Иван Богданов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Богданов.

Иван Богданов
български писател, юрист, историк, архивист и библиограф
Роден
Иван Генчев Богданов
Починал

Етнос българи
Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия адвокат, писател на свободна практика
Литература
Жанрове романизирана биография, пътепис, очерк, рецензия, речник, енциклопедия
Дебютни творби разказът „Силата на Земята“ (във в-к „Българска независимост“, декември 1933)
Деца Богдан Богданов

Иван Богданов е български писател, юрист, историк, архивист и библиограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Генчев Богданов е роден на 3 май 1910 година в град Търново, България. През 1929 година завършва гимназия в родния си град, а през 1936 година право в Софийския университет.[1] Той е виден изследовател на българската литература, архивист, библиограф, автор на около 70 книги.

Започва да публикува в литературния печат в края на 1932 година.[2] Архивистът от Нов български университет Иван Звънчаров твърди, че са открити 21 белетристични текста, написани от студента Иван Богданов в периода между 1932 и 1937 година, и че за 13 от тях е сигурно, че са публикувани от него, а 8 е оставил в ръкопис.[2] През 1940 година издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков.

След Деветосептемврийския преврат и установяването на комунистическия режим в страната, през периода 1946–1960 година е изолиран от текущия литературен живот. В 1947 година му е забранено да публикува и Богданов работи като адвокат.[1] В периода работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. През 1946 година издава политическата си книга „Между примирието и мира“, която в същността си е беседа с фиктивен опонент – комунист. Тази книга е една от причините Иван Богданов да бъде маргинализиран чак до 1960 година.[1]

Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях – „Речник на българските псевдоними“, „Българска литературна периодика“, „Енциклопедичен речник на литературните термини“, „Тринадесет века българска литература“, „Българската книга през вековете“ и др.[1]

Иван Богданов е автор на монографии за бележити исторически личности и събития, както и на романизирани биографии на хан Крум, Никола Пиколо, Василий Врач, Боян Магесника, Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Авицена и много други.[1]

Един от основателите на Съюза на свободните писатели (1990).[1]

Баща на професора по класическа филология и създател на Нов български университет Богдан Богданов.

Умира на 6 август 1992 година.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

На 17 май 2010 година департаментът „Нова българистика“ и Центърът за документи и архивни фондове към Нов български университет организират Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов.[3], [4] В Нов български университет 2010 г. е обявена за Година на Иван Богданов. В Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е открита изложба, курирана от Националния литературен музей.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Информацията подлежи на допълване.

Романизирани биографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Климент Охридски. София, 1967.
  • Василий Врач. София: Народна младеж, 1968, 210 стр.
    • Василий Врач. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1988, 226 стр.
  • Патриарх Евтимий. София: Отечествен фронт, 1970, 263 стр.
  • Д-р Никола Пиколо. Биография. София, 1972.
  • Авицена. София: Медицина и физкултура, 1974, 188 стр.
    • Авицена. 2 изд., София, 1977.
  • Симеон Велики. Епоха и личност. София: Народна просвета, 1975, 250 стр.
  • Хан Аспарух. София: Отечествен фронт, 1975, 295 стр.
    • Хан Аспарух. Книга за неговите прадеди и неговото време. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1981, 260 стр.
  • Другото лице на Леонардо да Винчи. Исторически очерк. София: Медицина и физкултура, 1979, 206 стр.
  • Хан Крум. Романизован животопис. София: Народна младеж, 1980, 189 стр.
  • Кирил и Методий. Романизован животопис. София: Български писател, 1987, 270 стр.
  • Александър Македонски. Романизована биография. Пловдив: Христо Г. Данов, 1988, 308 стр.
  • Боян Магесник. Романизован животопис. София: Отечество, 1989, 211 стр.

История, краезнание[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Блъсков (1839-1913). Народен просветител и писател. София: Хемусъ, 1940, 226 стр.
  • Няколко думи върху добиването на лични сведения за нуждите на литературното изследване (Първи проносъ къмъ изворознанието). София: Печатница „Т. Т. Драгиевъ“ и с-ие, 1940, 24стр.
  • Стоян Михайловски. Поет, трибун и мислител. София, 1947.
  • Спътници на първенците. София, 1960.
  • Забравени реалисти. София, 1960.
  • Чудомир. Литературно-критически очерк. София, 1961.
  • Жанровото многообразие на литературата. София, 1962.
  • Българската комедия — развой и съвременно състояние. София, 1962.
  • От наблюдение към творчество. София, 1963.
  • Елин Пелин — художник на българското село. Очерк. София, 1964.
  • Живият въглен на словото. София: Народна просвета, 1965, 92 стр.
  • И те са хора. Трагикомични истории с български писатели. София: Профиздат, 1965.
  • Критика и антикритика: Литературни въпроси. София: Народна просвета, 1967, 309 с.
  • Велико Търново. Градът-чудо. София: Отечествен фронт, 1968, 78 стр.
  • Български твърдини. София: Народна просвета, 1971, 166 стр.
  • Прабългари. Произход, етническо своеобразие, исторически път. София: Народна просвета, 1976, 245 стр.
  • По българската земя (исторически пътепис). София: Медицина и физкултура, 1976, 229 стр.
  • Трявна през Възраждането. Исторически принос. София: Отечествен фронт, 1977, 215 стр.
  • Безсмъртни слова. София: Отечествен фронт, 1980, 320 стр.
  • Именник на българските ханове. Критично издание с коментар и обяснителни бележки. София: Отечествен фронт, 1981, 122 стр.
  • Залог за историческо безсмъртие. Единение вековно между земя, народ, държава и култура. София: Отечествен фронт, 1985, 215 стр.
  • Веда Словена и нашето време. София, 1991.
  • За критическия дух. Критика и публицистика. 1945-1946. Съставители: Михаил Неделчев и Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-166-4

Речници, справочна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Речник на българските псевдоними. София, 1961.
    • Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Наука и изкуство, 1978, 575 стр.
    • Речник на българските псевдоними. 3 изд. София, 1989.
  • Българската литература в дати и характеристики 817-1965. София: Народна просвета, 1966, 632 стр.
  • Кратка история на българската литература в две части. Част 1. София: Народна просвета, 1969, 549 стр.
  • Кратка история на българската литература в две части. Част 2. София: Народна просвета, 1970, 694 стр.
  • Българска литературна периодика. София: Отечествен фронт, 1972, 380 стр.
    • Българска литературна периодика. 2 изд. София: Литературен форум, 1995, 399 стр.
    • Българска литературна периодика. Приносът на периодичния печат в развитието на българската литература 1878–1944 3 изд. София: Захарий Стоянов, 2016, 471 стр.
  • Българската книга през вековете. Издателство: Народна просвета, 1978, 320 стр.
    • Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Петър Берон, 1989, 528 стр.
  • Тринадесет века българска литература. София: Наука и изкуство, 1983, 1074 стр.
  • Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993, 495 стр.
  • Архивология. София: НБУ, 2014. Съставители: Стефка Петкова и Иван Звънчаров, 753 стр. (ISBN 978-954-535-802-9)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Цвета Трифонова, „Иван Богданов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. а б Иван Звънчаров, „Архивното наследство на Иван Богданов – разширяване на представите“, сп. Библиосфера, 2012, №16.
  3. „Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов“, Дарик нюз, 12 май 2010 г.
  4. „НБУ отбелязва века на писателя Иван Богданов“, в. „Монитор“, 12 май 2010 г.
  5. „Памет за Енциклопедията Иван Богданов“, Vesti.bg, 23 октомври 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „История“         Портал „История          Портал „Право“         Портал „Право          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново          Портал „България“         Портал „България