Направо към съдържанието

Православ

Православ
Село Православ, общ изглед
Село Православ, общ изглед
България
42.3411° с. ш. 25.1515° и. д.
Православ
Област Стара Загора
42.3411° с. ш. 25.1515° и. д.
Православ
Общи данни
Население162 души[1] (31 декември 2025 г.)
6,04 души/km²
Землище26,801 km²
Надм. височина249 m
Пощ. код6248
Тел. код04137
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ58075
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Братя Даскалови
Иван Танев
(ПДСД; 2011)
Православ в Общомедия

Православ е село в Южна България. То се намира в община Братя Даскалови, област Стара Загора.

Селото се намира в полите на Средногорието, на около 5 км източно от гр. Брезово и на около 3 км западно от с. Верен. Заобиколено е от десет могили и възвишения със следните наименования: Байлъка (399 м), Градището, Корията, Кокарджа, Могилата, Свети Георги, Габрака, Бекчийница, Гергьовден и Чобенски лозя.

Снимка на селото

Името на селото до 1906 година е Мисилими, а до 1934 година Православен.

За написване история на селото, в началото на 60-те години на XX век са съставени три комисии:

  • Първа – История на първите жители и основаване на селото.
  • Втора – История на първото училище, читалището и черквата.
  • Трета – История за основаване и развитие на ТКЗС.

Първата комисия се ръководи от учителя Станчо Ив. Чирпъков. Целта на комисията е да се събере информация за възникване на селото. Разпитани са много възрастни хора, които по спомени и предания от своите родители, деди и прадеди, дават ценна информация. Не са намерени обаче никакви паметници, дати и летописи, защото през годините на османско владичество повечето от хората са били неграмотни.

В ранните години на османското владичество на мястото на селото има дъбова и брястова гора.

Първото селище е създадено в местността Юрта и е съставено изцяло от християни; от там идва и първото име на селото – Мисилими, което значи едноверец. Основният поминък е скотовъдство и малко земеделие.

По-късно в годините възниква източната махала, наречена Мисилимджик, което значи едноверче, православенче. Около 12 семейства напускат Балджаларе (дн. Медово) и се преселват някъде северно от Бахчевановата чешма или южно (дн. Пенчовица). След много години цели семейства и родове започват да се преселват на юг за по-хубави места, някъде край Пашкулевите и Славовските родове.

Постепенно семействата от западната махала Мисилими също се преселват на юг, където са днес родовете Каразлатанови и Боеиванови.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в селото

Съборът на селото се провежда всяка година през събота и неделя в последната седмица на октомври.

  • Д-р Минчо Димов (1925 – 1975), главен лекар на Старозагорска окръжна болница.
  • Христо Желязков (1934 – 2009), художник, реставратор и учител.
  • Станчо Иванов Чирпъков, дългогодишен учител, общественик, певец и четец в черквата на селото.
  • Поп Харитон (светско име Христо), последовател на Паисий Хилендарски, направил три преправки на „История славянобългарска“.
  • Георги Д. Карагеоргиев (1886 – 1923), виден деец на БЗНС, един от ръководителите на Септемврийското въстание в Чирпанския край.

Населението на селото е изцяло православно.

Църквата „Успение Богородично“ е построена през 1858 година с доброволния труд и даренията на хората от селото. Това се вижда от мраморната плоча намираща се в олтара, на която са написани имената на дарителите на църквата. През 1928 година по време на Чирпанското земетресение, камбанарията на църквата е разрушена и още не е възстановена. Храмът е в добро състояние и е паметник на културата. Поради липса на свещеник в него не се извършват църковни ритуали, но се отваря за големите християнски празници.

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.