Голям дол
| Голям дол | |
  Голям дол  Голям дол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 92 души[1] (15 март 2024 г.) 6,9 души/km² |
| Землище | 13,434 km² |
| Надм. височина | 241 m |
| Пощ. код | 6245 |
| Тел. код | 04134 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 15744 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Братя Даскалови Иван Танев (ПДСД; 2011) |
Голям дол е село в Южна България. То се намира в община Братя Даскалови, област Стара Загора.
География[редактиране | редактиране на кода]
Голям дол се намира в Южен-Централен регион на България, област Стара Загора, община Братя Даскалови. Съвсем наблизо е село Малък дол. Двете села са свързани с мост дълъг около 250 м и широк около 10 – 12 метра. Селото е сгушено в полите на Чирпанските възвишения. Близо до него тече Омуровска река, която често излиза от коритото си. През селото минава главен път, има редовен автобусен транспорт, пощенски услуги и телефонна мрежа. Най-отглеждани култури са: маслодайна роза, лавандула, лозя, зърнени култури. Населението е застаряващо.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Голям Дол е възникнало в дълбока древност. За това свидетелстват многобройните останки от онова време – двете калета Голямото и Лозарското, Тракийските могили, ограбени от иманяри. В подножието на Голямото кале блика студения извор на Бакърджийката. В източната част на Калето се намира люлякова гора, която пръска аромата си на голямо разстояние. През пролетта поляните са осеяни с кокичета, а по-късно с божури. На север от селото се намира Голямата могила, останала от времето на траките, но в последните години също разкопана и ограбена.
Свидетелство за древността на селото са намерените оръдия на труда още от каменната епоха. Открити са много римски и византийски монети, съхраняващи се в Старозагорския исторически музей. На юг от селото – източно от пътя в подножието на местността Дидейката, според преданията се намирали катакомби, където са провеждани тайни църковни обреди през ранно-християнската епоха. Там се срещат разноцветни стъкла, парчета от чаши и др. Впоследствие всичко е било зарито и сега трудно могат да се открият входовете.
Селото е възникнало най-напред в местността Вадите – недалеч от Омуровската река. Според преданието се е появила чума. Жителите били принудени да се изселят в местността Подгорите – на юг от връх Китката, най-високата част от Чирпанските възвишения. Използвали са изворната вода на днешната чешма Мандрата. Вероятно животът им там сред горите е бил по-труден, защото се преселват югозападно от днешното село на самия бряг на Омуровската река – недалеч от сградите на бившето ТКЗС.
Земята там е богата и плодородна, започват да се занимават активно със земеделие. Свидетелство за това са остатъци от овъглено жито, намерено в големи делви, затлачени от придошлите води на реката. И сега се намират парчета от грънци, тухли и керемиди. Според преданието реката често заливала селото при поройни дъждове и жителите били принудени отново да се преселят на друго място. Тогава се разделят на две, така възникват днешните села: Голям и Малък дол.
Старото име на селото било Голямо дерлий от дерето, което води началото си от чешмата Мандрата. Хората в селото се препитавали със земеделие и животновъдство. Имали прекрасни условия за отглеждане на овошки, лозя, рози и лавандула. Допреди 60 – 70 години е имало розоварна, произвеждали са розово масло и розова вода. Всеки четвъртък е имало пазар-гюреш. Идвали са търговци от цялата околия. На Спасов ден ставал голям събор.
Много от жителите допълвали доходите си от изработка на точила. Точилената кариера, която се намира в Чирпанските възвишения, съществува и до днес. Тя била открита от Стратьо войвода, пребивавал в гората на около и често идвал в селото. Впоследствие се оженил за мома от Голям дол и се заселил в него. И до днес махалата в която е живял се нарича Стратьовската махала.
По време на османската власт селото е било чисто българско. По време на Руско-турската война, при опожаряването на Стара Загора, жителите на селото се укрили в околните гори.
Живеят само възрастни хора, но се развива читалищна дейност. Събират се за празници, чествания, юбилеи.
Около селото има красиви местности: Мандрата, Бакърджийката, Петковата и Лозараската чешми. Всички поддържани от ловната дружинка на селото с дългогодишен председател Жельо Михайлов. Гората е богата на дивеч. Въздухът е чист и е прекрасно място за живеене.
До 1906 г. името на селото е „Голямо Дерелии“.[2] При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Голям дол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Народно читалище „Трифон Бонев“; към читалището има женски певчески хор.
Православен храм, който е в лошо състояние.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Паметник на загиналите в борбата срещу фашизма.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Събор на 2 юни, който последните годни не се празнува.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
| |||||
