Мидия (Турция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мидия.

Мидия
Kıyıköy
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 1 m
Население (2000) 2 248 души
Пощенски код 39 000
Телефонен код 288
Мидия в Общомедия

Мидия (на турски: Kıyıköy, Къйъкьой, старо: Midye, Midieh, на гръцки: Μήδεια, Мидия) е градче в Лозенградския вилает (Къркларели), Източна Тракия, Турция. Има население от 2 248 души според преброяването от 2000 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е разположено на брега на Черно море и има малък плаж. Край града има гъсти (главно дъбови) гори, от юг и от север е заобиколен от реките Казан дере и Пабуч дере, вливащи се в морето и подходяши за риболов, плаване с лодки и плуване.

На 18 км южно покрай Черно море се намира природен резерват „Залив Касатура“, подслонил девствени гори и плаж. В резервата е единствената горичка от черен бор в Европейска Турция (Pinus nigra). Жителите на града се препитават главно от риболов и горско стопанство, както и от туризъм през лятото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мидия е основана в Античността от гръцки колонисти под името Салмидес.

В началото на 20 век Мидия е гръцко градче. Според статистиката на професор Любомир Милетич през 1912 година в града живеят 300 гръцки семейства.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] През войната Мидия е превзет от българската армия. Градът става крайна точка на линията Мидия - Енос – територията, която според Лондонския мирен договор Османската империя отстъпва на страните от Балканския съюз. Гръцкото население на Мидия е изселено през 1920-те години.

Мидия става община през 1987 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мидия
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg Алексос Йосифов Лекопулос (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.303.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 408 и 863.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 408.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Турция“         Портал „Турция