Илия Блъсков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илия Блъсков
Iliya Bluskov 02.jpg
Снимка на писателя от преди 1870 г.
Роден 9 февруари 1839 г.(1839-02-09)
Починал 13 август 1913 (на 74 г.)
Професия учител, писател
Националност Флаг на България България
Дебютни работи Изгубена Станка“ (1865)
Известни творби Изгубена Станка“ (1865)
Злочеста Кръстинка“ (1870)
Илия Блъсков в Общомедия

Илия Рашков Блъсков е български писател. Със своите повести „Изгубена Станка“ (1865) и „Злочеста Кръстинка“ (1870) той става един от основоположниците на българската повествователна проза, наред с Васил Друмев и Любен Каравелов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Блъсков е роден на 9 февруари 1830 година в село Дълбоки, Старозагорско[1]. Син на книжовника Рашко Блъсков. Негови братя са книжовникът Димитър, Георги и бъдещият генерал Андрей Блъсков.

През 1857 година става учител в село Айдемир. През 1860 година се премества в Шумен. На 1 септември 1860 година отваря училище в Долна махала.

Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 година издава от името на баща си повестта „Изгубена Станка“, в чието написване участва активно като редактор Добри Войников. Тя става първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. През 1870 година издава повестта „Злочеста Кръстинка“, съдържаща и критика на гръцкото духовенство в контекста на актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква. Блъсков продължава да пише и публикува до началото на 20 век, но по-късните му произведения, като „Пиян баща, убиецът на децата си“ и „Двама братя“, имат скромни художествени качества и ограничен отзвук сред публиката.[2]

Илия Блъсков умира през 1913 година в Шумен. Според спомени на неговия внук Илия Блъсков, възрожденецът е бил погребан в двора на църквата Свети Три Светители, но по-късно е забравен. Фрагмент от надгробния му паметник е открит случайно през 90-те години, но гробът му е заличен.

Творчески прояви[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • "Тълкуванiе на десетте Божии заповеди" (1857)
  • "Живот на светаго Ивана Предтеча и на светаго Игнатия Богоносца" (1863)

Оригинални творби[редактиране | редактиране на кода]

Повести

Разкази

  • "Главчо" (1885)
  • "Стоянчо" (1885)
  • "Донка хубавица" (1886)
  • "Хубава невеста Златка" (1887)
  • "Пенчю" (1888)
  • "Куцото учителче" (1883)
  • "Нещастна Калинка" (1892)
  • "Велчю" (1896)
  • "Дядо Добри"
  • "Поп Марко"

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Богданов, Иван. Илия Р. Блъсков 1839-1913: Нар. просветител и писател: Лит.-истор. очърк. София: Хемус, 1940.
  • Конев, Илия. Илия Блъсков: Живот и дело. София: Наука и изкуство, 1969.
  • Налбантова, Елена. Прозата на Илия Блъсков: Между високата и популярната литература. Шумен: Алтос, 1999.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борис Йоцов - "Илия Р. Блъсков"
  2. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 291-296.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]