Васил Карайовов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Карайовов
просветен деец

Роден
около 1859 г.
Починал
април 1900 г. (41 г.)

Васил Карайовов е български просветен деец от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карайовов е роден около 1858 - 1860 г. в Скопие[2] в семейството на търговеца Кара Йове, водач на българската партия в Скопската епархия.[1]

Васил Карайовов завършва мъжкото непълно четирикласно училище в града.[3] През 1876 година въпреки финансовите си трудности Кара Йове изпраща Васил да учи в Роберт колеж в Цариград и го завършва през 1881 година.[1][3]

В периода 1881 - 1882 година е директор на българското училище в Прилеп.[1] В 1881 година участва в опита на Прилепската българска община бъдещата българска гимназия да се отвори в Прилеп, а не в Солун, спрян от Кузман Шапкарев.[4] След това преподава две години в Битоля, една в Пловдивската мъжка гимназия и след това е назначен за учител в Самоковската семинария, където работи до 1890 година.[1]

Поради русофилските настроения на Карайовов, правителството на Стефан Стамболов му предлага да стане директор на българските училища в Тулча или да бъде уволнен, в резултат на което Васил заминава със семейството си за севернодобруджанския град Тулча, Румъния, който по това време е преобладаващо български. Поради политиката, ръководена от Стамболов, румънските власти имат благосклонно отношение към българското просветно дело. Карайовов с доброто си познание на английски и френски и благия си характер е добре приет и при неговото четиригодишно управление основните фактори в обществения живот в града - училището, църквата и румънските власти, са в хармония. Единствените проблеми, които той среща са един-два обиска, направени от румънските власти. Това става след доноси от София, бояща се от нахлувания на чети на офицери-русофили емигрирали в Румъния след неуспешния бунт през 1887. При тези обиски се установява, че Карайовов е лоялен на румънските власти и те престават да го безпокоят.[1]

В 1894 година поради разклатено здраве се завръща в Самоков, който има по-добър климат и отново работи в Семинарията до 1899 година. Умира в София в април 1900 година.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Василъ Карайововъ (Черти отъ живота и дейностьта му. Директоръ на Тулчанската българска гимназия). // Родна Добруджа I (3). ноемврий 1936. с. 12.
  2. Попов, Жеко, съставител. Северна Добруджа: пътеписни бележки и спомени за българите. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0190-2. с. 80.
  3. а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 377. Както и останалите ученици от дн. Р. Македония Карайовов е записан като българин - пак там, с. 280.
  4. Борбите в Македония и Одринско: 1878 - 1912. София, Български писател, 1981. с. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония