това е съществената разлика с типичните спортни модели мотоциклети (на английски: Sport Tourers). [20] При мотоциклетите от този тип е увеличена вместимостта на резервора, има регулируемо предно ветрово стъкло. Позицията на мотоциклетиста е по-изправена и по-спокойна, отколкото при спортните мотоциклети, което позволява продължителна езда без физическа умора. [21]
  • Круизер (на английски: Cruiser) [16] са пътни мотоциклети, които използват мощни двигатели с два или повече цилиндри. [16] . Характерното за тях е, че са ниски, дълги (с увеличено междуосие) и тежки с мощен двигател (американските производители предпочитат V-образните двигатели) и се използват предимно по шосейната мрежа за комфортни продължителни пътувания. Произвеждат се мотоциклети с една седалка, но в този клас се произвеждат такива и с две седалки и големи възможности за транспорт на багаж. Обикновено пригодените за продължителни пътувания мотоциклети круизер са с двигатели от 1000 до 1300 cm³.[22].
  • Тежки мотоциклети. Към тази група се отнасят мотоциклетите соло или с кош с голям работен обем на двигателя използвани за туристически пътувания или със специално предназначение. Те са приспособени за транспорт на двама или трима човека, с възможности за транспорт на повече багаж. Тези мотоциклети освен по пътища, може да се ползват и за пътуване през пресечена местност с не много тежки условия на път без настилка. Мотоциклетите с кош, съоръжени със специално оборудване за монтаж на оръжие, превоз на допълнително количество гориво и муниции, имат приложение и като мотоциклети със специално предназначение за нуждите на армията, полицейски нужди или други специални дейности. Обикновено тези мотоциклети са комплектувани с гуми, осигуряващи повишена проходимост за движение по различни терени. Като доказали се най-добри представители на този клас мотоциклети с двойно предназначение и повишена проходимост са мотоциклетите М-72 и BMW R-71. Мотоциклетите от този вид са с обем на двигателя от 600 cm³, 750 cm³ и повече.
Peter Fonda с американски мотоциклет „чопър“
  • Поръчковите мотоциклети може също да се отнесат към класическите пътни мотоциклети. Те са произведени по поръчка (на английски: custom – произведено по поръчка) и са характерни с това че са премахнати излишни, според потребителите, елементи от рамата и обтекаеми и защитни покривни плоскости. Характерно е например твърдото окачване на двигателното колело. По-голяма част от тях се произвеждат с някаква внесена промяна чрез тунинговане на стандартни мотоциклети. Най-известен е поръчковият едноместен американски чопър (на английски: Chopper) [16] с характерната позиция на моториста при езда, поради стила на конструкцията си с удължена рама и удължена предна вилка. Това техническо решение увеличава ъгъла на предната вилка спрямо рамата на мотоциклета и намалява ъгъла, сключван между вилката с пътя. Това прави мотоциклета стабилен, но не е достатъчно пъргав и е неудобен за управление по тесните улици предлагани от градската среда. Специално изработената рама, предна вилка и калници, монтирането на поръчков или стандартен мощен двигател, боядисване и други екстри, определят значително по-високата цена на тези уникални или единично произвеждани бройки мотоциклети.
Моторолер Lambretta 150
Максискутер Suzuki Burgman 400
  • Моторолер (на немски: Motorroller), (на руски: Мотороллер)) или ску́тер (на английски: to scoot), не е мотоциклет с приетата класическа форма, защото е различен по конструкция на рамата, по монтажа на двигателя и различно техническо решение за конструкцията на трансмисията. Моторолерът е двуколесно превозно средство, предназначено за транспортиране на хора с езда по начин, приблизително еднакъв с тази на мотоциклетите и със схема за управлението на предното колело директно и безредукторно чрез кормилото. Въпреки различията, моторолерът е удобно превозно средство за експлоатация изключително при градските условия за езда на мотоциклет. Затова се причислява към групата на пътните мотоциклети, поради използването му като превозно средство предимно за управление при пътните условия в населените места или по настилка на пътната мрежа извън тях. Класическата схема на скутера, внедрен в промишлено производство, е конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. Представлява едноцилиндров скутер с двигател 123 cm³, монтиран върху багажника (мястото, отредено за багажника при велосипедите), и произвеждан от английския производител на мотоциклети ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company). Характерното за моторолера е специалната площадка за краката на моториста, защитена със преден щит от кал и вода при експлоатация. Двигателят, скоростна кутия и ходовата част са вместени в пространството под седалката, и за защита от прах и влага на пътуващите с моторолера са поставени аеродинамично проектирани капаци от ламарина или пластмаса. Скутерите са оборудвани с необходимия комплект осветителни тела (фар и елементи за сигнализация), спирачки (в т. ч. и дискови за последните модели) и при градски условия развиват 60 – 90 km/h. За това превозно средство особено характерни са колелата и гумите с малък размер (8, 10, 12 цола), в сравнение с тези използвани при мотоциклетите. Скутерите, получили популярност и масово производство особено след Втората световна война, обикновено са с двутактови двигатели и с работен обем на цилиндъра 50, 100, 125, 150 cm³. За тяхната популярност много голям е приносът на произвежданите в Италия скутери Vespa и Lambretta, които бързо стават еталон за качество и елегантен стил в производството на мотоциклети.
От началото на 1980-години по схемата на скутерите се повяват нови конструкции – максискутер, хиперскутер и преходния модел между мотоциклет и скутер – скутрета с гуми с размер до 17 цола. Максискутерът се произвежда с двигатели 125, 150, 250, 300, 400 cm³. Машината е построена така, че да предложи максимум комфорт за двама пътника при пътуване в градски условия с удобни седалки, добра ветрозащита, но е с ниска проходимост и не е подходяща за езда извън тези условия. Хиперскутерът разполага с по-мощен мотор от 500 до 800 cm³ и се използва мотоциклетната схема за монтажа на двигателя и за задвижване на задното колело чрез верига. Така двигателят се монтира на рамата, освобождава се по-голямо подседалково пространство за багаж и този скутер е удобен за предприемане на дълги туристически пътувания при комфортни условия за пътуващите.
Шосеен мотоциклет Ducati 999 тунингован за състезание супербайк
Valentino Rossi по трасето на MotoGP в Estoril през 2011 г.
  • Към групата пътни мотоциклети спадат и мотоциклетите за спорт участващи в шосейни, пистови, супер мото, супербайк (спортбайк) състезания. Разликата с класическия първи вид е, че при тях позицията при езда е различна, за да се създаде обща добра аеродинамична обтекаемост от машина и състезател, поради което мотоциклетите са съоръжени с аеродинамични обтекатели, ниско разположено кормило, високо и назад разположени стъпенки, мотоциклетите разполагат с високоефективна спирачна система, форсиран бързооборотен двигател и специален профил на гумите. Пътни мотоциклети с държавна регистрация и право да ползват пътната мрежа са и тези произвеждани като мотоциклети тип ендуро, макар и да са описани в класификацията към спортните мотоциклети. Те се произвеждат с качествата да се ползват като такива по шосейната мрежа, но и конструктивно са олекотени, за да имат и спортно приложение, да са с висока проходимост и да се управляват при тежки пътни условия без настилка.
Мотоциклет Ducati в състезание супербайк
Супербайк по шосета в Нигерия през 2014 г.
    • Мотоциклети супербайк е наименование на пътните мотоциклети спортен тип, чиято конструкция е подобна на спортните мотоциклети за провеждане на състезание по затворен контур подобно на шосейно-пистовите състезания MotoGP (на английски: FIM Road Racing World Championship Grand Prix). MotoGP състезание за голямата награда, е най-престижното мотоциклетно състезание по затворен маршрут. То се провежда с мотоциклети прототипи, непроизвеждани серийно и непродавани в търговската мрежа и забранени за регистрация и ползване по пътната мрежа. Това е голямата разлика с мотоциклетите супербайк – те може да се регистрират и да се управляват по пътната мрежа. До състезания супербайк се допускат само мотоциклети в серийно производство и в свободна продажба. Тунинговането на мотоциклетите и промяната в конструкцията се прави само с детайли намиращи се в свободна продажба, което изравнява качествата на машините при старта в едно състезание. Характеризират се с обтекател, ниско кормило, високо изнесени назад стъпенки, форсиран двигател и спирачки с повишена ефективност. Наименованието на състезанието със серийни мотоциклети е супербайк и води началото си от 1960-те години в САЩ. През 1988 г. се провежда първия световен шампионат по супербайк. В зависимост от работния обем на двигателя и доработките по мотоциклетите се провеждат три вида състезания по еднакви правила. Във висшия клас се състезават мотоциклети до 1200 cm³ работен обем, в т. ч. и с двуцилиндрови двигатели, при допустима най-широка модификация на мотоциклетите. В младшия клас Суперспорт (на английски: Supersport), се състезават мотоциклети с четирицилиндрови двигатели и работен обем до 400 – 600 cm³, или двуцилиндрови с работен обем 400 – 600 cm³ при ограничено доработване на мотоциклетите. В третия клас т. нар. суперсток участват серийни машини от горните два класа (до работен обем 1000 cm³ или 600 cm³), но при най-ограничено доработване на стандартния мотоциклет. Състезанията се провеждат обикновено на две гонки, където дистанцията по кръга на трасето е от 80 до 110 km и се изминава за около 40 минути. На прави участъци състезателите могат да развият скорост до 300 km/h.
    • Каферейсър. Към групата на пътни и спортни мотоциклети може да се поставят и типа мотоциклети за каферейсър състезания (на английски: Café Racer – кафене-надбягване). Този тип машини са предназначени за краткотрайни скоростни разходки на близки разстояния, и по-скоро са за развлечение и удовлетворяване на спортната страст на млади мотоциклетисти. Това не са професионални състезания, а аматьорски организирани шосейни надбягвания между любители. Конструкцията на тези мотоциклети позволява достигането на по-висока скорост и добра управляемост, но това е за сметка на намален в някаква степен комфорт при ездата. [23][24]. Това иронично название води началото си от Англия от 1960-те години и характеризира мотоциклетите и техните ездачи, събиращи се в пъбовете на кафе и участващи в състезания по трасе – затворен маршрут по градските улици само за времето на една песен. За кратковременната скоростната езда стандартните серийно произвеждани мотоциклети са непригодни. Всеки участник в такива състезания сам тунингова мотоциклета си, като се премахват елементи за намаляване на теглото, променя се кормилото за позиция на езда със силно наведено напред тяло, използва се удължен тесен резервоар и се премахва втората седалка. За такива любители на високата скорост при градски условия се произвеждат и някои фабрични скоростни модели, като Harley-Davidson XLCR 1000 Cafe Racer от 1977 г., Benelli TNT Cafe Racer, Ducati Super Sport, Suzuki GS1000S произвеждан 1980 г., както и каферейсър мотоциклетите с електрически двигател Volta [25]).

Мотоциклети дуал-спорт[редактиране | редактиране на кода]

Английски мотоциклет CCM R45 за супермото

Мотоциклетите за дуал-спорт (на английски: Dual Sport) са с двойно предназначение и са много разпространени точно поради възможностите, които предоставят за движение по пътища с добро покритие, за туризъм и по офроуд пътеки при лоши пътни условия в пресечена местност. Въпреки тези разнообразни възможности за експлоатация, конструкцията на тези мотоциклети е по-близо до шосейните мотоциклети, отколкото до тези за офроуд. Мотоциклетите от тази група, за разлика от други със специално спортно преназначение (кросови, за спидуей), подлежат на държавна регистрация съгласно закона за движение по пътищата. Според закона това е възможно поради тяхната техническа приспособеност със заложени качества за експлоатация и за двата вида езда. С тях се дава възможност на мотоциклетиста да преодолява не особено големи препятствия, спускане и катерене по склонове, скокове. Мотоциклетите за дуал-спорт отстъпват по отношение на спортните си възможности на типа ендуро. Тяхната универсалност е причината за масовото им разпространение за пътуване по пътната мрежа, в градски условия и за спорт. Ограничаващата особеност за спортно приложение са мощният, но стандартен двигател, и по-голямото им тегло от ендуро мотоциклетите. Този показател за мотоциклетите от типа ендуро е особено важен, поради силно пресечения тежък терен, по който се провеждат състезанията и е важен технически показател за възможностите на този подчертано спортен тип мотоциклети и техния агресивен спортен характер.

С мотоциклети за дуал-спорт се участва при провеждането на супермото („Supermoto“) състезания. Това е мотоциклетно състезание в състезателен затворен полигон, в който последователно се редуват три вида състезателни трасета: равен скоростен път с асфалтово покритие като за пистови състезания, твърд равен земен терен за офроуд езда (като за спидуей) и мотокросова писта с възможности за скокове и завои препятствия. Супермотото първоначално е замислено като състезание от Гавин Трипе през 1979 г. като част от телевизионното шоу Wide World of Sports, където сили може да премерят пистови състезатели, кросови състезатели и такива с мотоциклети ендуро. Така от трите състезателни жанрове супермотото изгражда свой собствен облик на мотоциклетно състезание и това налага технически изисквания към мотоциклети с двойно предназначение.

Повечето състезателни писти за супермото имат размер до 50 – 75% асфалтова или друга качествена пътна настилка, а останалата част от състезателната писта е земен терен без покритие. Този тип състезания се реализира сравнително лесно, защото такава писта може да бъде създадена навсякъде, където има по-голяма площ от отворен за ползване асфалт (например стари самолетни писти) и наличие на земен терен. Супермото състезания може успешно да се провеждат и при градски условия, като се използват затворени градски улици и свободни паркови площи, в които е възможно създаването на необходимата (сравнително лека) кросова писта и равна писта за лек офроуд.

Използваните фабрично произведени супермото мотоциклети обикновено са едноцилиндрови или такива, тунинговани по поръчка. За разлика от другите състезания с мотоциклети, акцентът е върху по-бавните скорости, поради прехода по трите различи трасета. При супермотото резките ускорения и високите върхови скорости по трасето са по-редки, което прави тези състезания по-достъпни за състезатели без значителен опит и умения и без специални върхови изисквания към машината. Обикновено се използват мотоциклети с двигатели от 450 cm³.

Напоследък за участие в подобни състезания се популяризират мотоциклети с голяма кубатура на двигателя (750 – 1200 cm³), а състезанията се наричат супермотард („Supermotard“). При тези състезания се заимства организацията, подготовката и стила на състезанията супермото.

  • Мотоциклетът ендуро (на английски: endurance – издържлив) е насочен повече за експлоатация при градски и шосейни условия. Модификацията гражданско ендуро, въпреки че прилича на спортните мотоциклети за крос, има по-меко окачване, гуми предназначени за двойна употреба, мощни спирачки, добавени са клаксон, светлини и ефективно заглушаване, има табела с регистрация. Двигателят е по-малко форсиран и седалка приспособена за двама човека. Използването им при двойната употреба налага увеличаването размера на резервоара и повече скорости, за разлика от кросовите мотоциклети, които обикновено са с четири скорости. Тези мотоциклети се произвеждат с четиритактови едноцилиндрови двигатели в гамата 125, 200, 250, 400, 450, 650 cm³.
  • Най-близо до спортните кросови мотоциклети са т. нар. хард ендуро. Твърдото ендуро е приспособено за ползване по шосейна мрежа и пътища в населени места, но и в пътни условия без пътна настилка върху земен терен – чакъл, пясък, кал като мотоциклети за офроуд състезания. Този тип мотоциклети, поради леката си конструкция и мощния мотор, са по-подходящи за крос писта, отколкото за пътуване по асфалт. Характерни са с твърдото окачване, липсата на допълнителни осветителна тела и малка наличност на бордни уреди. Използват се двигатели от 400 до 650 cm³.
  • Мотоциклетът от вида туристическо ендуро е принципно друга и различна машина, която може да бъде окачествена като тежък спортен мотоциклет. Разработен за участие в ралито „Париж-Дакар“, мотоциклетът е приспособен за състезания с продължителна многодневна езда по различни терени, лоши пътища и асфалт с висока скорост. Движението се обезпечава от мощен едноцилиндров двигател 600 – 800 cm³ или двуцилиндров редови или V-образен двигател с обем 750 – 1000 cm³. Освен големия резервоар за гориво, машината има колела, осигуряващи висока проходимост и конструкция която осигурява по-комфортни условия при продължителна езда за състезателя.

Мотоциклети за спортна езда[редактиране | редактиране на кода]

По състезателното трасе за спидуей
Мотоциклетни гуми за състезания спидуей върху лед
Световно индивидуално първенство по спидуей върху лед в Innsbruck през 2010 г.
Американският мотоциклет BUB Seven Streamliner направен по поръчка, който държи рекорда за скорост на пистата Bonneville Speedway от 350 мили в час за 2006 г. и рекордьор до 2008 г. и отново от 2009 до 2010 г.
Мотоциклет за рекорди NSU Delphin III
  • Мотоциклети за спидуей (на английски: speedway – скоростен път) са предназначени за състезания на дърттракова писта по овално трасе. Основната разлика от състезанията по затворена писта, като тези при градски условия по затворен маршрут или мотокросовите състезания, е равното трасе с овална форма и с дължина от 260 до 400 метра. Причината се корени в това, че състезанията спидуей се провеждат в стадиони или специално построени мотостадиони, и това е стандартната дължина за бягания. Покритието на трасето за състезания е от сгур, подходящо обработено. В скандинавските страни и Русия е популярен зимният вариант на спидуея по трасе върху лед. За разлика от мотокроса, за безопасност, при тези състезания на състезателното трасе участват от четири до шест състезатели, като обикновено се правят по четири обиколки на трасето. Мотоциклетите са с характерна конструкция на колелата – малък балон на предните гуми и голям балон за задните. Мотоциклетите са с твърдо окачване и са без каквито и да било обтекатели. Кормилото позволява изправена стойка при езда, добра и устойчива управляемост поради късите разстояния по трасето, и малко натоварване върху ръцете. Поради особеностите си, те не са подходящи за езда при пътни условия и не подлежат на държавна регистрация за движение по пътищата. Най-популярни са състезанията с мощните мотоциклети от 500 cm³, но се провеждат такива и с кубатура на двигателите от 250 cm³, 125 cm³, мотопеди или моторолери. Макар скоростите по трасето да не са големи – средната по кръга е 70 – 80 km/h, а в правите участъци не повече от 100 km/h, тези състезания са динамични и се харесват поради възможността състезанието непрекъснато да се наблюдава на стадиона и да се следи поведението на всеки състезател по време на всяка гонка. Спидуей като състезание се провежда от 1920-те години, а първият световен шампионат се провежда през 1936 г.
  • Кросови мотоциклети. Това са типични представители на спортните мотоциклети конструктивно пригодени за движение по трасе върху земен терен с лоши пътни условия, без специално направен път с покритие и с наклони и условия за скок по време на състезанието. Такива са състезанията по мотокрос (на английски: Motocross), състезания по мотокрос свободен стил (на английски: Freestyle motocross) по специално направени трасета в зали и стадиони и офроуд (на английски: Off-road, Off-roading) състезания. Офроудът е по-скоро моторен спорт – развлечение, при който се управляват мотоциклети по трудни естествени терени и горски пътища с кал, по речни корита с пясък и чакъл, по каменни реки и скали. Мотоциклетите са със специална максимално олекотена конструкция, агресивен двигател и твърдо окачване, което не обезпечава особен комфорт за продължително пътуване (състезателят малко ползва седалката по време на състезание). Тези мотоциклети се използват само за състезания по специално подготвено трасе и тяхното преместване от едно на друго място става само на ремарке. Тези мотоциклети не се регистрират по закона за движението по пътищата и не може да се управляват по пътната мрежа. Една от причините за това е и липсата на основни функции за безопасност - липсват фарове, мигачи
  • Мотоциклети за рекорди (на английски: streamliner motorcycle). Изработват се в единични бройки, имат специална конструкция, насочена за подобряване на конкретен рекорд (обикновено максимална скорост на прав естествен участък) и ездата на тази машина се провежда само на специален изпитателен полигон. Тези мотоциклети са с подчертана аеродинамична форма, при което мотоциклетистът е почти в легнало положение, което не е класическото положение на тялото при управление на мотоциклет.

Класификация според комплектуването с основни агрегати[редактиране | редактиране на кода]

Комплектуването с основни агрегати, конструктивните им особености и тяхната схема за разположение в мотоциклетите е различно, и се определя от предназначението и използването на машината (туризъм, спорт, военни и др. цели), първоначалната цена и експлоатационните ѝ разходи, както и специалните експлоатационни изисквания към мотоциклета.

Основни агрегати и системи[редактиране | редактиране на кода]

  • Двигател
  • Трансмисия
  • Ходова част
  • Електрическа уредба и запалване
  • Рама

Според вида на използвания двигател[редактиране | редактиране на кода]

В мотоциклетите се вграждат двигатели с вътрешно горене с водно или въздушно охлаждане, с различен работен обем и от следните видове:

Според използваната скоростна кутия[редактиране | редактиране на кода]

Ремъчно задвижване на двигателното колело при мотоциклет Douglas 347 cm³, 2¾ hp, 1910 г.
Фрикционно задвижване на предно колело директно без предавателна кутия, 1902 г.
  • С директно предаване чрез ремък на задвижването от коляновия вал към двигателното колело без редуктор. Този начин на задвижване, с много голямо предавателно число на ремъчните шайби, се използва в зората на мотоциклетното производство при използваните тогава бавнооборотни двигатели.
  • Механична скоростна кутия (наричана още предавателна кутия) с ръчна, с крачна или едновременно и с двата вида лостова система за смяна на скорости. Мотоциклетите се произвеждат със скоростни кутии с от четири до шест скорости. В мотопедите обикновено скоростите за движение са две;
  • Автоматична скоростна кутия (при някои спортни мотоциклети);
  • С вариатор при моторолерите използващ трапецовиден ремък.

Според вида на главното предаване на ходовата част[редактиране | редактиране на кода]

  • С използване на втулко-ролкова верига (популярна и с наименованието галова верига). Веригата се зацепва за задвижване към пиньон, захванат към главния вал на предавателната кутия и куплунга (задното верижно колело) с главината на задното колело.
  • С карданен вал, свързващ предавателната кутия и главината на задното двигателно колело.
  • С ремъчно предаване на движението към задното колело при мотоциклетите до 1920-те години. В някои съвременни мотоциклети се използват зъбни ремъци за предаване на движението между предавателната кутия и задно колело. При моторолерите се използва трапецовиден ремък като компонент от вариатора за промяна скоростта на движение.
  • Фрикционно предаване.

Според използваното двигателно колело[редактиране | редактиране на кода]

  • Предно двигателно колело (както при известните VéloSolex мотопеди и моторизирани велосипеди с фрикционно предаване, произвеждани от Solex, Франция и Velosolex America, LLC).
  • Задно двигателно колело.
  • Всички колела са двигателни.

Според броя на колелата[редактиране | редактиране на кода]

Колелата се комплектоват със стоманени джанти със спици от стоманена тел или от джанти алуминиеви отливки. Използват се такива направени от композитни материали, поради високите якостни характеристики и ниско тегло. Гумите са с по-малък диаметър от автомобилните, но закръглени и с повишена част на протектора, което позволява при навеждане на мотоциклета на завой да се понижава центъра на тежестта без да се губи сцепланието с пътната настилка. Жироскопичният ефект от бързо въртящите се колела, значително подобрява стабилноста и способността да се следва зададената от мотоциклетиста пътна крива. [3] Спирачните барабани или дискове, независимо от менаничното или хидравличното им задействане, също са част от колелото и се монтират твърдо към главината на джантата. Според броя на колелата, мотоциклетите са:

  • Мотоциклети с две колела.
  • Мотоциклети с три колела.
  • Мотоциклети задвижвани с гъсенични вериги.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени, Общи положения, чл. 1.
  2. Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени
  3. а б motorcycle (vehicle). // Encyclopædia Britannica.
  4. а б в Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П.Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 3 – 6
  5. en Hildebrand & Wflfmuller Motorrad - Първо сериино производство на мотоциклети
  6. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 16 ISBN 0-7858-1047-1
  7. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 285 ISBN 0-7858-1047-1
  8. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 365 ISBN 0-7858-1047-1
  9. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 134 ISBN 0-7858-1047-1
  10. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 с. 184 ISBN 0-7858-1047-1
  11. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 128 ISBN 0-7858-1047-1
  12. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 32 ISBN 0-7858-1047-1
  13. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 204 ISBN 0-7858-1047-1
  14. Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 40 ISBN 0-7858-1047-1
  15. а б Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 ISBN 0-7858-1047-1
  16. а б в г д е ж en Видове мотоциклети
  17. Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени
  18. =fr Съвет за купуване на пътен мотоциклет /Conseil d'achat moto routière : laquelle acheter ?/
  19. Кънчев, инж. Кънчо И., и др., Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975, с. 3-4 629.113 /023/
  20. Пътни мотоциклети - англ. Stermer Streetbikes, Everything You Need to Know, MotorBooks/MBI Publishing Company, 2006 isbn= 978-0-7603-2362-5
  21. en История на спортно-туристическите мотоциклети
  22. fr Conseil : (bien) rouler sur un cruiser Добре се пътува с круизер
  23. none. // The Listener 85. British Broadcasting Corporation, 1971. с. 373.
  24. James Adam Bolton. Moto Guzzi T3 Special. // Motorcycle Classics, November–December 2010. Посетен на 11 октомври 2009.
  25. а б VOLTA Motorbikes
  26. Diesel motorbikes. // Journey to Forever. Посетен на 2007-06-28.