Иван Комнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Комнин
деспот на Валона
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Баща Срацимир
Майка Кераца Петрица
Потомци Александър Комнин, Иванина Комнина
Белградската крепост в Албания, която била владение на Иван Комнин

Иван Асен Шишман Комнин (на латински: Yoan Komnin Asen, на гръцки: Ίωάννης Κομνηνός Ἀσάνης, Iōannēs Komnēnos Asanēs) (? -† 1363 г. ) е български аристократ, брат на цар Иван Александър. Феодал в Душановото царство, той е деспот на Валона (ок. 1345 до 1363), управлявал по времето на Стефан Душан областта Кутмичевица около Валона, Канина и Белград в днешна Южна Албания. Наричан на гръцки в изворите Йоан Комнин.

Иван Комнин е трети или четвърти син на деспот Срацимир и Кераца Петрица като точната дата на раждане не е известна. Установява се за управител в Кутмичевица по предварителна уговорка между брат му Иван Александър и Стефан Душан. След сватбата на сестра му Елена със Стефан Душан в Скопие на Великден 1332 година отпътува окончателно за Валона.[1] Неговите потомци остават да управляват тази област в днешна Албания и през 15 век.

Иван Комнин (както и двамата му братя и две сестри) е член на династията на Асеневци и Шишмановци, както и на Комнините. Получава титлата деспот от Стефан Душан след коронацията му за цар и деспотатът му траe от 1346 до смъртта му през 1363 г.[2] Апанажното владение получава преди август 1345 г., когато земите на Северен Епир са присъединени към възникващото Душаново царство. Център на деспотата е средновековният град Авлона (Валона). Иван Комнин осъществява търговията на Венеция и Дубровник със захар и източни подправки (черен пипер и др.), като получава приходите и от митницата в Авлона.[3]

На 2 май 1353 г. заедно с наследниците си и сестра си Елена той получава почетно гражданство на Венецианската република, което означава, че от този момент владенията му се намират под защитата на Венеция.[4] Същевременно пък Стефан Душан търси флотската помощ на Венеция за грандиозните си планове по превземане на Константинопол. След смъртта на Душан Иван Комнин в последвалата гражданска война застава на страната на еднокръвния му брат Симеон Синиша в конфликта с цар Стефан Урош. Подкрепата за Симеон е неуспешна и през 1356 г. Иван Комнин губи Белград. Получава помощта на Венеция в конфликта с Никифор II Орсини Дука за Епир и Тесалия.

Умира най-вероятно по време на чумната епидемия върлувала в Авлона и Драч през 1363 г. [5]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От първия си брак с неизвестна по име съпруга има две деца:[6]

Вторият му брак е сключен около 1350 г. с Анна Палеологина, дъщеря на Андроник Палеолог Ангел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божилов, Иван Ангелов. Фамилията на Асеневци: 1186-1460 : Генеалогия и просопография. — София: БАН, 1985. — стр.179
  2. Божилов, Иван Ангелов. Фамилията на Асеневци: 1186-1460 : Генеалогия и просопография. — София: БАН, 1985. — стр.179
  3. Божилов, Иван Ангелов. Фамилията на Асеневци: 1186-1460 : Генеалогия и просопография. — София: БАН, 1985. — стр.180
  4. Андреев, Йордан Киров; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен Христов. Кой кой е в Средновековна България. — Издателска къща «Петър Берон», 1999. — 416 с
  5. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
  6. Андреев, Йордан Киров; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен Христов. Кой кой е в Средновековна България. — Издателска къща «Петър Берон», 1999. — 416 с.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 978-0-472-08260-5.
  • Soulis, George Christos. The Serbs and Byzantium During the Reign of Tsar Stephen Dušan (1331 – 1355) and His Successors. Dumbarton Oaks, 1984. ISBN 0-88402-137-8.
  • Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Павлов, Пламен. Кой кой е в средновековна България. Петър Берон, 1999. ISBN 978-954-402-047-7. (на български)
  • Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6. (на български)
  • Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. OCLC 246876653. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]