Направо към съдържанието

Михаил Попстаматов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Попстаматов
български революционер
Роден
1890 г.
Починал
не по-рано от 1920 г.

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Списък на българските училища и учители в Кукушката каза в 1908/1909 година с името на Михаил Попстаматов

Михаил Попстаматов Танчев (изписване до 1945 година: Михаилъ попъ Стаматовъ) е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Михаил Попстаматов е роден в 1890 година в село Бугариово, Солунско, тогава в Османската империя, днес Неа Месимврия, Гърция. Син е на българския свещеник и революционер Стамат Танчев. Брат му Димитър Попстаматов е революционер, а сестра му Петра Попстаматова е учителка и деятелка на ВМОРО. В 1911 година завършва с двадесет и петия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Преподава в Кукуш в 1908/1909 година,[3] както и през учебната 1911/1912 година.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи в четата на Тодор Александров, след това в Сборна партизанска рота на МОО.[5]

Запасен офицер от Българската армия. След войните се присъединява към възстановената ВМРО. След 1920 година действа с чета на организацията в родното му Солунско.[6][7] Лидерът на ВМРО Иван Михайлов го определя като „един от енергичните хора“, действащи в този регион.[8]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
Танчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Стамат Танчев
(1857  1904)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Трайко
Танчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Попстаматов
(1880  1904)
 
Петра Попстаматова
(1885  1972)
 
Михаил Попстаматов
(1890  ?)
 
Грозда Джингова
 
Иван Джингов
 
Божин Танчев
(1879  1961)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен Биолчев
(1906  1997)
 
Екатерина
Биолчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Боян Биолчев
(р. 1942)
 
 
  1. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 823.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  3. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 412.
  4. ДАА-ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 664, л. 196 гръб
  5. >Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 363.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 716.
  7. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 544.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 164.