Рожден (община Кавадарци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рожден (Община Кавадарци))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Рожден.

Рожден
Рожден
— село —
Панорама на Рожден.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1869° с. ш. 21.9586° и. д.
Рожден
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Мариово
Надм. височина 737 m
Население (2002) 21 души
Пощенски код 1437
МПС код VE
Рожден в Общомедия

Рожден (на македонска литературна норма: Рожден) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Рожден се намира по горното течение на река Блашица в подножието на планината Козяк близо до границата с Гърция и е част от Тиквешко Мариово. Селото е планинско, на надморска височина от 920 метра. Землището е голямо – 81,9 km2 като горите са 6939 ха, обработваемите земи – 436 ха, а пасищата – 270 ха.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от миналото страдетелно причастие рожденъ (от праславянското * radjenъ) на старобългарския глагол родити и го сравнява с името на село Пор(о)дим.[2]

Селото е споменато в Слепченския поменик от XVI век като Рожденъ.

Според османски документи, през средата на ХVІІІ век жителите на Рожден водят дългогодишни съдебни дела срещу тези на Витолище за ползването на пасища. През 1749 година Рожден е представлявано от Коле, син на Петко, Богдан, син на Петре, Петко син на Бое и други.[3]

В XIX век Рожден е село, център на нахия в Тиквешка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Рожден (Rojden) е посочено като село с 56 домакинства и 284 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рожден има 984 жители българи християни.[5]

Селската църква „Свети Спас“ е от 1874 век.[6][1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рожден (Rojden) има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Рожден [е] християнско свободно село до 120 къщи. На разстояние един час от селото има хромови мини с примес на арсеник и антимон, които преди няколко години са работили много, но сега са почти съвършено изоставени. Тук има доста добри и солидни постройки, гдето може да се разположи около 1 дружина... Рожден е характерно мориховско село, което е запазило старите си обичаи и живее по същия начин, както е живяло преди няколко стотини години. В цялото село от 130 фамилии има само 3-4 жилища, които могат да се наречат къщи; останалите са малки дървени колиби, покрити със слама, в които хората живеят заедно със своите добитъци. Има много жени, които не са видели друго село или град и нямат никаква идея за някой друг живот, освен този, който е възможен на Мориховската планина. Мъжете са съзнателни българи. Много може да се чуе от тях за страшните притеснения от турска страна, които им са правени съвършено безнаказано в този див кът, непристъпен нито за един чужденец.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Рожден са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Преброявания[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 681 446 188 30 27 21
македонци 667 437 184 29 27 19
албанци 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0
сърби 8 6 1 1 0 2
бошняци 0 0 0 0 0 0
други 6 3 3 0 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рожден
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Чесновски (Честоновски, 1864/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Кюстендилската дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Брайко Петков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Вучко Николов (Въчко Николов, 1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Данов (Данев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Рожден (Rozden) село во Тиквешко Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173.
  3. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80 - 81.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  6. Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  8. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 18, 30, 31.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 875.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 798.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 547 – 548.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 499.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 200.
Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец | Ържаново

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко

     Портал „Македония“         Портал „Македония