Малко Дряново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малко Дряново
Общи данни
Население 111 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,811 km²
Надм. височина 416 http://www.wikidata.org/entity/undefined
Пощ. код 6227
Тел. код 041332
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 46588
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Братя Даскалови
Иван Танев
(ПДСД)

Малко Дряново е село в Южна България. То се намира в община Братя Даскалови, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Малко Дряново се намира в южните склонове на Средна гора. Административно е разположено в община Братя Даскалови, като граничи със селата Найденово и Сърневец.

Напоследък в селото има приток на външни хора, които купуват къщи там – основно пловдивчани, чирпанлии, англичани и германци. Към 01.01.2013 г. населението наброява 66 човека с постоянно жителство. Има магазин, но няма медицински център. Има подходящи водоеми и местности за развиването на лов и риболов. Флора и фауната са разнообразни. Срещат се диви прасета, чакали, сърни, зайци и лисици, горски улулици, яребици, пъдпъдъци и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото има много тракийски могили, някои от тях разкопани от иманяри. Все още се виждат акведуктите, чрез които се е докарвало вода. За ранното приемане на хриситянството /около 7 век/ по тези земи говорят руините на две църкви. Едната се е намирала на 500-600 м на североизток от селото, а другата на югозапад от на около 1100-1200 м. До Освобождението основното население в селото е било турско. До 1906 година името на селото е Хаджиолар.[1] В близост до селото се е намирало старо римско селище. През турско време тези земи стават феодални спахилъци на Осман бей.Бея ги разделя между своите синове. Първият Карабег, овладява землището край с. Болярино – Бейкьол, вторият син Ибрахим – днешното Братя Даскалови – Бурнусус, третият Юмер- Малко Дряново – Олар, който впоследствие вероятно е бил на хаджилък и започнали да му казват Хаджи Олар, а четвъртият син Ахмед получил Коджабеглий, което се е намирало на североизток от днешното, но изселено след 1878 г. В селото е имало джамия, която е играла ролята и на училище, но разрушена след Освобождението. Първият официален документ, в който се споменава селото е от 1576/7 г. от пазарджишкия кадия, в което се упоменава, че в спахлъка на Осман бей, в землището на Хаджиолари има две турски семейства с над 25 овце, за да заплатят данък по една овца на всеки 25 глави. Първите поселения в това село датират от около 1869 г., когато започнало и изселването на турците от него. Къщите тогава били около 30 на брой с изключително турско присъствие. След Освобождението пръв учител е бил Ангел Кънев от село Мурсалково /Спасово/, който обучавал 15 ученици от първо до четвърто отделение. На мястото на разрушената джамия в периода 1921-1923 г. е построено, със средства на жителите на селото, сегашното училище. Първи учител в новото училище е Стефан Василев от гр. Казанлък. Интересно е да се отбележи, че поради отсъствието на църква и дори параклис, първите заселници, след Освобождението са изпълнявали религиозни ритуали пред един огромен дъб. Той се е намирал над чешмата/ или "Сакмата", както я наричат местните/, вляво от пътя, малко преди да се влезне в селото. Вероятно там се е намирало старо светилище, параклис или друга религиозна постройка, която е изгоряла или разрушена и на това място е останал само дъба, който е оцелетворявал светото място. При избухването на Балканската война в 1912 г. година един човек от Хаджилари е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] В Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни са загинали 22 души: Георги Иванов Косеров, Станчо Пенев Боруков, Видьо Колев Видев, Иван Георгиев Иванов/Курбунарски/, Петко Петров, Еньо Тотев Енев, Тоньо Стойнов Чокмаков, Ганьо Стойнов Чокмаков, Иван Димов Караиванов, Христо Димов Мамаров, Стоян Денчев Тодоров, Слави Артелов, Ганьо драгиев, Димитър Ганев Пандъров и др. Някои от участниците след войната дезертират, като Тачо Минев, но поради стеклите се обстоятелства, по-късно са освободени. В двете фази на Втората Световна война участват 54 души, като двама от тях Иван Минчев Иванов и Злати Славов Димитров оставят костите си на Драва /Унгария/. През 2013 г. Иван Колев Иванов /Чокъра/ и Слави Иванов Димитров с лични средства издигат паметна плоча на двамата загинали. Малко Дряново е родно масто на доц. д-р Чавдар Танев Стоянов /18.06.1928 г. – 16.11.2011 г./

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.

3. "Из историята на Малко Дряново" от Кольо Желев /Яръмов/. Събрал и написал Любомир Георгиев Георгиев, писател.