Побит камък (област Кюстендил)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Побит камък.
| Побит камък | |
|---|---|
  Побит камък  Побит камък | |
| Общи данни | |
| Население | 4 души[1] (15 септември 2022 г.) 1,06 души/km² |
| Землище | 3,946 km² |
| Надм. височина | 1405 m |
| Пощ. код | 2554 |
| Тел. код | - |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 56887 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Трекляно Радко Петрунов (БСП) |
Побит камък е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.
Име[редактиране | редактиране на кода]
Името си селото носи от високия камък, забит в местността „Рамнище“, който служел като пътна маркировка.
Преименуване[редактиране | редактиране на кода]
Селото се е наричало Побиен камик до месец януари 1966 година, когато влиза в сила решение на Народното събрание за преименуване на селото в Побит камък.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Побит камък се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по източните склонове на Милевска планина. Разположено е между 1350 и 1500 метра надморска височина.[3] Селото е пръснато от двете страни на река Метохийска. Почвите тук са кафяви горски.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Средната температура на въздуха през януари е -2 °C, а през юли 20 °C. Климатът е умереноконтинентален. Селото се намира в планинската климатична област. Средното количество на валежите през януари и през юли е равно на 150 мм. Градобитността е по-интензивна.
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Районът на Побит камък спада към Евросибирската фаунистична подобласт. От дърветата преобладават букът, дъбът и елата. Има и много различни видове храстова растителност. Лисицата и сърната са типични представители от животните.
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Следите от рудодобив на множество места свидетелстват, че селището е възникнало като рударско.
Махала Царица[редактиране | редактиране на кода]
Царица е бивше село, присъединено към Побит камък през 1951 г.[4]
Легенда[редактиране | редактиране на кода]
Съществува легенда-предание, че бившето село Царица носи името си от времето на Елена Драгаш – майка на Константин XI Палеолог (края на XV в.). Минавайки по тези места, царица Елена спряла със свитата си да си почине и оттогава мястото и селището носят името Царица.
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Царица | ||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1881 | 1893 | 1900 | 1905 | 1910 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | |||||||
| население | 112 | 78 | 102 | 106 | 104 | 47 | 57 | 72 | 51 | |||||||
| Източници: Национален статистически институт[5] | ||||||||||||||||
Последствия от Ньойския договор[редактиране | редактиране на кода]
След подписването на Ньойския мирен договор през 1919 година, част от махалите на селото остават в Югославия.[6] Днес те са част от село Божица.
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Побит камък | ||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1881 | 1893 | 1900 | 1905 | 1910 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 |
| население | 152 | 124 | 145 | 130 | 149 | 134 | 143 | 215 | 160 | 109 | 50 | 16 | 14 | 13 | 6 | 2 |
| Източници: Национален статистически институт[7] | ||||||||||||||||
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Побит камък принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
Пътят за Побит камък е черен, отклоняващ се преди Долно Кобиле от пътя Трекляно – Средорек – Уши. Пътищата в селото също са черни. Има ток и вода.
Администрация[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разпръснат тип, образувано от 6 махали: Клинчарска, Матеинска, Филиповска, Якимова, Джорджина и Царица (бивше село, присъединено през 1951 г.). Побит камък се управлява от кмета на Трекляно.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Оброк „Свети Илия“. Намира се в местността Побиен камик. Мястото е отбелязано с каменна плоча с трапецовидна форма с височина 1,04 м и ширина 0,42 – 0,64 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 32 Х 33 см, а под него е издълбан едноредов надпис с ширина 36 см и височина на буквите – 4 см.: „ТРИЧА МАСТОРЪ“.
- Оброк „Свети Илия“-2. Намира се на около 300 метра северозападно от оброка „Свети Илия“, в местността Валог, под вековно дърво. Представлява каменна плоча с височина 0,85 м и ширина 0,49 – 0,56 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 35 Х 42 см, а под него година ІРІІ.
- Пещера „Шупльи камик“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Стамен Манасиев – род.1922 г. – майстор строител.
- Боне Михайлов – (1923 г. – 2009 г.) – майстор строител. Взел участие в изграждането на десетки индустриални обекти на територията на страната и в Близкия изток. Герой на Социалистическия труд.
- Асен Гонев Джокев – майстор строител. Работил в Африка, Зап. Германия. Като пенсионер намира призвание в изграждането на чешми край пътищата, кътове за отмора и пр.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. „Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище“, София, 1918 г., изд. БАН., с.284 – 286 и 451 – 455;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.513;
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – „Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище“., Велико Търново, изд. „Фабер“, 2002 г., с.33 – 34;
- Атлас „География и икономика“ 10 клас, издателство Датамап
| |||||