Конско (община Гевгели)
Вижте пояснителната страница за други значения на Конско.
|
Конско Конско |
|
|---|---|
| — село — | |
 Конско в 1931 г. |
|
  Конско |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 538 m |
| Население | 4[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1480 |
| Конско в Общомедия | |
Конско или понякога Койнско или Старо Конско (на македонска литературна норма: Конско, понякога Коњско, на мъгленорумънски: Coinsko) е село в община Гевгели, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, на 30 километра северозападно от общинския център град Гевгели (Гевгелия).
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Конско е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.[2][3] Църквата „Свети Димитър“ в селото е дело на Андон Китанов.[4]
Още в 1895 – 1896 година в селото е основан комитет на ВМОРО.[5] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета в селото.[6] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7]
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Коинско е влашко село.[8]
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Койнско е посочено като село с 560 жители власи християни.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Конско има 640 българи екзархисти и работи българско училище,[10] в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Конско се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители.[13]
| Националност | Всичко |
| македонци | 4 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Конско
Андон Георгиев Луков, български революционер, деец на ВМОРО[5]- Андон Николов Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Георги Димитров Боцин, български революционер, деец ВМОРО[14]
- Георги Колев Смилев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Кольо Манджуков, български революционер, деец на ВМОРО[14]
- Кольо Трайков Колебачев, български революционер, деец на ВМОРО[5][14]
- Никола Андонов, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота[15]
- Пано Бозов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Стефан Стоев Сапунджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Стоил Кьорпетков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Тано Бунбаширов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
- Трайко Аврамов Милев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Трайко Димов Шушков (Трайо, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[5] убит на 5 септември 1903 година при село Мишино, Кочанско[14]
- Христо Бачов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Христо Иванов Пеев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Христо Стоев Майсторо, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Починали в Конско
- Иван Алексов Бояджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Официален сайт на община Гевгели
- ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.27.
- ↑ Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 233.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 138
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ а б в г д „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 9549514560
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38 – 39.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 4, 5
| |||||||||||
| |||||
Портал „