Православ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Православ
Село Православ, общ изглед
Село Православ, общ изглед
Общи данни
Население 240 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,801 km²
Надм. височина 249 m
Пощ. код 6248
Тел. код 04137
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 58075
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Братя Даскалови
Иван Танев
(ПДСД)
Православ в Общомедия

Православ е село в Южна България. То се намира в община Братя Даскалови, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в полите на Средногорието, заобиколено от красива природа. Отстои на около 5 км източно от гр. Брезово и на около 3 км западно от с. Верен. Заобиколено е от десет могили и възвишения със следните наименования: Байлъка(399 м), Градището, Корията, Кокарджа, Могилата, Свети Георги, Габрака, Бекчийница, Гергьовден и Чобенски лозя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото до 1906 година е Мисилими, а до 1934 година Православен.

За написване история на селото, в началото на 60-те години на XX век са съставени три комисии:

Първа – История на първите жители и основаване на селото.

Втора – История на първото училище, читалището и черквата.

Трета – История за основаване и развитие на ТКЗС.

Първата комисия се ръководи от учителя Станчо Ив.Чирпъков.Целта на комисията е да се събере информация за възникване на селото. Разпитани са много възрастни хора, които по спомени и предания от своите родители, деди и прадеди, дават ценна информация. Не са намерени обаче никакви паметници, дати и летописи, защото през годините на турско робство хората са били неграмотни.

Преди столетия, през ранни години на турското робство, всичко тук в землището на селото е било гъста дъбова и брястова гора.

Първото селище е било на местността Юрта, някъде към Дядо Мариновото геранче-едноверци християни, без примес на турци-мохамедани.Занимавали се предимно със скотовъдство и малко земеделие. Нарекли са селището Мисилими, което значи едноверец.

По-късно в годините възниква и източната махала, наречена Мисилимджик, което значи едноверче, православенче. Около 12 семейства напускат Балджаларе(село Медово) и са се преселили някъде северно от Бахчевановата чешма или южно(днешна Пенчовица).След много години цели семейства и родове започват да се преселват на юг-за по-хубави места, някъде край Пашкулевите и Славовските родове.

Западната махала-Мисилими, като забелязали постепенното преселване на източната махала, си дали сметка че ще завладеят хубавите места. Започват и те къща по къща, род след род да се преселват на юг, където са днес родовете Каразлатанови и Боеиванови.

От написаното до тук следва да се каже, че селото е образувано в ранно турско робство и че тук не е живял турчин-мохамеданин, всички са били една вяра-християни, т.е.едноверци.

И действително историята ни учи че през турско робство много български семейства за да се спасят от турските зулуми, от аги, паши и кърсердари, са напускали старите си селища и са се установявали на други места, където няма турци.

С течение на годините всички семейства от западната и източната махала се преместват на юг и заемат днешната територия на селото. До 1906 г. то се нарича Мисилими, след което е преименувано на Православен, а през 1934 г. то става Православ, което име се запазва и до днес.

Изглед към една от стените на Мраморното езеро

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото

Съборът на селото се провежда всяка година през събота и неделя в последната седмица на октомври.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Д-р Минчо Димов (1925-1975), главен лекар на Старозагорска окръжна болница.
  • Христо Желязков (1934 – 2009), художник, реставратор и учител.
  • Станчо Иванов Чирпъков – дългогодишен учител, общественик, певец и четец в черквата на селото.
  • Поп Харитон (светско име Христо) – последовател на Паисий Хилендарски, направил три преправки на История славянобългарска.
  • Георги Д. Карагеоргиев (1886-1923), виден деец на БЗНС, един от ръководителите на Септемврийското антифашистко въстание в Чирпанския край

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото изцяло изповядва източноправославна християнска религия.

Църквата „Успение Богородично“ е построена през 1858 година с доброволния труд и даренията на хората от селото. Това се вижда от мраморната плоча намираща се в олтара, на която са написани имената на дарителите на църквата. През 1928 година по време на Чирпанското земетресение, камбанарията на църквата е разрушена и още не е възстановена. Храмът е в добро състояние и е паметник на културата. Поради липса на свещеник в него не се извършват църковни ритуали, но се отваря за големите християнски празници.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]