Алекси Рилец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алекси Рилец
български архитект

Роден
Починал
1850 г. (90 г.)
Рила, Османска империя
Семейство
Деца Димитър Рилец
Алекси Рилец в Общомедия

Алекси Рилец е български архитект, майстор-строител и дърворезбар. Най-известен е с работата си по възстановяването и поддържането на Рилския манастир.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алекси Рилец е роден през 1760 г. в западномакедонското българско село Лазарополе. В 1784 година пристига в село Рила като строител, за да участва в изграждането на Рилския манастир след плячкосването и опожаряването му от турците през 1765, 1768 и 1778 г. Участва и в разширението на Хрельовата църква (1784 – 1792) и околните манастирски сгради – църквата „Свети Лука“ (1796), Костницата (1794 – 1795), метоха Пчелино, метоха Орлица, разширението на църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Рила и други.

В Рила Алекси Рилец се жени за певицата Мария от Ягоридковия род. През 1783 г. се ражда синът им Димитър Рилец, основател на първото килийно училище в село Рила (обявено за архитектурно-исторически паметник). Даскал Димитър е и личен приятел на Неофит Рилски, за което свидетелства запазената оттогава кореспонденция между двамата.

За втори път, през 1816 г., след участие в изграждане на части от Атонските манастири и държавни обекти, вече удостоен със званието „архитект“, на 56 години Алекси Рилец е поканен, за да проектира и ръководи изграждането на източното, северното и западното крило, което завършва в 1819 г., за което свидетелстват трите паметни плочи, на които редом с неговото име фигурират имената и на игумените Йосиф и Теодосий. Манастирът засиява със своя гигантски ордер от подпорни колони, великолепното сложно моделирано тяло на уникалната в конструктивно и архитектурно отношение магерница, висока 24 m, и прекрасно оформените одаи и монашески килии. Докато външната фасада е строга и студена като скалистите гиганти на планината и Хрельовата кула (1335), вътрешната, в пълен контраст с нея, искри от белота, свежест и багри.

През 1819 г. Алекси Рилец извайва и дарява владишкия трон на църквата „Свети Архангел Михаил“, участва в изграждането на пристройката на църквата към „Стара постница“ (1820) и други.

За трети път Алекси Рилец, вече на 73-годишна въраст, отново се изправя пред руините на манастира, след опустошителния пожар през 1833 г., но не пада духом, а през 1834 г. отново ръководи възстановяването му, като вгражда и пожарозащитни зидове, които излизат пред стените и над покрива. По този начин предпазва красивите дървени тераси и кьошкове, като този на майстор Кръстьо Дебърли от Лазарополе, от бъдещо разрушаване.

Умира в с. Рила в 1850 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  • Даскалова-Обретенова, Клара Ал., Александър Обретенов, Йордан Тангъров.Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете. 2 изд. София, Рекламно-издателска къща Литера, 2004. ISBN 954-8683-15-6
  • Даскалова-Обретенова, Клара Ал., Александър Обретенов, Васил Даскалов. Архитектонът Алекси Рилец. ISBN 978-619-7198-26-3
     Портал „Македония“         Портал „Македония