Алфред Тенисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алфред Тенисън
Английски поет
Алфред Тенисън 
Роден: 6 август 1809 г.
Починал: 6 октомври 1892 г. (83 г.)
Хаслмиър, Съри, Англия

Алфред Тенисън, първи барон Тенисън (на английски: Alfred Tennyson, 1st Baron Tennyson) (6 август 1809 г. – 6 октомври 1892 г.) е поет лауреат на Обединеното кралство и един от най-популярните английски поети. Тенисън е автор на много фрази, станали широко известни и употребявани в английския език като „по-добре да си обичал и изгубил / отколкото да не си обичал никога“ („Tis better to have loved and lost / Than never to have loved at all“) и „Силата ми е колкото на десетима / защото сърцето ми е чисто“ („My strength is as the strength of ten, / Because my heart is pure“). Той е деветият най-цитиран писател в Оксфорсдкия речник на цитатите.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Младият Тенисън

Алфред Тенисън е роден в Съмърсби, Линкълншър, син на пастора Джордж Тенисън (1778 – 1831) и Елизабет Фич (1781 – 1865) и четвъртото от 12 деца. Той е потомък на крал Едуард III. Тенисън пише стихотворения наред с двама свои по-възрастни братя през юношеството си и сборник от стихотворенията на тримата е публикуван, когато Алфред е на 17 години. През 1827 г. са публикувани Poems by Two Brothers, „сборник с момчешките му рими и тези на по-големия му брат Чарлс“. През 1829 г. е награден със златен медал на ректора в Кеймбридж за едно от първите му произведения Timbuctoo. През 1830 г. публикува първия си самостоятелен сборник с поезия Poems Chiefly Lyrical. Две от най-известните стихотворения на Тенисън Claribel и Mariana са включени в този сборник. Макар да е заклеймен от някои критици като свръхсантиментален, стиховете му скоро стават популярни и привличат вниманието на известни писатели като Самюъл Тейлър Колридж.

През пролетта на 1831 г. умира бащата на Тенисън, което го принуждава да напусне Кеймбридж без да завърши. Той се връща в енорийското жилище, където му е позволено да живее още шест години и където споделя отговорността за майка си и семейството си. Поетът Артър Халам, приятел на Тенисън от Кеймбридж, остава при семейството през лятото и се сгодява за сестрата на Тенисън Емилия.

Поетическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1833 г. Тенисън публикува втората си книга с поезия, която включва известното му стихотворение The Lady of Shalott. Томът е посрещнат с такава критика, че Тенисън е обезкуражен да публикува в продължение на 10 години, макар да продължава да пише. В същата година Халам неочаквано умира от мозъчен кръвоизлив докато е на ваканция във Виена. Смъртта на Халам оказва дълбоко влияние върху Тенисън и вдъхновява няколко шедьовъра, включително In Memoriam A.H.H., дълго стихотворение, подробно описващо „Пътят на душата“. Тенисън скоро се мести в Есекс. Неразумна инвестиция в духовническо предприятие за дърворезба води до загуба на голяма част от семейното състояние. Тенисън след това се мести в Лондон.

Тенисън със съпругата си Емили (1813 – 1896) и синовете си Халам (1852 – 1928) и Лайънъл (1854 – 1886)
Фарингфолд – Резиденцията на Лорд Тенисън на о. Уайт

През 1842 г., докато живее скромно в Лондон, Тенисън публикува два тома Стихотворения, първият включващ вече публикувани творби, а вторият е съставен изцяло от нови творби. Те са посрещнати с незабавен успех. Стихотворения от този сборник като Locksley Hall, Tithonus, и Ulysses са си завоювали трайна слава. The Princess: A Medley, публикувано през 1847 г. също е популярно. През 1850 г. Тенисън достига върха на кариерата си, публикувайки най-сетне шедьовъра си In Memoriam A.H.H. По-късно през същата година е назначен за Поет лауреат на мястото на Уилям Уърдсуърт. На 13 юни същата година в село Шиплейк Тенисън се жени за Емили Селууд, която познава от детство. Те имат двама синове, Халам (р. 11 август 1852 г.) и Лайънъл (р. 16 март, 1854 г.).

През 1855 г. Тенисън пише едно от най-известните си стихотворения Атаката на Леката бригада (The Charge of the Light Brigade), в памет на британските кавалеристи взели участие в необмислената атака на 25 октомври 1854 г. по време на Кримската война. Други високо оценени творби на поета лауреат са Ode on the Death of the Duke of Wellington и Ode Sung at the Opening of the International Exhibition. Кралица Виктория е пламенна почитателка на Тенисън и през 1884 г. го прави барон Тенисън на Алдуърт в графство Съсекс и Фрешуотър на о. Уайт. Тенисън отказва баронство през 1865 и 1868 г. (предложено му от Дизраели), но приема през 1883 г. (по молба на Гладстон). На 11 март 1884 г. заема мястото си в Камарата на лордовете. Той е първият британски писател издигнат до място в Камарата на лордовете. Според биографията, написана от сина му, Тенисън не е бил християнин, отбелязвайки, че той е хвалел Джордано Бруно и Спиноза на смъртното си легло, казвайки за Бруно „Неговия възглед за Бог е в някои отношения мой.“ Тенисън продължава да пише да края на живота си. Умира на 6 октомври 1892 г. и е погребан в Уестминстърското абатство.

Частичен списък с творби[редактиране | редактиране на кода]

  • От Poems, Chiefly Lyrical (1830):
    • The Dying Swan
    • The Kraken
    • Mariana
  • Lady Clara Vere de Vere (1832)
  • От Poems (1833):
Ръкописът на стихотворението The Thrustle от Алфред Лорд Тенисън
  • От Poems (1842):
    • Locksley Hall
    • Tithonus
    • Vision of Sin
    • The Two Voices (1834)
    • „Ulysses“ (1833)
  • The Princess (1847)
    • „Tears, Idle Tears“
  • In Memoriam A.H.H. (1849)
  • Ring Out, Wild Bells (1850)
  • The Eagle (1851)
  • The Sister's Shame
  • The Charge of the Light Brigade (Атаката на Леката бригада) (1854) – съществува ранен запис на Тенисън четящ това стихотворение
  • Maud (1855/1856)
  • Enoch Arden (1862/1864)
  • Flower in the crannied wall (1869)
  • The Window – песенен цикъл с Артър Съливан. (1871)
  • Harold (1876) – поставя начало на възраждане на интереса към крал Харолд II Годуинсън
  • Идилии на краля (1833 – 1874)
  • Locksley Hall Sixty Years After (1886)
  • Crossing the Bar (1889)
  • The Foresters – пиеса с музика от Артър Съливан (1891)
  • Now Sleeps the Crimson Petal – появява се като песен във филма Панаир на суетата от 2004 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: