Гран При по мотоциклетизъм

Състезание за мотоциклети Grand Prix

Гран При по мотоциклетизъм (на английски: Grand Prix motorcycle racing) е първият мотоциклетен пистов шампионат. Разделен в три отделни класа от сезон 1990 г. насам – 125 куб. см, 250 куб. см и 500 куб. см. Световният шампионат за Гран При е утвърден от спортното ръководство на Международната Федерация по мотоциклетизъм и е най-старият моторен световен шампионат^[1].

Шампионатът се провежда в осемнадесет кръга, в четиринадесет държави и четири континента. Мотоциклетистите са общо от десет националности, а моторите са конструирани от най-опитните инженери на пет производителя – Aprilia, Ducati, Honda, Suziki и Yamaha.

История[редактиране | редактиране на кода]

В първите десетилетия на XX век в няколко държави се провеждат международни състезания по мотоциклетизъм, а през 1938 г. президентът на Международната федерация по мотоциклетизъм обявява първия Европейски шампионат. Началото на Втората световна война прекъсва състезанието и след края ѝ, има пауза от няколко години, за да може пазарът на гориво да се отвори. След набавянето на гориво започва истинският шампионат, който продължава и до днес.

Когато започва шампионатът през 1949 г., е имало четири класа: 500 куб. см., 350 куб. см., 250 куб. см. и 125 куб. см. 50-кубиковият клас е въведен през сезон 1962. В резултат на нарастващите разходи, редица производители напускат шампионата, федерацията ограничава 50-кубиковите мотори до един цилиндър, 125 и 250-кубиковите са ограничени до два цилиндъра, а 350 и 500-кубиковите – до четири цилиндъра. 350-кубиковият клас е премахнат през 1982 г., две години по-късно 50-кубиковият бил сменен от 80-кубиков клас, който е премахнат през 1989 г. През 2002 г. 990-кубиковите мотоциклети с четиритактов ражим на работа на двигателите им заместват 500-кубиковите двигатели с двутактов режим на работа и класа е преименуван на MotoGP. 600-кубиковите мотоциклети заменят 250-кубиковите от сезон 2010, чиито клас е преименуван на Moto2. Клас 125 куб. см преустановява своето съществуване през 2012 г. и от следващия сезон е заменен от клас Moto3, като мотоциклетите от него са с едноцилиндров четиритактов двигател с максимален работен обем от 250 куб. см.

Шампиони[редактиране | редактиране на кода]

Италианецът Джакомо Агостини е спечелил най-много световни титли – 15. Испанецът Анхел Нието е втори с 13 световни титли, а Валентино Роси от Италия, Майк Хейлууд от Великобритания и Карло Юбиали от Италия са на трето място с по 9 световни титли. Агостини държи рекорд за най-много световни титли в 500-кубиковия и 350-кубиковия клас със съответно 8 и 7 световни титли. Британецът Фил Рийд и италианецът Макс Биаджи са спечелили най-много световни шампионата в 250-кувиковия клас с по 4 световни титли. Нието е спечелил най-много шампионати в 125-кубиковия и 50-кубиковия/80-кубиковия клас със съответно 8 и 6 световни титли.

Категории[редактиране | редактиране на кода]

Moto3 – четиритактов, 250cc, едноцилиндров клас. Заменя през 2012 г. 125cc категория. Максималната възраст на състезателите, които могат да взимат участие в тази категория е 28 години, а минималната възраст е 16 години.

Moto2 – Този клас заменя през 2010 г. 250cc категория. В него Хонда е единствения доставчик на двигатели, а Дънлоп на гуми. Двигателите са 600cc, четиритактови и произвеждат 140 конски сили. Дизайнът и конструкцията на шасито са безплатни, като се осигуряват от Федерацията по мотоциклетизъм. Рамата, резервоарът, седалката и боди китът от серийни мотори не е позволено да се ползват. Минималната възраст за състезателите е 16 години.

MotoGP – Двигателите са 1000cc, четиритактови, четири цилиндров и произвежда над 240 конски сили. Теглото е около 150 килограма, а максималната скорост е 350 километра.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

1949: начало на Световния шампионат по мотоциклетизъм
1951: добавя се кош на мотора, като намалява кубатурата от 600 см² на 500 см²
1957: Гилера, Мондиал и Кото Гучи напускат в края на сезона
1958: отборът на MV Agusta печели шампионата в четирите класа, като производител и като състезатели
1959: отборът на MV Agusta печели всички осем титли. Хонда за първи път участва в състезанието Isle of Man TT.
1960: отборът на MV Agusta печели всички осем титли.
1962: навлиза категорията с 50 см²
1966: Хонда печели 5 титли като производител
1967: последна година за дерегулацията за броя на цилиндрите и скоростите
1968: Гиакомо Агостини (MV Agusta) печели титли в 350 см² и в 500 см²
1969: като 1968
1970: като 1968
1971: като 1968
1972: като 1968. Смъртта на Гилберто Парлори на състезанието Isle of Man TT причинява бойкот за четири състезания от страна на многократния шампион Гиакото Агостини и други пилоти. Последна година на 500 см² категория.
1973: умират Ярно Саринен и Ренцо Пасолини на италианската писта Монца.
1974: Сузуки RG500 са срез първите в 500 см². Титлата на производителите е спечелена от японската фирма.
1975: Гиакомо Агостини печели първо място в 500 см². Ямаха е първата неевропейска фирма, която печели титлата за състезатели.
1976: Бари Шийн е първият шампион на Сузуки в 500 см² категорията. Федерацията по мотоциклетизъм сваля състезанието Isle of Man TT от календара, заради бойкота на състезателите.
1977: Бари Шийн печели титла в 500 см² категория. Британското Гранд При се премества от Isle of Man.
1978: Кени Робъртс печели 500 см² категория. Той е първият американец, който я печели.
1979: като 1978
1980: като 1978. Патрик Понс и Малкълм Уайт умират на Силвърстоун.
1981: Марко Лучинели печели 500 см² категорията.
1982: Франко Унчини печели 500 см² категорията. Ямаха OW61 YZR500 е първият мотор с V4 двигател в 500² категория.
1982: Джок Тайлър умира на Финландското Гранд При.
1982: последна година на 350 см² категория.
1983: Фреди Спенсър печели 500 см² категория. Спенсър и Кени Робъртс печелят всички 500 см² състезания за сезона.
1984: Мишелин представят новите си състезателни гуми за Гранд При.
1984: 50 см² категория става 80 см²
1987: летящият старт се премахва.
1988: Уейн Рейни печели първото 500 см² състезания използвайки карбонени спирачки на Британското Гранд При.
1989: Иван Палацезе умира на Немското Гранд При с 250 см² мотор.
1989: последна година за 80 см² категория.
1992: Хонда представя новия си NSR500.
1993: Шиничи Итох вдига 320 км/ч с новия NSR500 на Немското Гранд При.
1993: Бобуюки Уакай умира по време на тренировъчната сесия в Испания с 250 см² мотор.
1994: Симон Приор умира по време на катастрофа на Гран При за мотори с кошове.
1998: 500 см² сменят горивото.
2002: МотоГП сменят категорията от 500 см² с 900 см² четиритактов мотор.
2003: Дайджиро Като умира по време на Японското Гран При на Сузука.
2004: МотоГП сменят правилата и могат да се ползват не четири, а три мотора на състезание, докато 250 см² и 125 см² остават с четири.
2004: Макото Тамада печели на Бриджстоун първата победа на МотоГП.
2005: МотоГП въвежда правилата за флаг-до-флаг, позволявайки на пилотите да си сменят мотора, с такъв, който е с гуми за мокро време, ако започне да вали по време на състезанието.
2007: МотоГП моторите са ограничени до 800 см². Дукати печели шампионата при състезателите и при производителите.
2008: Дънлоп се отказват от МотоГП.
2009: Мишелин се отказват от МотоГП и Приджстоун става единствения снабдител за гуми.
2010: Мото2 заменят 250 см² категория. Всички двигатели за Мото2 се правят от Хонда.
2010: Шайо Томизава от Мото2 умира в Мисано.
2011: Марко Симончели от МогоГП умира в Сепанг.
2011: Сузуки се оттегля от МотоГП в края на сезона.
2012: Мото3 заменят моторите от 250 см² на 125 см².
2012: МотоГП увеличават кубатурата до 1000 см².

2013: нов вид квалификации са представени.
2014: Open Class категорията се въвежда.
2015: Сузуки се връща в МотоГП.
2015: Последна година на Бриджстоун като снабдители на гуми в МотоГП, заменят се с Мишелин.
2015: Последна година на 100RON в МотоГП, заменя се с 95 RON и електрически мотор.