Енинска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Енинска река
(Стара река)
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.7594° с. ш. 25.4372° и. д.
42.5756° с. ш. 25.4214° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Стара Загора
Община Казанлък
Дължина 28 km
Водосборен басейн 101 km²
Начало
Място южното подножие
на връх Бедек
Шипченска планина,
Стара планина
Координати 42°45′33.84″ с. ш. 25°26′13.92″ и. д. / 42.7594° с. ш. 25.4372° и. д.
Надм. височина 1397 m
Устие
Място ляв приток на ТунджаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°34′32.16″ с. ш. 25°25′17.04″ и. д. / 42.5756° с. ш. 25.4214° и. д.
Надм. височина 328 m

Енинска река (или Стара река) е река в Южна България, област Стара Загора, Казанлък, ляв приток на Тунджа. Дължината ѝ е 28 km.

Енинска река извира под името Стара река на 1397 м н.в. в Шипченска планина на Стара планина, в южното подножие на връх Бедек (1488 м). В началото тече на югоизток, като постепенно завива на югозапад и до село Енина протича в дълбока и залесена долина. Преди селото преминава през красивото Енинско ждрело, на изхода на което е изградена ВЕЦ "Енина". При излизането си от планината, образува голям наносен конус, завива на юг, навлиза в Казанлъшкото поле, преминава през центъра на град Казанлък и се влива отляво в река Тунджа на 328 м н.в., на 300 м югозападно от новия аквапарк при село овощник.

Площта на водосборният басейн на Енинска възлиза на 101 км2, което представлява 1,2% от водосборния басейн на река Тунджа. Има три основни десни притока – Карталяската вода, Сеновръщица и Дереизлък (най-голям).

Реката е с основно снежно-дъждовно подхранване с максимум април-май.

По течението на реката в Община Казанлък са разположени село Енина и град Казанлък.

Водите на реката в Казанлъшкото поле се използват за напояване, а в малката ВЕЦ "Енина" се произвежда евтина електроенергия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 201.