Антиблокираща система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



При нормално спиране системата не действа, тя се задейства, само когато колелата са напът да блокират. Системата се управлява от микрокомпютър (самостоятелно обособен електронен блок), който получава сигнали за въртенето на колелата от монтираните в тях датчици. Микрокомпютърът обработва получената информация и чрез електромагнитни клапани управлява налягането на спирачната течност към колелата. Когато едно колело при спиране е напът да блокира, системата намалява налягането към спирачния му механизъм, отпуска го и мигновено отново увеличава налягането, като го поддържа на границата на блокиране. Това водачът на превозното средство го усеща като пулсации в спирачния

ABS е монтиран на леки и товарни автомобили, мотоциклети, ремаркета, както и на шасито на самолети. Авторите на руското списание „За рулем“ смятат, че от 2008 г. антиблокиращата система се поставя на 75% от произведените автомобили.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]