Велко Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велко Димитров
Български генерал
Роден: 20 август 1910 г.
Починал: 9 октомври 1984 г. (74 г.)
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1][2]

Велко Димитров Янков (Васката) е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Велко Димитров е роден на 20 юни или август 1910 г. в село Джамбазето, Старозагорско. Завършва 6 клас. След това работи земеделска работа с родителите си и като общ работник на гарата в родното си село. От 1931 до 1932 г. изкарва наборната си военна служба в 12 пехотен полк. От края на 1933 г. е секретар на Районния комитет на РМС в Калояновец. През 1934 г.е разкрита комунистическа дейност в 12 пехотен полк и Димитров се укрива. Осъден е задочно на 7,5 години затвор. Участва в четата на Петко Маналов (1934). През ноември 1936 г. по решение на БКП и заедно със Стою Неделчев и Груди Филипов заминава за СССР. Минават границата с Турция и се предават. Лежат 2 месеца в турски затвор. След това до 1939 г. той работи като стругар в Москва.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. След военна подготовка е включен в третата група парашутисти, спусната в България на 19 септември 1941 г.[3] Успява да достигне до родното си село. Заедно с Генчо Кънев (Циклопа) и Стою Неделчев-Чочоолу същата година създават една от първите партизански групи в Средногорието. Партизанин от Първа средногорска бригада „Христо Ботев“. Началник-щаб на Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона[4].

След 9 септември 1944 г. е член на Околийския комитет и бюрото на градския комитет на БРП (к) в Стара Загора. Началник е на 1-ви конен участък. Постъпва във Военното училище в София в началото на 1945 г., но в края е уволнен от военния министър Дамян Велчев[5]. От 1 март 1946 г. е началник на трети милиционерски участък в Стара Загора. По-късно е околийски началник на МВР-Казанлък. От май 1950 г. е началник на отдел в народната милиция на Стара Загора. От 1959 г. е заместник-началник на Окръжното управление на МВР в Стара Загора. Дългогодишен областен началник на Народната милиция в днешната Старозагорска, Сливенска и Ямболска област. Военно звание генерал-майор. Многократно е избиран за народен представител. Награден със званието „Герой на социалистическия труд“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стойчо Г. Стойчев, Тончо Д. Аладжов. Велко Димитров (Васката) – началник-щаб на Пета въстаническа оперативна зона. Стара Загора, 2001, 160 стр.
  • Велко Димитров. Нашите ятаци. Стара Загора, 1985, 40 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 106
  2. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 109
  3. Старозагорските антифашисти честваха вековния юбилей на ген.Велко Димитров, посетен на 08.09.15
  4. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 99
  5. Решение № 61 от 5 март 1963 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП за даване звание генерал-майор на Кирил Рангелов Видински и Петко Ганчев Кацаров.