Панко Анчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панко Анчев
български литературовед
Роден
25 март 1946 г. (72 г.)
Научна дейност
Област История на литературата, литературна критика
Образование Великотърновски университет

Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 25 март 1946 г. във Варна. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1971 г. Бил е главен редактор и директор на книгоиздателство „Георги Бакалов“. Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията.

Под негова и на Иван Гранитски обща редакция излизат Събраните съчинения на Димитър Талев в 15 тома, а също и поредицата „Българска класика“ (и двете са издания на издателство „Захарий Стоянов“ - София).

Член е на БКП.[1]

Член на Съюза на българските писатели и българския ПЕН-център.

Живее във Варна и Велико Търново.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на националната литературна награда „Атанас Далчев“ за 2008 г.[2]
  • почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (2009)[3] [4]
  • наградата на СБП на името на Богомил Нонев за есеистика, публицистика и журналистика за 2010 г.
  • наградата на СБП за литературна критика за 2013 г. за книгите „Работа на ума“ и „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“
  • наградата на в. „Словото днес“ за най-добра литературно-критическа публикация във вестника през 2014 г.
  • наградата на СБП за литературна критика за 2015 за книгата „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“
  • Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2016 г.[5]
  • Награда „Варна“ за литература за 2018 г. за книгата „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Творци и слово“ (Статии и портрети). София: Народна младеж, 1982, 202 с.
  • „Човекът в словото“. 1986.
  • „Съвестта на думите“. София: Народна младеж, 1989, 173 с.
  • „Въведение във философията на българската литературна история“. София: Захарий Стоянов, 2001, 320 с.
  • „Философия на литературната история“. София: Захарий Стоянов, 2004, 686 с.
  • „Разумът в българската история“. София: Захарий Стоянов, УИ „Св.Кл.Охридски”, 2005, 432 с. ISBN 9547397001
  • „Малкият народ: теория, история, състояние“. София: Захарий Стоянов, 2007, 280 с.
  • „Найден Вълчев. Литературна анкета“. София: Захарий Стоянов, 2007, 302 с.
  • „Друг начин на мислене“. София: Гео Милев, 2008, 438 с. ISBN 9789543330126
  • „Смисълът на литературознанието“. София: Гео Милев, 2009, 256 с. ISBN 9789540902838
  • „Христо Ботев като мислител“. София: Захарий Стоянов, 2010, 166 с. ISBN 978-954-090-5198 [7]
  • „Руският разум“. Сливен: "Обнова", 2010, 316 с. ISBN 978 954 9486 22 3
  • „Българската история по Антон Дончев“. София: Захарий Стоянов, 2012, 190 с. ISBN 9789540905686 [8]
  • „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски“. София: Захарий Стоянов, 2012, 160 с. ISBN 9789540907222
  • „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“. София: Захарий Стоянов, 2013, 200 с.
  • „Работа на ума. Вариации върху теми“. Пловдив: Жанет 45, 2013, 306 с. ISBN 9789544919665
  • „Българският свят. Историята на националната литература като история на националния свят“. София: Захарий Стоянов, 2014, 503 с. ISBN 9789540908656 [9]
  • „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“. София: Захарий Стоянов, 2015, 270 с.
  • „Грозната муза. Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век“. София: Захарий Стоянов, 2016[10]
  • „Българският ум. Непрочетеният Георги С. Раковски“. София: Захарий Стоянов, 2016
  • „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“. София: Захарий Стоянов, 2017
  • „Българският ум. Теория и история“. София: Захарий Стоянов, 2018, 328 с. ISBN 978-954-09-1204-2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калин Руменов, „БСП променила нрава си, за да запази козината си“, Радио „Дарик“ - Варна, 13 ноември 2017 г.
  2. „Панко Анчев с Националната награда „Атанас Далчев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 3 април 2009 г.
  3. „Панко Анчев стана почетен доктор на литературата“, в-к „Народно дело“ - Варна, 05.11.2009.
  4. „Панко Анчев получи званието „почетен доктор на Литературния институт“, Public Republic, 6 февруари 2010.
  5. Спаска Костуркова, „Избраха тазгодишния носител на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, pia-news.com, 24.03.2016 г.
  6. Жулиета Цветкова, „Връчват 28 награди „Варна“, kmeta.bg, 16 май 2018 г.
  7. Иван Гранитски, „Страстта на разума или проникновено за гения“, рец. във в-к „Дума“, бр. 232, 9 октомври 2010 г.
  8. „Книга за Антон Дончев“, рец. в literaturensviat.com.
  9. „Българският свят на Панко Анчев“, рец. във в-к „Дума“, бр. 30, 7 февруари 2015 г.
  10. Тодор Коруев, „Новата книга на Панко Анчев представя литературознанието през ХХ век“, рец. във в-к „Дума“, бр. 34, 11 февруари 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него