763
Облик
- Вижте пояснителната страница за други значения на 763.
| << | 8 век | >> | |||||||
| 01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
| 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
| 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
| 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
| 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
| 61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
| 71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
| 81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
| 91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]- Редица средновековни хронисти документират спомени за небивалия студ обхванал Черноморието през 763 година.[1] Според Анастасий Библиотекар:
„ ... от началото на октомври настанал голям и лют студ не само по нашите земи... “
А според по-ранния източник Теофан:
| „ | ..но и на изток много повече... Понтийското море в северната си част, до сто мили навътре, станало твърдо като камък поради якия лед, който стигал на дълбочина тридесет лакти, и то покрай всички околни земи, до самата Лихия, чак до Дунав, Куфис, Днепър, Днестър и Некопела, та и край останалите брегове, които също пострадали от студа, чак до Месемврия и Мидия. | “ |
Застудяването е отбелязано и от Леон Граматик:
| „ | ... настанала зима и голям, и много суров студ, така че в северната част на Понта морето замръзнало до сто мили на дълбочина до 30 лакти. А като паднал и сняг върху ледения пласт, той се увеличил с още 20 лакти, така че морето заприличало на суша и дивите зверове и домашните животни ходели по леда. | “ |
Сведението по-късно е повторено и от Йоан Скилица:
| „ | На 23-та година (от царуването на Константин V) настанал голям и много силен студ в столицата и на изток, и на север, и на запад, така че по северното крайбрежие на Понта морето замръзнало до сто мили дължина и 30 лакти дълбочина... Хора, животни и диви зверове можели да ходят по заледеното море... чак до Месемврия и Мидия.' | “ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Валентин Плетньов, Североизточна България в писмените извори от Х – началото на ХІ век // Архивиран от оригинала на 20 декември 2018. Посетен на 24 януари 2022.
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- 17 март – Харун ал-Рашид, арабски владетел