Едуард Лиър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едуард Лиър
Edward Lier
английски илюстратор, поет и пътешественик
Роден
Починал
29 януари 1888 г. (75 г.)
Литература
Жанровепейзажна живопис, Орнитология
Семейство
Подпис
Уебсайт
Едуард Лиър в Общомедия

Едуард Лиър (на английски: Edward Lier) е английски художник, илюстратор, музикант, автор и поет на Лимерик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Едуард Лиър е роден на 12 май 1812 г. в семейство от средната класа в Холоуей, Северен Лондон, Великобритания. Той е предпоследното от 21 деца (и най-малкото от оживелите) на Ан Кларк Скерет и Джеремая Лиър, борсов посредник, който преди това е работил в семеен бизнес за рафиниране на захар.[2][3]

Портрет на Едуард Лиър от Вилхелм Марстранд

През целия си живот Лиър страда от здравословни проблеми. От шестгодишна възраст страда от чести епилептични припадъци и бронхит, астма, а по-късно и частична слепота. Лиър преживява първия си припадък на панаир близо до Хайгейт с баща си. Случилото се го изплашва и смущава. През целия си живот изпитва вина и срам от своето епилептично състояние. Дневниците му на зрели години показват, че той винаги е усещал началото на всеки пристъп навреме, за да напусне публичното място, където се намира. Когато е на около седем години, започва да показва признаци на депресия, вероятно поради несигурността на детството си. Страда от периоди на тежка меланхолия, които сам нарича „Морбидите“.[4]

Лиър свири на пиано, но и на акордеон, флейта и малка китара.[5] Той композира музика към много романтически и викториански стихотворения, но е известен най-вече с многото си музикални интерпретации на поезията на Алфред Тенисън. Публикува четири такива интерпретации през 1853 г., пет през 1859 г. и три през 1860 г. Това са единствените музикални интерпретации на поезията му, одобрени от самия Тенисън. Лиър композира музика и за много от своите нонсенсови стихотворения, включително „Бухалът и котката“, но са оцелели само две от партитурите му. Въпреки че никога не е свирил професионално, той изпълнявал свои собствени нонсенсови песнички и интерпретации на чужда поезия на безброй събирания, понякога добавял свой текст (както при песента „Нервното семейство“), а понякога заменял сериозни текстове с детска реч.[6]

Наред с други пътувания той посещава Гърция и Египет през 1848 – 1849 г. и обикаля Индия през 1873 – 1875 г., включително кратко отскачане до Цейлон. Докато пътешества, създава големи количества акварели в отличителен стил, които по-късно превръща в студиото си в маслени картини. Неговият пейзажен стил често показва гледки със силна слънчева светлина, с интензивни контрасти на цветовете.

Гробът на Лиър в Санремо.

Между 1878 и 1883 г. Лиър прекарва лятото си в Монте Дженерозо, планина на границата между швейцарския кантон Тичино и италианския регион Ломбардия.

Пътува често из Османската империя и оставя редица натуралистични пейзажи от Албания и Македония. В крайна сметка се установява в Санремо, на любимия си средиземноморски бряг, през 1870-те, във вила, която сам нарича „Вила Тенисън“.

Умира на 29 януари 1888 г. в Санремо.

Литературно наследство[редактиране | редактиране на кода]

През 1846 г. Лиър публикува „A Book of Nonsense“, сборник с лимерици, който претърпява три издания и популяризира формата и жанра на литературния нонсенс. През 1871 г. той публикува „Nonsense Songs, Stories, Botany and Alphabets“ (Безсмислени песни, истории, ботаника и азбуки), която включва най-известната му нонсенсова песен „Бухалът и котката“, която той пише за децата на своя покровител Едуард Стенли, 13-и граф на Дерби.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

A Book of Nonsense (ок. 1875 James Miller edition) от Едуард Лиър
  • Illustrations of the Family of Psittacidae, or Parrots (1832)
  • Views in Rome and its Environs (1841)
  • Gleanings from the Menagerie at Knowsley Hall (1846)
  • Book of Nonsense (1846)
  • Illustrated Excursions in Italy (1846)
  • Mount Timohorit, Albania (1848)
  • Journal of a Landscape Painter in Greece and Albania (1851)
  • The falls of the Kalama Albania (1851)
  • Journal of a Landscape Painter in Southern Calabria (1852)
  • Poems and Songs by Alfred Tennyson (1853, 1859, 1860) Twelve total musical settings published, each being for a Tennyson poem.
  • Journal of a Landscape Painter in Corsica (1870)
  • Nonsense Songs and Stories (1870, dated 1871)
  • More Nonsense Songs, Pictures, etc. (1872)
  • Laughable Lyrics (1877)
  • Nonsense Alphabets
  • Argos from Mycenae (1884), now in the collection of Trinity College, Cambridge
  • Nonsense Botany (1888)
  • Tennyson's Poems, illustrated by Lear (1889)
  • Facsimile of a Nonsense Alphabet (1849, but not published until 1926)
  • The Quangle-Wangle's Hat (1876)
  • Edward Lear's Parrots by Brian Reade, Duckworth (1949), including 12 coloured plates from Lear's Psittacidae
  • The Scroobious Pip, unfinished at his death, but completed by Ogden Nash and illustrated by Nancy Ekholm Burkert (1968)
  • The Dong with a Luminous Nose, illustrated by Edward Gorey, Young Scott Books, NY (1969)
  • Edward Lear: The Corfu Years (1988) ISBN 0-907978-25-8
  • The 1970 Saturday morning cartoon Tomfoolery, based on the works of Lear and Lewis Carroll

Илюстрации[редактиране | редактиране на кода]

  • Червен ара от първата му книга, 1830
    Червен ара от първата му книга, 1830
  • Невестулка, 1832
    Невестулка, 1832
  • Шимпанзе, 1835
    Шимпанзе, 1835
  • Бухал, 1837
    Бухал, 1837
  • Бухал, в най-типичния за Лиър стил
    Бухал, в най-типичния за Лиър стил
  • Автопортрет на Лир, илюстриращ истински случай, когато срещнал непознат, който твърдял, че „Едуард Лир“ е само псевдоним. Лир (вдясно) показва на непознатия (вляво) вътрешността на шапката си, с името му в подплатата.
    Автопортрет на Лир, илюстриращ истински случай, когато срещнал непознат, който твърдял, че „Едуард Лир“ е само псевдоним. Лир (вдясно) показва на непознатия (вляво) вътрешността на шапката си, с името му в подплатата.
  • Илюстрация към Една млада дама от Хъл
    Илюстрация към Една млада дама от Хъл
  • Карикатурен автопортрет (1870)
    Карикатурен автопортрет (1870)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Is It Irrational To Be Rational? // 2019-06-11. Посетен на 2019-06-20.
  2. ↑ Metropolitan Museum of Art (New York, N.Y.), and Katharine Baetjer. 2009. British paintings in the Metropolitan Museum of Art, 1575–1875. New York: Metropolitan Museum of Art. p. 270. ISBN 1588393488
  3. ↑ Vivian Noakes says Lear's birth certificate gives 13 May as his birthdate but says there is some doubt about the exact date. Noakes, Vivien. 1986. Edward Lear, 1812–1888. New York: H.N. Abrams. p. 74. ISBN 0810912627
  4. ↑ Lear, Edward. The Complete Verse and Other Nonsense. New York, Penguin Books, 2002. ISBN 0-14-200227-5. с. 19–20.
  5. ↑ Lodge, Sara. Inventing Edward Lear. Harvard University Press, 2019. ISBN 978-0-674-98905-4. с. 22.
  6. ↑ Noakes, Vivien. Edward Lear: The Life of a Wanderer, Revised Edition, pp. 99–100, 2004, ISBN 9780750937443

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Едуард_Лиър&oldid=10806606“.