Белаур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Белаур
деспот на Видин
Baba Vida Klearchos 1.jpg
Лични данни
Управление 1332 – 1336
Роден
XIII век
Починал
Семейство
Династия Асеневци Асеневци
Баща Шишман I
Портал  Портална икона   Биографии

Белаур (Бела Урош) е видински деспот, син на деспот Шишман I и брат на българския цар Михаил III Шишман. За времето си е смятан за блестящ балкански дипломат. Етимологията на името му идва от унгарското Бела и Ур (господар).

Според друга версия за етимологията на името му Ур идва от сръбското име Урош. Интересна версия за произхода на Белаур в последните години изказа Ив. Божилов, който смята, че той няма роднинска връзка с династията на Асеневци, тъй като е дете от втория брак на Шишман с една сръбска благородничка. Версия, която има своите основания, като имаме предвид етимологията на името на Белаур и изцяло просръбското му поведение при всичките му политически прояви.

Предположението, че той е носил деспотска титла не почиват на исторически извори. То е направено от българският историк Александър Бурмов, който твърди, че титлата е наследена от Белаур от баща му Шишман, за който знаем със сигурност, че я е носил. С оглед на това обаче, че титлата „деспот“ няма практика да се унаследява, трябва да отбележим че това е една твърде спорна хипотеза.

След смъртта на Михаил III Шишман край Велбъжд през 1330 г. Белаур активно съдейства за коронясването на българския престол на цар Иван Стефан, син на Михаил Шишман от първата му жена Анна Неда, а след това е и пръв съветник на новия български цар. Отказва да признае детронацията на Иван Стефан през 1331 г. и се противопоставя на другия си племенник, възкачилия се на престола син на сестра му Кераца Петрица ловешки деспот Иван Александър. След преврата в Търново дава политическо убежище в Ниш на Анна Неда. Белаур откъсва Бдинската област от централната търновска власт и причинява сериозни затруднения на Иван Александър, който се принуждава да търси помощ от монголите, за да се справи с него. Известие за което ни е оставил в своята История византийският император Йоан Кантакузин. Според него татарите, които участвали в битката при Русокастро срещу византийците през 1331 г. на българска страна, всъщност били повикани от Иван Александър, за действия срещу Белаур. Всъщност това е първия извор, който маркира началото на бунта на Белаур. С оглед на това известие и известието от Песнивеца от 1337 г. единственото, което можем да кажем за хронологията на бунта е, че той се е случил някъде в периода от 1331 до 1337 г.

От сведенията в Софийския песнивец на Иван Александър от 1337 г. обаче се разбира, че към годината на съставянето на ръкописа търновският цар вече бил успял да завладее отново подвластните на Белаур територии в района на Българския северозапад. Каква е била съдбата на Белаур е неизвестно, тъй като отново нямаме запазени извори за това.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Шишман I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Белаур
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър (севастократор)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена (Иван Асен I)
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Теодора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодор Комнин
 
 
 
 
 
 
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Патралифена
 
 
 
 
 
 
Михаил III Шишман Асен владетел на Видин (20-те години на XIV в. – 1337 ?) Иван Срацимир