... от началото на октомври настанал голям и лют студ не само по нашите земи...
“
А според по-ранния източник Теофан:
„
..но и на изток много повече... Понтийското море в северната си част, до сто мили навътре, станало твърдо като камък поради якия лед, който стигал на дълбочина тридесет лакти, и то покрай всички околни земи, до самата Лихия, чак до Дунав, Куфис, Днепър, Днестър и Некопела, та и край останалите брегове, които също пострадали от студа, чак до Месемврия и Мидия.
... настанала зима и голям, и много суров студ, така че в северната част на Понта морето замръзнало до сто мили на дълбочина до 30 лакти. А като паднал и сняг върху ледения пласт, той се увеличил с още 20 лакти, така че морето заприличало на суша и дивите зверове и домашните животни ходели по леда.
“
Сведението по-късно е повторено и от Йоан Скилица:
„
На 23-та година (от царуването на Константин V) настанал голям и много силен студ в столицата и на изток, и на север, и на запад, така че по северното крайбрежие на Понта морето замръзнало до сто мили дължина и 30 лакти дълбочина... Хора, животни и диви зверове можели да ходят по заледеното море... чак до Месемврия и Мидия.'
