Мидия (Турция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мидия.

Мидия
Kıyıköy
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 1 m
Население (2000) 2 248 души
Пощенски код 39 000
Телефонен код 288

Мидия (на турски: Kıyıköy, Къйъкьой, старо: Midye, Midieh, на гръцки: Μήδεια, Мидия) е градче в Лозенградския вилает (Къркларели), Източна Тракия, Турция. Има население от 2 248 души според преброяването от 2000 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е разположено на брега на Черно море и има малък плаж. Край града има гъсти (главно дъбови) гори, от юг и от север е заобиколен от реките Казан дере и Пабуч дере, вливащи се в морето и подходяши за риболов, плаване с лодки и плуване.

На 18 км южно покрай Черно море се намира природен резерват „Залив Касатура“, подслонил девствени гори и плаж. В резервата е единствената горичка от черен бор в Европейска Турция (Pinus nigra). Жителите на града се препитават главно от риболов и горско стопанство, както и от туризъм през лятото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мидия е основана в Античността от гръцки колонисти под името Салмидес.

В началото на 20 век Мидия е гръцко градче. Според статистиката на професор Любомир Милетич през 1912 година в града живеят 300 гръцки семейства.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] През войната Мидия е превзет от българската армия. Градът става крайна точка на линията Мидия - Енос – територията, която според Лондонския мирен договор Османската империя отстъпва на страните от Балканския съюз. Гръцкото население на Мидия е изселено през 1920-те години.

Мидия става община през 1987 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мидия
  • Гърция България Алексос Йосифов Лекопулос (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.303.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 408 и 863.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 408.