Аврен (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Аврен (Област Варна))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.

Герб на Аврен
Аврен
Центърът на село Аврен
Центърът на село Аврен
Общи данни
Население 783 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 58.364 km²
Надм. височина 404±1 m
Пощ. код 9135
Тел. код 05106
МПС код В
ЕКАТТЕ 00084
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аврен
Емануил Манолов
(ГЕРБ)
Аврен в Общомедия

Аврен е село в Североизточна България. То е административен център на община Аврен, област Варна и отстои на 7 км северозападно от село Садово. Предишното му име е Момино.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в южните полегати склонове на Авренското плато, на височина 360 метра на морското равнище. Климатът се характеризира като умереноконтинетален. Почвите са излужени черноземи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Географското положение на Авренското плато обуславя значението му при заселването на района. Запазени са свидетелства за антични селища, светилище на бог Херос, две ранновизантийски крепости и скален манастир[2]. В северозападната част на платото се намират останките на средновековна крепост от времето на Византия и Първа българска държава, чието запазено през вековете название е Петрич кале. Тя се намира на 4 км северно от село Аврен, в едноименната защитена местност. Издигната е през V-VІ век, по късно разрушена и изградена отново през ХІ-ХІІ век. По време на последния кръстоносен поход обединените християнски армии на полско-унгарския крал Владислав III крепостта е превзета и разрушена на 7 ноември 1444 г. Днес в района е изградена почивна станция[3]. Останки на друга късноантична и средновековна крепост, наречена Акверан. Тя се намира на 1.95 км южно от Аврен в местността „Кишишлика”. Разположена е върху носообразно скално възвишение високо на места до 10 m. Достъпът е от север, където седловината е преградена с ров и крепостна стена дълга около 270 m, ограничаваща защитена площ около 30 дка. В Акверан са намерени кръстове, накити и монети на цар Иван Александър (1331-1371). Името Аврен се среща за първи път в регистри от ХVІІ век именно под името Ак-виран[4].

До руско-турската война от 1828 г.-1829 г. и Кримската война селището е било населено с турци, а също и с българи от етническта група хърцои. След това настъпва разселването им из цяла Североизточна България и отвъд река Дунав в Бесарабия. На тяхно място идват нови заселници – балканджии-ваяци от селата Голица и Козичино. Те дават много от имената на известните местности в района – „Бобата”, „Дойково дере”, „Костови ниви”, „Манолова чешма”, „Бялата пръст”, „Пода”, „Харамията”, „Кишишлик кале”. При избухването на Балканската война, Георги Желев от Аврен е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Четвърта рота на Десета прилепска дружина и е награден с кръст „За храброст“ IV степен.[5]

С указ от 22 септември 1964 г. на с. Момино се възстановява старото име – Аврен.[6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Приблизителни оценки на етническия състав през периода 1881–1905 г.:

Период от време Българи Турци Цигани Други
1881–1888 г. 2335 419 32 9
1888–1893 г. 675 240 40 12
1893–1900 г. 1351 64 42 31
1900–1905 г. 1557 240 57 32

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 712 100.00
Българи 569 79.91
Турци 55 7.72
Цигани 15 2.10
Други 4 0.56
Не се самоопределят 19 2.66
Не отговорили 50 7.02

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодор Ноев – земеделец, роден в село Аврен през 1868 г. починал през 1941 г. Депутат от Петото Велико Народно събрание – 1908 г., депутат в народното събрание през 1911 -1913 г.; 1914 – 1918 г.; член на Върховния съюзен съвет на БЗНС през 1922 г.; В сборника „Закъсняло безсмъртие“, автор Борис Митев Борисов публикува очерк за Тодор Ноев;
  • Иван Арабаджиев, роден на 15 януари 1888 г. Участва в Първата и във Втората световна война. Кавалер е на пет ордена „За храброст“. Умира през 1968 г.
  • Йордан Тодоров Ноев – роден на 25 август 1898 г. в село Аврен. Учител. Участва в септемврийското въстание – 1923 г. Член на Окръжния комитет на БКП във Варна (1924-1925 г.) Политзатворник (1925 -1937 г.)Член на ЦК на БКП (1938 -1942 г.) Концлагерист (1942 -1943 г.)

През пролетта на 1942 г. е разкрит от фашистката полиция, арестуван и интерниран в лагера „Еникьой“. Участник в Първата световна война като офицер от 31 полк; През априлските събития на 1925 година е осъден на смърт, прекарва повече от дванадесет години в затвора. След затвора се оженва за смелата боркиня Рада Тодорова. По професия учител, владее пет езика. От 1937 година е сътрудник на Централния комитет, а по-късно и негов член. През 1942 година го затварят в лагера Еникьой, здравето му е попиляно. Преди да умре, го освобождават. На 25 юни 1944 година умира в луковитската болница.

  • професор Стоян Радев
  • Павел Баев (учител)
  • доцент Драган Вълков, началник на катедра геодезия ВАУ „Панайот Волов“, Шумен

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източноправославната църква в селото е построена през 1868 г. и е именувана на Св. Великомъченица Параскева-Петка.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Петко Рачев Славейков“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Аврен се намира базовата астрономическа обсерватория, прикрепена към НАОП „Николай Коперник“ – Варна. Там се провеждат редовни наблюдения от варненския астрономически клуб „Канопус“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Регионална библиотека "Пенчо Славейков"
  2. Официален сайт на Община Аврен
  3. Хижа Петрича
  4. Крепости в България
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.317.
  6. Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт – Каталог
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2016. (на английски)

Книгопис[редактиране | редактиране на кода]

  • МАРИНОВ, Васил „Авренското плато“ 1938 г. София
  • СТЕФАНОВ, Ив. Акад., СУГАРЕВ, З. Проф., НАУМОВ, Н. Проф., ХРИСТОВ, Е., АТАНАСОВ, Ат., „ДЕМОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ“, Наука и изкуство, София 1974 г.
  • СТАТЕЛОВА, Елена проф., ГРЪНЧАРОВ, Ст., Том III „ИСТОРИЯ НА НОВА БЪЛГАРИЯ 1878 –1944“, изд.“Анибус“ София 1999 г.
  • Приложение от сайта на Национален Статистически Институт
  • www.globalratings.bg
  • ТОНЕВ, ВЕЛКО БЕЛЕЖКИ ПО УЧЕБНО ДЕЛО В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО, 1967

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България