Тома Карайовов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тома Карайовов
български революционер и дипломат
Портретна снимка на Тома Карайовов. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Тома Карайовов. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
Тома Карайовов в Общомедия

Тома Иванов Карайовов с псевдоним Клубски[1] е виден български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, публицист, политик, дипломат и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карайовов е роден около 1868 година в Скопие, тогава в Османската империя. Син е на видния български общественик Иван Карайовов, един от водачите на борбата за самостоятелна българска църква в Скопие. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и право във Висшето училище в София.[2]

В 1885 година става член на основания на 10 февруари в Пловдив Български таен централен революционен комитет и участва в Съединението.[2]

В 1892 година Карайовов е сред учредителите на Младата македонска книжовна дружина в София. Създател и секретар е на дружеството „Братски съюз“. В 1895 година завършва право в Софийското висше училище. В 1895 година на II конгрес на Македонската организация в София е избран за член на Върховния комитет. В 1896 година е редактор на вестник „Право“. Между 1897 и 1900 година е секретар на българските търговски агентства в Битоля и Одрин. От 1900 до 1901 година е отговорен редактор на вестник „Пряпорец“ - орган на Демократическата партия.

Иван Карайовов, бащата на Тома Карайовов

При разцеплението на ВМОК става подпредседател на крилото на Христо Станишев, което е за по-активно сътрудничество с ВМОРО срещу крилото на Стоян Михайловски - генерал Цончев. Христо Силянов пише:

...Т. Карайововъ и Ник. Наумовъ — първиятъ силенъ съ диалектиката си, вториятъ — съ язвителния си езикъ, бѣха главнитѣ пера, които изнасяха идейната и обикновената вестникарска полемика срещу „върховизма”.[3]

Редактор e на вестник „Автономия“ - орган на ВМОРО (1903). В 1903 година издава книгата си „Македонските искания и дипломацията“, в която развива идеята на ВМОРО за автономия на Македония.

В 1904 година започва работа като секретар на дипломатическото агентство във Виена (до 1905), началник на II политическо отделение (1905-1906) и секретар на дипломатическото агентство в Рим (1907-1908).[2]

Редактира вестник „Пряпорец“ в София.[4]

След Хуриета от 1908 година Карайовов е сред организаторите на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за негов председател на I и на II му конгрес. В 1909 година издава органа на партията „Отечество“.[5] След разтурянето на партията отново се връща на работа във външното министерство и от 1910 до 1912 е на дипломатическа служба в руската столица Санкт Петербург. През 1913 година ръководи Информационното бюро при външното министерство, а по време на Първата световна война (1915—1918) е председател на управителния съвет на Търговска банка - Скопие и представител в Германия на Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война е задграничен представител на ВМРО.[2]

След войните в 1923 година Карайовов е сред създателите на Македонския научен институт и негов действителен член.[2][6] В 1924 година е български генерален консул в Албания. Делегат е на Шестия конгрес на ВМРО през 1925 година. Сътрудничи на списание „Отец Паисий“. В 1933 година е редактор на вестник „Бюлгари“.[7][8][9][10]

Пътува често до Виена и Европа с мисии на ВМРО. Георги Занков го нарича:

несменяемият шеф на външнополитическата канцелария на софийската ВМРО.[11]

Тома Карайовов не признава съществуването на македонска нация и пише в дневника си:

12 юни 1939 г.

На 18 май - Спасовден - на два пъти говорих с двамата студенти в Белград - синове на Пане Чакъров от Скопие. И двамата упорито се при­държат в новата национална идеология, вмъкната от комунисти, за нова македонска народност. Аз исках да ги убеда: 1. Че няма македонска народност, защото няма македонска култура, македонски литературен език и македонска история. 2. Че същественото в живота на македонското население в течение на вековете е българско, или - доколкото не е такъво - то е борба на гърци, сърби и турци да изместят българите...[12]

Умира на 2 декември 1950 година в София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.53
  2. а б в г д „Балканските войни 1912–1913 г. Памет и история“, София, 2012, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ISBN 9789543225538, стр. 424
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 156.
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 204. ISBN 954321056X
  5. Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.
  6. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.
  8. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 334.
  9. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., стр. 284.
  10. Енциклопедия Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 420.
  11. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 726. ISBN 954321056X
  12. Билярски, Цочо. ТОМА КАРАЙОВОВ – ДИПЛОМАТ, РЕВОЛЮЦИОНЕР ИЛИ КНИЖОВНИК?, http://www.sitebulgarizaedno.com
     Портал „Македония“         Портал „Македония