Божин Танчев
| Божин Танчев | |
| български учител | |
| Роден |
около 1879 г.
|
|---|---|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Божин (Божил[1]) Георгиев Танчев е български учител, деец на българското възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Божин Танчев е роден в 1879 или 1880 година в южномакедонското село Бугариево, тогава в Османската империя, днес Неа Месимврия, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Стамат Танчев и чичо на Димитър Попстаматов и Петра Попстаматова. В 1900 година завършва с петнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Завършва висше образование и става учител. Влиза във ВМОРО и е сред дейците на нейния Солунски комитет.[2] Затворен е в Еди куле по време на Солунската афера в 1901 година.
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в нестроевата рота на Трета солунска дружина.[3]
След Първата световна война активно участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. През септември 1934 година като представител на Солунското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[4]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Георги Танчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| поп Стамат Танчев (1857 – 1904) | Божин Танчев (1879/80 – ?) | Трайко Танчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Попстаматов (1880 – 1904) | Петра Попстаматова (1885 – 1972) | Михаил Попстаматов (1890 – ?) | Грозда Джингова | Иван Джингов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Асен Биолчев (1906 – 1997) | Екатерина Биолчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Боян Биолчев (р. 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 41.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
