Илия Булев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Булев
български поет, писател и публицист
Роден
Илия Николов Булев
Починал
16 април 1966 г. (82 г.)

Националност България
Литература
Жанровепоезия
Направлениесимволизъм
ПовлиянДимчо Дебелянов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Емануил Попдимитров

Илия Николов Булев е български поет, писател и публицист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Илия Булев е роден на 19 ноември 1883 г. в село Стежерово, Свищовско. Завършва Педагогическата гимназия в Шумен. Работи като учител в Свищов и София.

Първите му стихотворения са издадени в списанията „Просвета“, „Летописи“, „Художник“. Пише символистични стихотворения, които са публикувани в списанията „Листопад“, „Бисери“, „Из нов път“. Негови творби са включени в „Българска антология“ с редактори Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов.

Участва в съставянето на различни учителски, ученически и детско-юношески издания („Педагогическа практика“, „Венец“, „Детски живот“, „Просветно единство“, „Светулка“, „Другарче“ и др.).

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За заслуга“.[1]

Автор е на биографична книга за писателя Илия Р. Блъсков.

Илия Булев умира на 16 април 1966 г. в София.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Р. Блъсков (1934) – биография

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 182-183

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]