Елена Налбантова
| Елена Налбантова | |
| български литературен историк | |
 | |
| Родена |
с. Аврен, Варненско, Народна република България |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила във | Великотърновски университет |
| Научна дейност | |
| Област | литературна история, история на Българската възрожденска и следвъзрожденска литература |
| Работила в | Великотърновски университет |
Елена Налбантова е български литературен историк, професор по история на Българската възрожденска литература във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 22 май 1957 в с. Аврен, обл. Варна. През 1981 г. завършва Българска филология с втора специалност История във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През 1997 г. защитава докторат на тема „Прозата на Илия Блъсков между високата и популярната литература“. Води занятия по стара българска литература (1982 – 1985), по българска възрожденска литература (от 1983), по историческа поетика (1988 – 1989), както и редица специализиращи магистърски семинари. От 2002 до 2006 г. е гост-лектор в Одеския национален университет „И. И. Мечников“, Украйна. През 2001 г. е съучредител на Институт по нова българска литература със седалище в гр. В. Търново. Член на редколегията на библиотечната поредица „Нова българска библиотека“ (В. Търново) и от 2006 г. на сп. „Проглас“, орган на Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От 2002 г. е доцент, а от 2013 г. – професор по Българска литература (Българска възрожденска литература).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Елена Налбантова има над 150 публикации в български и чуждестранни издания.
Монографии[редактиране | редактиране на кода]
- „Прозата на Илия Блъсков“ (1999);
- „Посмъртното слово като феномен на българската култура“ (в съавторство с Антония Велкова-Гайдаржиева, 2000)[1];
- „Възрожденският човек – утопии и реалности“ (2001);
- „Васил Априлов – време и съвременници“ (2004);
- „Одеса в българската история и литература на ХІХ век“ (2006)[2];
- „История на катедралния храм „Рождество Пресветия Богородици“, Велико Търново“ (2009)[3];
- „Заради Възраждането. Четиво за студенти и други изкушени“ (2012)[4].
Учебници и учебни помагала[редактиране | редактиране на кода]
- „Ръководство за писане на курсова работа“ (методическо пособие, 2008).
Преводи[редактиране | редактиране на кода]
- Антон Киссе, „Възраждане на българите в Украйна“ (2006).
Участие в колективни издания[редактиране | редактиране на кода]
- „Биографии на българските писатели“ (1994, II изд. 1995);
- „Енциклопедия на българската възрожденска литература“ (I изд. 1996, II изд. 1997);
- „История и култура на България в дати. Възраждане“ (1997);
- „Енциклопедия на съвременния български език“ (2000);
- „Бележити българи, т. VІ“ (б.г./2012).
- „Атлас на българската литература 1740 – 1877“ (в съавторство със Симеон Янев, 2012. Книгата е номинирана за годишните награди „Бронзов лъв“ 2012 на Асоциация „Българска книга“).
Съставител на издания[редактиране | редактиране на кода]
- Киро Тулешков, „Моето чиракуване в живота“ (1997);
- „Литературен лист „Развигор“ (1998);
- Блага Димитрова, „Времена“ (2000);
- Павел Вежинов, „Нощем с белите коне“ (2000);
- „Български поети от Бесарабия и Таврия. Антология“. ЕИ „LiterNet“, ISBN 954-304-171-7 (2005);
- „Съвременна българска поезия от Бесарабия и Таврия. Антология. Критически прочити“ (2006)[5];
- „И ние в литературата“ (2010).
Съставител на издания, предназначени за ученици[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Друмев, „Иванко, убиецът на Асеня I“ (1992. II изд. 1996);
- Добри Войников, „Криворазбраната цивилизация“ (1993. II изд. 1996);
- „Алманах за V клас“ (колектив) (1994. II изд. 1995);
- „Алманах за VII клас“ (колектив) (1994. II изд. 1995);
- „Алманах за IХ клас“ (колектив) (1994. II изд. 1995);
- „Начало на новобългарския театър и драма. Д. Войников, „Криворазбраната цивилизация“. В. Друмев, „Иванко, убиецът на Асеня I“ (2000).
Автор на предговори или послеслови на издания[редактиране | редактиране на кода]
- Светлозар Василев, „Съвременна поезия на бесарабските българи. Теоретично и историографско изследване“ (Ямбол, 1999);
- Анна Кострова-Терзивец, „Любовта е свята“, Лирика (Одеса, 2007);
- Георги Барбаров, „Нови барбаризми“ (Кишинев, 2007);
- „Художници-българи от Украйна“ (Одесса, 2008);
- Иван Марков, „Търновският майстор и неговата хроника“ (Русе, 2010).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Елена Тачева, Албена Вачева, „Смърт и памет – културологични прочити“, рец. в електронно списание LiterNet, 11 март 2002, № 3 (28)
- ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Елена Налбантова за Одеса или За носталгичния български град“, рец. в електронно списание LiterNet, 13 декември 2006, № 12 (85)
- ↑ Радослав Радев, „Храм на посветените“, рец. в електронно списание LiterNet, 27 декември 2009, № 12 (121)
- ↑ Илиана Павлова, „„Заради Възраждането“ на Елена Налбантова“, рец. в електронно списание LiterNet, 14 октомври 2012, № 10 (155)
- ↑ Маргрета Григорова, „Съкровеният свят на родовото предание“, рец. в електронно списание LiterNet, 11 март 2008, № 3 (100)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Профил на Елена Налбантова на сайта на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“
- Публикации на Елена Налбантова в LiterNet
|
