Белаур

Белаур
деспот на Видин
Управление	1332 – 1336
Лични данни
Роден	XIII век
Починал	1336 Дерманци, България
Семейство
Династия	Шишмановци
Баща	Шишман I
Портал    Биографии

Белаур (Бела Урош) е видински деспот в периода 1332 – 1336 г.

Произход

Той е син на деспот Шишман I от втория му брак с дъщерята на сръбския велик жупан Драгош, и полубрат на българския цар Михаил III Шишман.

Етимологията на името му идва от унгарското Бела и Ур (господар). Според друга версия за етимологията на името му Ур идва от сръбското име Урош. Интересна версия за произхода на Белаур в последните години изказа Ив. Божилов, който смята, че той няма роднинска връзка с династията на Асеневци, тъй като е дете от втория брак на Шишман със сръбска благородничка. Версия, която има своите основания предвид етимологията на името на Белаур и изцяло просръбското му поведение при всичките му политически прояви.

Биография

За времето Белаур си е смятан за блестящ балкански дипломат.

Предположението, че той е носил деспотска титла не почиват на исторически извори. То е направено от българския историк Александър Бурмов, който твърди, че титлата е наследена от Белаур от баща му Шишман, за който знаем със сигурност, че я е носил. С оглед на това обаче, че титлата „деспот“ няма практика да се унаследява, трябва да отбележим че това е една твърде спорна хипотеза.

След смъртта на Михаил III Шишман край Велбъжд през 1330 г. Белаур активно съдейства за коронясването на българския престол на цар Иван Стефан, син на Михаил Шишман от първата му жена Анна-Неда, а след това е и пръв съветник на новия български цар. Отказва да признае детронацията на Иван Стефан през 1331 г. и се противопоставя на другия си племенник, възкачилия се на престола син на сестра му Кераца Петрица ловешки деспот Иван Александър. След преврата в Търново дава политическо убежище в Ниш на Анна-Неда. Белаур откъсва Бдинската област от централната търновска власт и причинява сериозни затруднения на Иван Александър, който се принуждава да търси помощ от монголите, за да се справи с него. Известие за това оставя в своята История византийският император Йоан VI Кантакузин. Според него татарите, участвали в битката при Русокастро срещу византийците през 1331 г. на българска страна, всъщност са били повикани от Иван Александър за действия срещу Белаур. Всъщност това е първия извор, който маркира началото на бунта на Белаур. С оглед на това известие и известието от „Песнивеца“ от 1337 г. единственото, което можем да кажем за хронологията на бунта е, че той се е случил някъде в периода от 1331 до 1337 г.

След като побеждава византийците при Русокастро през 1332 г., Иван Александър най-накрая успява да се съсредоточи върху чичо си. Войната, водена между двамата, продължава пет години и завършва през 1336 г., когато царят изпраща 10 000 войници, които побеждават Белаур в битката при река Вит и накрая възстановя властта си над Видин.

Родословие

Шишман I

Белаур

Петър (севастократор)

неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина

Иван Асен I

Иван Асен II

Елена (Иван Асен I)

Ана-Теодора

Теодор Комнин

Ирина Комнина

Мария Патралифена

Източници

• Иван Божилов, Васил Гюзелев - «История на България в три тома. Том І - История на средновековна България VІІ-ХІV век», Издателска къща «Анубис», София, 1999 г.
• Пламен Павлов, Метежници и претенденти за Търновската царска корона през XIV век