Елена Налбантова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Елена Налбантова
български литературен историк

Родена
22 май 1957 г. (61 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област литературна история, история на Българската възрожденска и следвъзрожденска литература
Образование Великотърновски университет
Работила в Великотърновски университет

Проф. Елена Налбантова е български литературен историк, преподавател по история на Българската възрожденска литература във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елена Налбантова е родена на 22 май 1957 в с. Аврен, обл. Варна. През 1981 г. завършва Българска филология с втора специалност История във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През 1997 г. защитава докторат на тема „Прозата на Илия Блъсков между високата и популярната литература“. Води занятия по стара българска литература (1982 – 1985), по българска възрожденска литература (от 1983), по историческа поетика (1988 – 1989), както и редица специализиращи магистърски семинари. От 2002 до 2006 г. е гост-лектор в Одеския национален университет „И. И. Мечников“, Украйна. През 2001 г. е съучредител на Институт по нова българска литература със седалище в гр. В. Търново. Член на редколегията на библиотечната поредица „Нова българска библиотека“ (В. Търново) и от 2006 г. на сп. „Проглас“, орган на Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От 2002 г. е доцент, а от 2013 г. – професор по Българска литература (Българска възрожденска литература).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Елена Налбантова има над 150 публикации в български и чуждестранни издания.

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Прозата на Илия Блъсков“ (1999);
  • „Посмъртното слово като феномен на българската култура“ (в съавторство с Антония Велкова-Гайдаржиева, 2000)[1];
  • „Възрожденският човек – утопии и реалности“ (2001);
  • Васил Априлов – време и съвременници“ (2004);
  • Одеса в българската история и литература на ХІХ век“ (2006)[2];
  • „История на катедралния храм „Рождество Пресветия Богородици“, Велико Търново“ (2009)[3];
  • „Заради Възраждането. Четиво за студенти и други изкушени“ (2012)[4].

Учебници и учебни помагала[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ръководство за писане на курсова работа“ (методическо пособие, 2008).

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Антон Киссе, „Възраждане на българите в Украйна“ (2006).

Участие в колективни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • „Биографии на българските писатели“ (1994, II изд. 1995);
  • „Енциклопедия на българската възрожденска литература“ (I изд. 1996, II изд. 1997);
  • „История и култура на България в дати. Възраждане“ (1997);
  • „Енциклопедия на съвременния български език“ (2000);
  • „Бележити българи, т. VІ“ (б.г./2012).
  • „Атлас на българската литература 1740 – 1877“ (в съавторство със Симеон Янев, 2012. Книгата е номинирана за годишните награди „Бронзов лъв“ 2012 на Асоциация „Българска книга“).

Съставител на издания[редактиране | редактиране на кода]

Съставител на издания, предназначени за ученици[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Друмев, „Иванко, убиецът на Асеня I“ (1992. II изд. 1996);
  • Добри Войников, „Криворазбраната цивилизация“ (1993. II изд. 1996);
  • „Алманах за V клас“ (колектив) (1994. II изд. 1995);
  • „Алманах за VII клас“ (колектив) (1994. II изд. 1995);
  • „Алманах за IХ клас“ (колектив) (1994. II изд. 1995);
  • „Начало на новобългарския театър и драма. Д. Войников, „Криворазбраната цивилизация“. В. Друмев, „Иванко, убиецът на Асеня I“ (2000).

Автор на предговори или послеслови на издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Светлозар Василев, „Съвременна поезия на бесарабските българи. Теоретично и историографско изследване“ (Ямбол, 1999);
  • Анна Кострова-Терзивец, „Любовта е свята“, Лирика (Одеса, 2007);
  • Георги Барбаров, „Нови барбаризми“ (Кишинев, 2007);
  • „Художници-българи от Украйна“ (Одесса, 2008);
  • Иван Марков, „Търновският майстор и неговата хроника“ (Русе, 2010).

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елена Тачева, Албена Вачева, „Смърт и памет – културологични прочити“, рец. в електронно списание LiterNet, 11 март 2002, № 3 (28)
  2. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Елена Налбантова за Одеса или За носталгичния български град“, рец. в електронно списание LiterNet, 13 декември 2006, № 12 (85)
  3. Радослав Радев, „Храм на посветените“, рец. в електронно списание LiterNet, 27 декември 2009, № 12 (121)
  4. Илиана Павлова, „„Заради Възраждането“ на Елена Налбантова“, рец. в електронно списание LiterNet, 14 октомври 2012, № 10 (155)
  5. Маргрета Григорова, „Съкровеният свят на родовото предание“, рец. в електронно списание LiterNet, 11 март 2008, № 3 (100)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]