Василий Врач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василий Врач
Починал
1111 г.

Василий Врач е лечител и богомилски водач от български произход във Византия от XII век. Проповедите на Василий и дванадесетте му апостоли в Констанопол повлияват широк кръг хора, включително представители на аристокрацията, което кара император Алексий I Комнин (1081 – 1118) да предприеме решителни мерки срещу разпространението на ереста.[1]

Основните сведения за живота и дейността на Василий Врач се черпят от „Алексиада“ на Анна Комнина.

Василий е монах и лечител. Около 1070 година започва да проповядва богомилството в Тракия. Алексий и неговият брат Исак Комнин канят Василий в императорския дворец, разигравайки своеобразен „театър на абсурда“. Комнините наричат недоверчивия към властта проповедник „свети отче“, като преди това заявяват на всеослушание пред народа, че искат да се запознаят с учението и да станат последователи на „прочутия духовен учител“. След като Василий Врач излага своите религиозни схващания пред императора, се отваря завесата зад която е скрита многобройната публика чула изповедта на „учителя и терапевта“. Сред слушателите е и самият вселенски патриарх.[2] След като са разобличени, ересиархът Василий Врач с неговите сподвижници са хвърлени в тъмница. Последвалият процес против еретиците е едно от най-мащабните и коментирани от съвременниците обществени събития в Империята. Някои от привържениците на учението, под заплаха от смъртно наказание, се отказват от своите вярвания. Други са затворени и катехизирани дълго време. Василий Врач не се отказва от учението си и през 1111 година[3] е публично изгорен на кладата пред многохилядна публика на хиподрума в Константинопол.

След екзекуцията, по поръчение на Алексий I Комнин ерудираният богослов Евтимий Зигавин съставя трактата „Догматическо всеоръжие“ – универсален наръчник на църквата за борба с ересите. Според Евтимий Зигавин, Василий Врач е

... пагубен мъж, крайно способен да показва злото под образа на доброто...

Литература[редактиране | редактиране на кода]