Житар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Житарите са фискални чиновници във Втората българска държава, натоварени със събирането на данъка върху житото - житарство (на гръцки: σιταρκία). Терминът се среща в Рилската (ред 54) и Витошката (ред 9) грамота на цар Иван Шишман (1371-1393).[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Даскалова, Ангелина и Мария Райкова. Грамоти на българските царе, София 2005, с. 159.