Из нов път

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Из нов път
Информация
Категории литературно списание
Първи брой 1907 г.
Последен брой 1910 г.
Периодичност месечно
Държава България
Език български
Главен редактор Иван Андрейчин

„Из нов път“ е българско литературно списание, издавано в София от Иван Андрейчин в периода от 1907 г. до 1910 г. Списанието обединява автори с новаторски амбиции и с претенции за създаване на нова естетика.[1]

То участва активно в основния дебат на българския модернизъм – за стратегиите при осъществяване на принципа „приобщаване-съхраняване“, наложен от кръга „Мисъл“, т.е. за типа диалог между родното и чуждото. В историята на модернистичната ни критика тази естетическа операция се осмисля в три основни линии: абсолютизация на чуждия художествен модел („епигонска“ тенденция), равнопоставяне между родния и модерноевропейския духовен строй („синхронизаторска“ тенденция) и отстояване на националната уникалност и културната самодостатъчност („автономна“ тенденция).

„Из нов път“ се свързва с началните прояви на българския символизъм, който търси медийна трибуна за налагане на естетиката си в теоретичен и художествен план. Като печатен орган на новото модерно изкуство то се нарежда по степен на културно въздействие и авторитет след списанията „Художник“ (първата му годишнина, 1905/06), „Наш живот“ (втората му годишнина, 1906/07) и алманаха „Южни цветове“ (1907).[2]

Първият брой на списание „Из нов път“ излиза след 1 септември 1907 г. Списанието е планирано да бъде месечно, но за целия период на съществуването му излизат едва 6 броя.

В списанието печатат стихове Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Иван Андрейчин, Димитър Бабев, Христо Борина, Иван Булев, Асен Белковски. Белетристика публикуват Добри Немиров, Рачо Стоянов, Никола Данчов. Всеки брой се открива с редакционна статия от Иван Андрейчин – обикновено с естетикопрограмен характер. Следват стихотворения, поеми и разкази на български автори. Накрая е преводната литература. Почти всички чужди автори са представени в кратки литературни силуети, написани от Иван Андрейчин - Хенрик Ибсен, Едуар Дюжарден, Артър Конан Дойл, Хърбърт Уелс, Реми дьо Гурмон, Морис Метерлинк и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Речник на българската литература, т. 2, С., Издателство на БАН, 1977, с. 84.
  2. Йосиф Каменов, „Из нов път“, bgmodernism.com.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]