Тома Карайовов
Тома Карайовов | |
---|---|
български революционер и публицист | |
Роден | |
Починал | 2 декември 1950 г.
|
Учил в | Софийски университет Солунска българска мъжка гимназия |
Подпис | ![]() |
Тома Карайовов в Общомедия |
Тома Иванов Карайовов с псевдоним Клубски[1] е виден български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, публицист, политик, дипломат и общественик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Карайовов е роден на 17 април 1868 година в Скопие, тогава в Османската империя. Син е на видния български общественик Иван Карайовов, един от водачите на борбата за самостоятелна българска църква в Скопие. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и право във Висшето училище в София.[2]
В 1885 година става член на основания на 10 февруари в Пловдив Български таен централен революционен комитет и участва в Съединението.[2] При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година Карайовов е доброволец в Българската армия, в Македонския батальон.[3]
В 1892 година Карайовов е сред учредителите на Младата македонска книжовна дружина в София. Създател и секретар е на дружеството „Братски съюз“. В 1895 година завършва право в Софийското висше училище. В 1895 година на II конгрес на Македонската организация в София е избран за член на Върховния комитет. В 1896 година е редактор на вестник „Право“. Между 1897 и 1900 година е секретар на българските търговски агентства в Битоля и Одрин. От 1900 до 1901 година е отговорен редактор на вестник „Пряпорец“ – орган на Демократическата партия.
При разцеплението на ВМОК става подпредседател на крилото на Христо Станишев, което е за по-активно сътрудничество с ВМОРО срещу крилото на Стоян Михайловски – генерал Цончев. Христо Силянов пише:
„ | ...Т. Карайововъ и Ник. Наумовъ – първиятъ силенъ съ диалектиката си, вториятъ – съ язвителния си езикъ, бѣха главнитѣ пера, които изнасяха идейната и обикновената вестникарска полемика срещу „върховизма“.[4] | “ |

Редактор е на вестник „Автономия“ – орган на ВМОРО (1903). В 1903 година издава книгата си „Македонските искания и дипломацията“, в която развива идеята на ВМОРО за автономия на Македония:
„ | ...смъкванието на несносния турски режимъ и замѣняванието му съ христиански... Въ послѣдното обстоятелство собствено се крие силата на Вѫтрѣшната организация, която има многобройни послѣдователи измежду гърци и власи. Отъ тамъ произтича и слабостьта на всички останали национални фактори, които срѣщу развѣваното от българитѣ знаме на свободата, противопоставятъ националнитѣ си знамена, затъмнени отъ единъ голѣмъ полумѣсецъ, който, като ги обхваща и стѣга отъ всички страни, прави ги по-малко симпатични за населенията...[5] А всичко това доказва, че македонскитѣ населения, на чело на които стои българския елементъ, като се прѣдаватъ всецѣло на революционната агитация, правятъ това, не толкова за да се отърватъ отъ десятъка и отъ турския заптия, не толкова за да заживѣятъ единъ зоологически животъ, колкото за да си извоюватъ условия, при които ще бѫде възможно тѣхното мирно и свободно развитие по пѫтя на културата и цивилизацията. Половина вѣкъ усилена просвѣтителна работа и съблазъньта за единъ свободенъ животъ, на който се радватъ съсѣднитѣ свободни балкански народи, сѫ били и сѫ отлична школа за македонскитѣ населения. Прочее, политическата свобода, изразена въ формата на една автономия, приложена и гарантирана отъ великитѣ държави - ето истинскитѣ и съзнателни стрѣмежи на македонскитѣ населения.[6] | “ |
В 1904 година започва работа като секретар на дипломатическото агентство във Виена (до 1905), началник на II политическо отделение (1905 – 1906) и секретар на дипломатическото агентство в Рим (1907 – 1908).[2]
Редактира вестник „Пряпорец“ в София.[7]
След Хуриета от 1908 година Карайовов е сред организаторите на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за негов председател на I и на II му конгрес. В 1909 година издава органа на партията „Отечество“.[8] След разтурянето на партията отново се връща на работа във външното министерство и от 1910 до 1912 е на дипломатическа служба в руската столица Санкт Петербург. През 1913 година ръководи Информационното бюро при външното министерство, а по време на Първата световна война (1915 – 1918) е председател на управителния съвет на Търговска банка – Скопие и представител в Германия на Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война е задграничен представител на ВМРО.[2]
След войните в 1923 година Карайовов е сред създателите на Македонския научен институт и негов действителен член.[2][9] В 1924 година е български генерален консул в Албания. Делегат е на Шестия конгрес на ВМРО през 1925 година. Сътрудничи на списание „Отец Паисий“. В 1933 година е редактор на вестник „Бюлгари“.[10][11][12][13]
Пътува често до Виена и Европа с мисии на ВМРО. Георги Занков го нарича:
„ | несменяемият шеф на външнополитическата канцелария на софийската ВМРО.[14] | “ |
Тома Карайовов не признава съществуването на македонска нация и пише в дневника си:
„ | 12 юни 1939 г.
На 18 май – Спасовден – на два пъти говорих с двамата студенти в Белград – синове на Пане Чакъров от Скопие. И двамата упорито се придържат в новата национална идеология, вмъкната от комунисти, за нова македонска народност. Аз исках да ги убеда: 1. Че няма македонска народност, защото няма македонска култура, македонски литературен език и македонска история. 2. Че същественото в живота на македонското население в течение на вековете е българско, или – доколкото не е такъво – то е борба на гърци, сърби и турци да изместят българите...[15] |
“ |
Умира на 2 декември 1950 година в София.[16]
Личният му архив се съхранява във фонд 1079К в Централен държавен архив. Той се състои от 622 архивни единици от периода 1866 – 1945 г.[17]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Кара Йове | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Карайовов | Васил Карайовов (около 1859 – 1900) | Георги Карайовов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Тома Карайовов (1869 – 1950) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Македонскитѣ искания и Дипломацията", София, 1903 година,
- „Жълтата книга“, статия от Тома Карайовов, публикувана във в-к „Право“, год. II, бр. 40 (48), София, 1.II.1903 г.
- „Материали за изучаване на Одринския вилает“, излседване от Тома Карайовов
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 53.
- ↑ а б в г д „Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история“, София, 2012, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ISBN 978-954-322-553-8, стр. 424
- ↑ Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война – 1885 г. съ 13 картографически приложения и 25 портрети. София, Издава Доброволческата Организация „Сливница”, Печатница Б. А. Кожухаровъ — ул. 6 септемврий, 22, 1935. с. 8.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 156.
- ↑ Карайововъ, Т. Македонскитѣ искания и дипломацията (Критическа студия на програмата за реформи, прѣдставена отъ г. Стегъ, френски консулъ въ Солунъ). София, Печатница Г. А. Ножаровъ, 1903. с. 10.
- ↑ Карайововъ, Т. Македонскитѣ искания и дипломацията (Критическа студия на програмата за реформи, прѣдставена отъ г. Стегъ, френски консулъ въ Солунъ). София, Печатница Г. А. Ножаровъ, 1903. с. 11.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 204.
- ↑ Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 72.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 334.
- ↑ Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., стр. 284.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 420.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 726.
- ↑ Билярски, Цочо. ТОМА КАРАЙОВОВ – ДИПЛОМАТ, РЕВОЛЮЦИОНЕР ИЛИ КНИЖОВНИК?, www.sitebulgarizaedno.com
- ↑ или 1951 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 207.
- ↑ Тома Карайовов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 юни 2018 г.
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОК
- Дейци на ВМРО
- Български дипломати от Македония
- Български журналисти от Македония
- Български политици от Македония
- Български юристи от Македония
- Членове на Македонския научен институт
- Членове на Младата македонска книжовна дружина
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия
- Възпитаници на Софийския университет
- Дейци на БТЦРК
- Български политици (1878 – 1918)
- Български публицисти
- Български масони
- Български общественици от Македония
- Консули на България
- Родени в Скопие
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
- Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война