Илия Христофоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Христофоров
български учител

Роден
Починал
1953 г. (74 г.)

Образование Софийски университет

Илия Христофоров е български учител и общественик, деец на късното българско възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Христофоров е роден в 1879 година в град Радовиш, Османската империя, днес Северна Македония. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Учи в Софийския университет и става деец на ВМОК и ВМОРО.[3] От 1902 до 1910 г. и в 1911/1912 учебна година преподава в Солунската гимназия.[4] Преследван е от властите.[5] След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Радовиш.[6]

След това емигрира в България и се установява в Кюстендил, където преподава в местната гимназия.[1]

Умира в София в 1953 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Парцел 37. // София помни. Посетен на 24 януари 2016.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите). София, Българска историческа библиотека, 5, Иврай, 2002. с. 246.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 44.
  5. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 216.
  6. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
     Портал „Македония“         Портал „Македония