Карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Географска карта)
Карта на света от Йохан Кеплер
Вижте пояснителната страница за други значения на Карта.

Географската карта е умалено мащабно и математически определено изображение на земната повърхност или част от нея, нанесено върху плоскост с помощта на условни знаци. За разлика от плана в изработването ѝ се взема предвид кривината на Земята. Мащабът варира в по-големи граници. Понеже изобразяването на земната повърхност става върху плоскост, мащабът в отделните части на картата не е еднакъв поради кривината на Земята.

Елементи на картата[редактиране | редактиране на кода]

  • Картографско съдържание – това е главният елемент на картата, представляващ картографираната територия.
  • Математична основа на картата – Включва мащаба, вътрешната рамка, картографската мрежа от меридиани и паралели, координатната мрежа.
  • Допълнително съдържание – съдържа външната рамка, заглавие, легенда, фотоснимка, диаграми, врезки.

Класификация на картите[редактиране | редактиране на кода]

  • Според съдържанието:
  • Общогеографски – карти, които изобразяват точно определен елемент от географията на изобразяваната територия. Например: хидрография, релеф, почви и растителност, населени места, пътища.
  • Тематични – картите, които изобразяват елементите от определена тема. Например: климатични, исторически. При тях с много по-голяма подробност се изобразяват обектите, пряко свързани със съответната тема, а с по-малка степен общогеографските елементи.
  • Според мащаба:
  • Едромащабни – от 1:2000 до 1:10 000 – Това са едро-топографски карти, които се правят предимно от военни картографски служби.
  • Средномащабни – от 1:20 000 до 1:100 000.
  • Дребномащабни – над 1:200 000 до 1:500 000.
  • Според предназначението: – топографски, навигационни, метеорологични, звездни, военни, туристически, учебни, рекламни.
  • Според обхвата – на света, на континентите, на отделни държави, на отделни административно-териториални единици.
  • Атлас е сборник от карти с различна тематика и мащаб за един и същ район. Освен географски данни и политически граници може да съдържа и разнообразна статистическа информация.

Развитие на картографията в България[редактиране | редактиране на кода]

Историческото развитие на картографията в България може да бъде разделено на три основни периода:

  • първи – до Руско-турската освободителна война;
  • втори – от Освобождението до Втората световна война;
  • трети – след Втората световна война.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]