Тома Карайовов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Карайовов
български революционер и дипломат
Портретна снимка на Тома Карайовов. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Тома Карайовов. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Солунска българска мъжка гимназия
Подпис Signature of Toma Karayovov.svg
Тома Карайовов в Общомедия

Тома Иванов Карайовов с псевдоним Клубски[1] е виден български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, публицист, политик, дипломат и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карайовов е роден около 1868 година в Скопие, тогава в Османската империя. Син е на видния български общественик Иван Карайовов, един от водачите на борбата за самостоятелна българска църква в Скопие. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и право във Висшето училище в София.[2]

В 1885 година става член на основания на 10 февруари в Пловдив Български таен централен революционен комитет и участва в Съединението.[2]

В 1892 година Карайовов е сред учредителите на Младата македонска книжовна дружина в София. Създател и секретар е на дружеството „Братски съюз“. В 1895 година завършва право в Софийското висше училище. В 1895 година на II конгрес на Македонската организация в София е избран за член на Върховния комитет. В 1896 година е редактор на вестник „Право“. Между 1897 и 1900 година е секретар на българските търговски агентства в Битоля и Одрин. От 1900 до 1901 година е отговорен редактор на вестник „Пряпорец“ – орган на Демократическата партия.

Иван Карайовов, бащата на Тома Карайовов

При разцеплението на ВМОК става подпредседател на крилото на Христо Станишев, което е за по-активно сътрудничество с ВМОРО срещу крилото на Стоян Михайловски – генерал Цончев. Христо Силянов пише:

...Т. Карайововъ и Ник. Наумовъ – първиятъ силенъ съ диалектиката си, вториятъ – съ язвителния си езикъ, бѣха главнитѣ пера, които изнасяха идейната и обикновената вестникарска полемика срещу „върховизма“.[3]

Редактор е на вестник „Автономия“ – орган на ВМОРО (1903). В 1903 година издава книгата си „Македонските искания и дипломацията“, в която развива идеята на ВМОРО за автономия на Македония.

В 1904 година започва работа като секретар на дипломатическото агентство във Виена (до 1905), началник на II политическо отделение (1905 – 1906) и секретар на дипломатическото агентство в Рим (1907 – 1908).[2]

Редактира вестник „Пряпорец“ в София.[4]

След Хуриета от 1908 година Карайовов е сред организаторите на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за негов председател на I и на II му конгрес. В 1909 година издава органа на партията „Отечество“.[5] След разтурянето на партията отново се връща на работа във външното министерство и от 1910 до 1912 е на дипломатическа служба в руската столица Санкт Петербург. През 1913 година ръководи Информационното бюро при външното министерство, а по време на Първата световна война (1915 – 1918) е председател на управителния съвет на Търговска банка – Скопие и представител в Германия на Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война е задграничен представител на ВМРО.[2]

След войните в 1923 година Карайовов е сред създателите на Македонския научен институт и негов действителен член.[2][6] В 1924 година е български генерален консул в Албания. Делегат е на Шестия конгрес на ВМРО през 1925 година. Сътрудничи на списание „Отец Паисий“. В 1933 година е редактор на вестник „Бюлгари“.[7][8][9][10]

Пътува често до Виена и Европа с мисии на ВМРО. Георги Занков го нарича:

несменяемият шеф на външнополитическата канцелария на софийската ВМРО.[11]

Тома Карайовов не признава съществуването на македонска нация и пише в дневника си:

12 юни 1939 г.

На 18 май – Спасовден – на два пъти говорих с двамата студенти в Белград – синове на Пане Чакъров от Скопие. И двамата упорито се при­държат в новата национална идеология, вмъкната от комунисти, за нова македонска народност.

Аз исках да ги убеда: 1. Че няма македонска народност, защото няма македонска култура, македонски литературен език и македонска история. 2. Че същественото в живота на македонското население в течение на вековете е българско, или – доколкото не е такъво – то е борба на гърци, сърби и турци да изместят българите...[12]

Умира на 2 декември 1950 година в София.[13]

Личният му архив се съхранява във фонд 1079К в Централен държавен архив. Той се състои от 622 архивни единици от периода 1866 – 1945 г.[14]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 53.
  2. а б в г д „Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история“, София, 2012, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ISBN 978-954-322-553-8, стр. 424
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 156.
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 204.
  5. Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.
  6. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 72.
  8. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 334.
  9. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., стр. 284.
  10. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 420.
  11. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 726.
  12. Билярски, Цочо. ТОМА КАРАЙОВОВ – ДИПЛОМАТ, РЕВОЛЮЦИОНЕР ИЛИ КНИЖОВНИК?, www.sitebulgarizaedno.com
  13. или 1951 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 207.
  14. Тома Карайовов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 юни 2018 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония