Мърнявчевичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гербът на Мърнявчевичи

Мърнявчеви или Мърнявчевичи е средновековна сръбска владетелска династия, наследила кралската титла на Неманичите, получена през 1217 година от папа Хонорий III.

След смъртта на цар Стефан Душан, основателят на династията и фаворит на царица Елена Вълкашин Мърнявчевич придобива първостепенно значение сред властелите, като през 1365 година е обявен за крал и съвладетел от цар Стефан Урош. След смъртта на Вълкашин в Чирменската битка, последвана от смъртта и на цар Урош, кралската корона и управлението остава у Вълкашиновия син Марко, известен от народния фолклор и епос като Крали Марко. Заедно с Марко като съвладетел на Прилепското кралство управлява и неговият брат Андриаш.

Произходът на фамилията е спорен поради трактовката на Мавро Орбини в Царството на славяните, според която Мърнявчеви са потомци на властела Мърнява от Ливно, който се подвизавал край Неретва (историческа Херцеговина). Това съобщение на Орбини са подлага на сериозна критика от историците, предвид деянията на Мърнявчеви, като повечето изследователи са на мнение, че Мърнявчеви са местна българска фамилия издигнала се във властта благодарение на подкрепата на царица Елена и сина ѝ Стефан Урош. Твърдението на Мавро Орбини за сръбския произход на фамилията е умишлена неточност и е продиктувано от желанието му да предизвика херцеговинци за борба против османската власт.[1] За местния български произход на Мърнявчевичи свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, такива като Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други.[2] Голям брой по-късни изследователи, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович, също поддържат становището за българския им произход. [3]


Мърнявчеви управляват земи в Северна Македония. Днешното фамилно окончание „ич/и/“ е възприето в историографията посредством сръбската историография от „Царството на славяните“ на Мавро Орбини.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марко Мърнявчевич, който е женен първоначално за Елена, дъщеря на войводата Хлапен, а после и за Теодора, дъщеря на Григор Бранков;
  2. Андриаш Мърнявчевич – с унгарско звучене;
  3. Иваниш Мърнявчевич, загинал в битката при Балши – с унгарско звучене;
  4. Димитър Мърнявчевич, жупан на Арад, исторически Банат;
  5. Оливера Мърневчивич, омъжена за Георги I Балшич;
  6. Милица Мърнявчевич, омъжена за Страцимир Балшич;
  • деспот Углеша Мърнявчевич, брат на Вълкашин и управител на Сяр, който е женен за дъщеря на кесаря Войхна (позната от източниците като монахиня Ефемия) и няма потомци, поради което още приживе преди Чирменската битка споменава племенника си Марко като свой наследник;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35 – 38. ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград.
  2. Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35 – 38. ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград.
  3. Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35 – 38. ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград.
     Портал „Македония“         Портал „Македония