Панко Анчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Панко Анчев
български литературовед
Роден
25 март 1946 г. (72 г.)
Научна дейност
Област История на литературата, литературна критика
Образование Великотърновски университет

Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 25 март 1946 г. във Варна. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1971 г. Бил е главен редактор и директор на книгоиздателство „Георги Бакалов“. Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията.

Под негова и на Иван Гранитски обща редакция излизат Събраните съчинения на Димитър Талев в 15 тома, а също и поредицата „Българска класика“ (и двете са издания на издателство „Захарий Стоянов“ - София).

Член е на БКП.[1]

Член на Съюза на българските писатели и българския ПЕН-център.

Живее във Варна и Велико Търново.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на националната литературна награда „Атанас Далчев“ за 2008 г.[2]
  • почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (2009)[3] [4]
  • наградата на СБП на името на Богомил Нонев за есеистика, публицистика и журналистика за 2010 г.
  • наградата на СБП за литературна критика за 2013 г. за книгите „Работа на ума“ и „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“
  • наградата на в. „Словото днес“ за най-добра литературно-критическа публикация във вестника през 2014 г.
  • наградата на СБП за литературна критика за 2015 за книгата „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“
  • Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2016 г.[5]
  • Награда „Варна“ за литература за 2018 г. за книгата „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Творци и слово“ (Статии и портрети). София: Народна младеж, 1982, 202 с.
  • „Човекът в словото“. 1986.
  • „Съвестта на думите“. София: Народна младеж, 1989, 173 с.
  • „Въведение във философията на българската литературна история“. София: Захарий Стоянов, 2001, 320 с.
  • „Философия на литературната история“. София: Захарий Стоянов, 2004, 686 с.
  • „Разумът в българската история“. София: Захарий Стоянов, УИ „Св.Кл.Охридски”, 2005, 432 с. ISBN 9547397001
  • „Малкият народ: теория, история, състояние“. София: Захарий Стоянов, 2007, 280 с.
  • „Найден Вълчев. Литературна анкета“. София: Захарий Стоянов, 2007, 302 с.
  • „Друг начин на мислене“. София: Гео Милев, 2008, 438 с. ISBN 9789543330126
  • „Смисълът на литературознанието“. София: Гео Милев, 2009, 256 с. ISBN 9789540902838
  • „Христо Ботев като мислител“. София: Захарий Стоянов, 2010, 166 с. ISBN 978-954-090-5198 [7]
  • „Руският разум“. Сливен: "Обнова", 2010, 316 с. ISBN 978 954 9486 22 3
  • „Българската история по Антон Дончев“. София: Захарий Стоянов, 2012, 190 с. ISBN 9789540905686 [8]
  • „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски“. София: Захарий Стоянов, 2012, 160 с. ISBN 9789540907222
  • „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“. София: Захарий Стоянов, 2013, 200 с.
  • „Работа на ума. Вариации върху теми“. Пловдив: Жанет 45, 2013, 306 с. ISBN 9789544919665
  • „Българският свят. Историята на националната литература като история на националния свят“. София: Захарий Стоянов, 2014, 503 с. ISBN 9789540908656 [9]
  • „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“. София: Захарий Стоянов, 2015, 270 с.
  • „Грозната муза. Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век“. София: Захарий Стоянов, 2016[10]
  • „Българският ум. Непрочетеният Георги С. Раковски“. София: Захарий Стоянов, 2016
  • „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“. София: Захарий Стоянов, 2017
  • „Българският ум. Теория и история“. София: Захарий Стоянов, 2018, 328 с. ISBN 978-954-09-1204-2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калин Руменов, „БСП променила нрава си, за да запази козината си“, Радио „Дарик“ - Варна, 13 ноември 2017 г.
  2. „Панко Анчев с Националната награда „Атанас Далчев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 3 април 2009 г.
  3. „Панко Анчев стана почетен доктор на литературата“, в-к „Народно дело“ - Варна, 05.11.2009.
  4. „Панко Анчев получи званието „почетен доктор на Литературния институт“, Public Republic, 6 февруари 2010.
  5. Спаска Костуркова, „Избраха тазгодишния носител на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, pia-news.com, 24.03.2016 г.
  6. Жулиета Цветкова, „Връчват 28 награди „Варна“, kmeta.bg, 16 май 2018 г.
  7. Иван Гранитски, „Страстта на разума или проникновено за гения“, рец. във в-к „Дума“, бр. 232, 9 октомври 2010 г.
  8. „Книга за Антон Дончев“, рец. в literaturensviat.com.
  9. „Българският свят на Панко Анчев“, рец. във в-к „Дума“, бр. 30, 7 февруари 2015 г.
  10. Тодор Коруев, „Новата книга на Панко Анчев представя литературознанието през ХХ век“, рец. във в-к „Дума“, бр. 34, 11 февруари 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него