Симеон Янев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симеон Янев
български литературовед и писател

Роден

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Професия писател, литературен критик, редактор, преподавател
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Публикации „Пародийното в литературата“ (1989)
Литература
Жанрове роман, разказ, есе
Известни творби „Биографиите...“ (1983 – 1986)
Награди „Елин Пелин“ (2002),
„Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2003),
„Нешо Бончев“ (2013),
„Атанас Далчев“ (2014),
Вазова награда (2017),
„Тодор Влайков“ (2017)

Уебсайт simeonyanev.wordpress.com
Симеон Янев в Общомедия

Проф. дфн Симеон Янакиев Симеонов, широко известен с псевдонима си Симеон Янев, е български писател, есеист, теоретик, литературовед, преподавател по нова българска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Нови хан, Софийско на 27 ноември 1942 г. Завършва гимназия през 1960 г. в гр. Елин Пелин и „Българска филология“ в Софийския университет през 1967 г.

Редактор е във вестник „Студентска трибуна“ (1967 – 1970), в сп. „Пламък“ (1970 – 1974), във в. „Литературен фронт“ (1974 – 1975), в издателство „Български писател“ (1975 – 1977; 1981 – 1984).

Аспирант в катедра „Българска литература“ в Софийския университет (1970 – 1972), защитава (1973) дисертация на тема „Художественият свят на Елин Пелин и българската повествователна традиция“ и става кандидат на филологическите науки (приравнено на днешното доктор по филология). Защитава (1988) дисертация на тема „Пародийното в литературата“ и става доктор на филологическите науки.

Асистент е в същата катедра (1974), доцент (1980) и професор (1990). Лектор е по български език и литература в Белгия (градовете Брюксел, Льовен, Гент) в периода 1978 – 1981 г.

Секретар на СБП (1989 – 1990). През 2002 г. основава в СУ „Св. Кл. Охридски“ магистърска програма „Творческо писане“, която ръководи до пенсионирането си през 2007 г. В програмата работят поетесата Валентина Радинска, проф. Боян Биолчев, д-р Ани Илков, д-р Димитър Кирков и др. След принудителното му пенсиониране от СУ досега работи по мащабния проект Атлас на българската литература.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на националната награда „Елин Пелин“ (2002).

През 2003 г. става петия носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“, учредена от община Златарица и Катедрата по българска литература във Великотърновския университет.

През 2007 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Перущица“ с решение № 76 на Общинския съвет на Община Перущица, протокол № 11/11.10.2007 г.[2]

През 2013 г. става 5-ия лауреат на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, учредена през 2009 г. от Община Панагюрище и Министерството на културата във връзка със 170-та годишнина от рождението на първия български литературен критик[3].

През 2014 г. става лауреат на наградата „Атанас Далчев“, учредена от издателство „Обнова“ в Сливен[4].

През 2017 г. става носител на Вазова награда, връчвана от Община Сопот и Министерството на културата[5][6][7], и на националната литературна награда „Тодор Влайков“, връчвана от Община Пирдоп[8].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • Но преди да изляза на ринга (разкази). 1970
  • Прочетено крадешком. Страници от дневник. 1973
  • Ден и нощ, нощ и ден. 1976
  • Биографии на писатели, генерали и трети лица (роман). Варна: Георги Бакалов, (1983 – 1 част) (1986 – 2 част)

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиции и жанр (изследване). София: Наука и изкуство, 1975
  • Тенденции в съвременната проза (изследване). София: Български писател, 1977
  • Българска детско-юношеска проза. София: Народна просвета, 1979
  • Корени. София: Народна младеж, 1976
  • Пародийното в литературата. София: Наука и изкуство, 1989
  • Български характери (есета). София: Профиздат, 1989
  • Участта българин. Велико Търново: Слово, 2002. (ISBN 954-439-752-3)
  • Малък речник на българската литература (очерци и библиографии). София: Сема РШ, 2004. (ISBN 954-8021-41-2)

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеон Янев, Биляна Борисова, Стоян Петков съст., Атлас на българската литература 1878 – 1914, Пловдив: Жанет – 45, 2004
  • Симеон Янев, Биляна Борисова, Петя Колева и Велислава Маринова съст., Атлас на българската литература (1915 – 1944). Пловдив: Жанет 45, 2006
  • Симеон Янев, Петя Колева съст., Атлас на българската литература (1944 – 1968). Пловдив: Жанет 45, 2008
  • Симеон Янев. Атлас на българската литература (1969 – 1979). Пловдив: Жанет 45, 2010
  • Симеон Янев. Атлас на българската литература (1979 – 1989). Пловдив: Жанет 45, 2010[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Проф. Симеон Янев – литературовед“ – в events.bg
  2. „Проф. Симеон Янев (Симеон Янакиев Симеонов)“, сайт на община Перущица
  3. „Симеон Янев е определен за носител на Националната наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, сайт на община Панагюрище
  4. „Симеон Янев получи наградата „Атанас Далчев“, в-к „Дума“, бр. 128, 7 юни 2014 г.
  5. „Симеон Янев получава Вазовата награда за литература“, сайт на СБЖ, 6 юли 2017 г.
  6. „За първи път връчиха детска национална Вазова награда“, БНТ, 9 юли 2017 г.
  7. „Носителят на Вазовата награда: Не върнем ли Вазов в училище, ние сме загубени“, интервю на Цветана Георгиева, karlovobg.eu, 11 юли 2017 г.
  8. „Литературният историк и изследовател проф. д.ф.н. Симеон Янев: четвъртият удостоен с приза „Тодор Влайков“, сайт на община Пирдоп.
  9. Елена Налбантова, „Атлас на българската литература“, рец. в електронно списание LiterNet, 30.05.2011, кн. 5 (138)
  • Константинова, Божанка. Български писатели. Творци на литература за деца и юноши. том II. София: Зелена вълна, 1999 (стр. 273 – 276)
  • Янев, Симеон. Участта българин. Приложение (стр. 289 – 294) Велико Търново: Слово, 2002
  • Речник на българската литература, т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии