Тодор Чочков
| Тодор Чочков | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
Прахняни, Османска империя |
Методий Иванов Карапетков, известен като Тодор Иванов Чочков и Серменински, Сермелинчето,[1][2] е български революционер, воденски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Чочков е роден в 1883 година в Серменин, Гевгелийско, в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва IV клас в педагогическото училище в Сяр. Четник е първо при Христо Чернопеев през пролетта на 1900 година, а по-късно при Михаил Герджиков в Кукушко. Чочков е арестуван през януари 1901 година във връзка със Солунската афера, осъден е на вечни окови и е изпратен на заточение в Акия, Мала Азия. През август 1902 година е амнистиран, а след това е четник при Аргир Манасиев и взема участие в Илинденско-Преображенското въстание. След края на въстанието Чочков е районен войвода в Гевгелийско, а по-късно е помощник-войвода на Лука Иванов като след неговата смърт през август 1906 година Тодор Чочков става околийски войвода.
Убит е през 1907 година в Прахняни, Воденско[3][4] от Никола Иванов Кулиман и Иванчо Христов Хаджията[5]. Негов заместник в района става Стоян Иванов, брат на Лука Иванов.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 64, 96.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 413.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 188.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 423.
- ↑ Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК „Веда-МЖ“, 1999 г., стр.?
Портал „