Панко Анчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панко Анчев
български литературовед
Роден
25 март 1946 г. (72 г.)
Научна дейност
Област История на литературата, литературна критика
Образование Великотърновски университет

Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ.

Биография

Роден на 25 март 1946 г. във Варна. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1971 г. Журналист в Радио Варна (1972 – 1973). Главен редактор и директор на книгоиздателство „Георги Бакалов“ (1973 – 1990). Директор на РТВЦ – Варна (1996). Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията.

Под негова и на Иван Гранитски обща редакция излизат Събраните съчинения на Димитър Талев в 15 тома, а също и поредицата „Българска класика“ (и двете са издания на издателство „Захарий Стоянов“ – София).

Неколкократно е избиран за общински съветник във Варна като кандидат на Българската социалистическа партия.[1] Бил е председател на Постоянната комисия по култура, вероизповедания и медии при общинския съвет.[2] Определян е като „основен двигател на българо-руските културни връзки между Варна и Москва“.[2]

Член на Съюза на българските писатели и българския ПЕН-център.

Живее във Варна и Велико Търново.

Мнения

Журналистът, поет, редактор, критик и публицист Иван Гранитски причислява Анчев към „плеядата големи, оригинални български мислители и философи“ и пише „[в]печатляващи са неговите усилия да навлиза в неизследвани духовни територии, безстрашието му да се втурва в редица бели полета от историята и философията на българската литература и култура от епохата на Средновековието до наши дни.“[3] Писателят, есеист и литературовед професор Симеон Янев определя Анчев като „[ерудиран] историк на идеите и философ на историята“, притежаващ „отвореност, но и критичност към идеите и подходите на модерността и постмодерността“.[4] Янев също пише „Когато никой не се решаваше да публикува първите книги на Борис Христов и Петя Дубарова, Панко Анчев пое този риск, за да ги четем днес като част от класиката на вчерашния ден. (...) В днешно време нему принадлежи още една историческа заслуга. Панко Анчев е измежду малцината, ако не и единствен български литератор, който днес продължава да следи отблизо руския литературен живот и сътрудничи в руски литературни издания.“[4]

В същото време, ученият биолог д-р Георги Чалдъков включва Анчев в числото на „некомпетентни (...) и неморални хора, които причиняват различни (...) болести в нашето общество“,[5] а писателят и журналист от Гласът на Америка и Свободна Европа Петър Доков остро критикува Анчев, обвинявайки го, че чрез критиката на западния глобализъм се опитва да лансира антиевропейски, панславистки и проруски идеи, и определя неговите текстове като „измъкнат[и] от архива на Азиатския департамент на царска Русия“.[6] Журналистката Веселина Томова, главен редактор на сайта за разследваща журналистика Afera.bg, в своя статия обвинява Анчев, че „като председател на Комисията по култура [в] местния варненски парламент награждава, толерира и издейства спонсорства само на онези писатели, които са му лични пажове“.[7] Томова също цитира коментар на поета Валери Станков, според когото Анчев, като главен редактор на книгоиздателство „Георги Бакалов“, „безжалостно размаз[ва] (...) цяло едно литературно поколение в нашия град [Варна]“.[7] Такива са нравите в културния и литературния живот на Варна, срещу които Анчев се бори.[източник? (Поискан преди 12 дни)]

Признание и награди

  • Носител на националната литературна награда „Атанас Далчев“ за 2008 г.[8]
  • почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (2009)[9] [10]
  • наградата на СБП на името на Богомил Нонев за есеистика, публицистика и журналистика за 2010 г.
  • наградата на СБП за литературна критика за 2013 г. за книгите „Работа на ума“ и „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“
  • наградата на в. „Словото днес“ за най-добра литературно-критическа публикация във вестника през 2014 г.
  • наградата на СБП за литературна критика за 2015 за книгата „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“
  • Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2016 г.[11]
  • Награда „Варна“ за литература за 2018 г. за книгата „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“[12]
  • Специалната награда „Захарий Стоянов“ за заслуги към отечеството за 2018 година

Библиография

  • „Творци и слово“ (Статии и портрети). София: Народна младеж, 1982, 202 с.
  • „Човекът в словото“. 1986.
  • „Съвестта на думите“. София: Народна младеж, 1989, 173 с.
  • „Въведение във философията на българската литературна история“. София: Захарий Стоянов, 2001, 320 с.
  • „Философия на литературната история“. София: Захарий Стоянов, 2004, 686 с.
  • „Разумът в българската история“. София: Захарий Стоянов, УИ „Св.Кл.Охридски“, 2005, 432 с. ISBN 9547397001
  • „Малкият народ: теория, история, състояние“. София: Захарий Стоянов, 2007, 280 с.
  • „Найден Вълчев. Литературна анкета“. София: Захарий Стоянов, 2007, 302 с.
  • „Друг начин на мислене“. София: Гео Милев, 2008, 438 с. ISBN 9789543330126
  • „Смисълът на литературознанието“. София: Гео Милев, 2009, 256 с. ISBN 9789540902838
  • „Христо Ботев като мислител“. София: Захарий Стоянов, 2010, 166 с. ISBN 978-954-090-5198 [13]
  • „Руският разум“. Сливен: „Обнова“, 2010, 316 с. ISBN 978-954-9486-22-3
  • „Българската история по Антон Дончев“. София: Захарий Стоянов, 2012, 190 с. ISBN 9789540905686 [14]
  • „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски“. София: Захарий Стоянов, 2012, 160 с. ISBN 9789540907222
  • „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“. София: Захарий Стоянов, 2013, 200 с.
  • „Работа на ума. Вариации върху теми“. Пловдив: Жанет 45, 2013, 306 с. ISBN 9789544919665
  • „Българският свят. Историята на националната литература като история на националния свят“. София: Захарий Стоянов, 2014, 503 с. ISBN 9789540908656 [15]
  • „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“. София: Захарий Стоянов, 2015, 270 с.
  • „Грозната муза. Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век“. София: Захарий Стоянов, 2016[16]
  • „Българският ум. Непрочетеният Георги С. Раковски“. София: Захарий Стоянов, 2016
  • „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“. София: Захарий Стоянов, 2017
  • „Българският ум. Теория и история“. София: Захарий Стоянов, 2018, с. 328 ISBN 978-954-09-1204-2
  • „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев“. София: Захарий Стоянов, 2018, с. 210 ISBN 978-954-09-1288-2
  • „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев“. София: ИК АТЛ – 50, 2018, с. 156 ISBN 978-619-7194-39-5

Източници

  1. Калин Руменов, „БСП променила нрава си, за да запази козината си“, Радио „Дарик“ – Варна, 13 ноември 2017 г.
  2. а б Вечер на вестник “Литературная газета". // Moreto.net. Посетен на 2018-10-10.
  3. Гранитски, Иван. Иван Гранитски за Панко Анчев: Той носи неизтощима страст на критическия разум. // Епицентър.бг. 2018-06-20. Посетен на 2018-10-17.
  4. а б Янев, Симеон. Панко Анчев на 70 години: Историк на идеите и философ на историята. // ДУМА. 2016-04-02. Посетен на 2018-10-17.
  5. Чалдъков, Георги. ПА КАТО ПАДЕНИЕ. Или доктори и вируси в нашето общество. // Електронно списание LiterNet. 2010-09-25. Посетен на 2018-10-17.
  6. Доков, Петър. ПАЗИ, БОЖЕ, СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА. // Електронно списание LiterNet. 2010-09-19. Посетен на 2018-10-17.
  7. а б Томова, Веселина. Панко Анчев пише за себе си: „Провинциалните величия са зли, нагли, алчни“. // AFERA.bg. 2008-08-24. Посетен на 2018-10-10.
  8. „Панко Анчев с Националната награда „Атанас Далчев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 3 април 2009 г.
  9. „Панко Анчев стана почетен доктор на литературата“, в-к „Народно дело“ – Варна, 05.11.2009.
  10. „Панко Анчев получи званието „почетен доктор на Литературния институт“, Public Republic, 6 февруари 2010.
  11. Спаска Костуркова, „Избраха тазгодишния носител на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, pia-news.com, 24.03.2016 г.
  12. Жулиета Цветкова, „Връчват 28 награди „Варна“, kmeta.bg, 16 май 2018 г.
  13. Иван Гранитски, „Страстта на разума или проникновено за гения“, рец. във в-к „Дума“, бр. 232, 9 октомври 2010 г.
  14. „Книга за Антон Дончев“, рец. в literaturensviat.com.
  15. „Българският свят на Панко Анчев“, рец. във в-к „Дума“, бр. 30, 7 февруари 2015 г.
  16. Тодор Коруев, „Новата книга на Панко Анчев представя литературознанието през ХХ век“, рец. във в-к „Дума“, бр. 34, 11 февруари 2016 г.

Външни препратки

За него