Алфред Тенисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред Тенисън
Alfred Tennyson, 1. Baron Tennyson
английски поет

Роден
Починал
Хаслмиър, Съри, Англия
Погребан Уестминстърско абатство, Великобритания

Религия англиканство
Образование Тринити Колидж
Алфред Тенисън в Общомедия

Алфред Тенисън, първи барон Тенисън (на английски: Alfred Tennyson, 1st Baron Tennyson) (6 август 1809 г. – 6 октомври 1892 г.) е поет лауреат на Обединеното кралство и един от най-популярните английски поети. Тенисън е автор на много фрази, станали широко известни и употребявани в английския език като „по-добре да си обичал и изгубил / отколкото да не си обичал никога“ („Tis better to have loved and lost / Than never to have loved at all“) и „Силата ми е колкото на десетима / защото сърцето ми е чисто“ („My strength is as the strength of ten, / Because my heart is pure“). Той е деветият най-цитиран писател в Оксфорсдкия речник на цитатите.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Младият Тенисън

Алфред Тенисън е роден в Съмърсби, Линкълншър, син на пастора Джордж Тенисън (1778 – 1831) и Елизабет Фич (1781 – 1865) и четвъртото от 12 деца. Той е потомък на крал Едуард III. Тенисън пише стихотворения наред с двама свои по-възрастни братя през юношеството си и сборник от стихотворенията на тримата е публикуван, когато Алфред е на 17 години. През 1827 г. са публикувани Poems by Two Brothers, „сборник с момчешките му рими и тези на по-големия му брат Чарлс“. През 1829 г. е награден със златен медал на ректора в Кеймбридж за едно от първите му произведения Timbuctoo. През 1830 г. публикува първия си самостоятелен сборник с поезия Poems Chiefly Lyrical. Две от най-известните стихотворения на Тенисън Claribel и Mariana са включени в този сборник. Макар да е заклеймен от някои критици като свръхсантиментален, стиховете му скоро стават популярни и привличат вниманието на известни писатели като Самюъл Тейлър Колридж.

През пролетта на 1831 г. умира бащата на Тенисън, което го принуждава да напусне Кеймбридж без да завърши. Той се връща в енорийското жилище, където му е позволено да живее още шест години и където споделя отговорността за майка си и семейството си. Поетът Артър Халам, приятел на Тенисън от Кеймбридж, остава при семейството през лятото и се сгодява за сестрата на Тенисън Емилия.

Поетическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1833 г. Тенисън публикува втората си книга с поезия, която включва известното му стихотворение The Lady of Shalott. Томът е посрещнат с такава критика, че Тенисън е обезкуражен да публикува в продължение на 10 години, макар да продължава да пише. В същата година Халам неочаквано умира от мозъчен кръвоизлив докато е на ваканция във Виена. Смъртта на Халам оказва дълбоко влияние върху Тенисън и вдъхновява няколко шедьовъра, включително In Memoriam A.H.H., дълго стихотворение, подробно описващо „Пътят на душата“. Тенисън скоро се мести в Есекс. Неразумна инвестиция в духовническо предприятие за дърворезба води до загуба на голяма част от семейното състояние. Тенисън след това се мести в Лондон.

Тенисън със съпругата си Емили (1813 – 1896) и синовете си Халам (1852 – 1928) и Лайънъл (1854 – 1886)
Фарингфолд – Резиденцията на Лорд Тенисън на о. Уайт

През 1842 г., докато живее скромно в Лондон, Тенисън публикува два тома Стихотворения, първият включващ вече публикувани творби, а вторият е съставен изцяло от нови творби. Те са посрещнати с незабавен успех. Стихотворения от този сборник като Locksley Hall, Tithonus, и Ulysses са си завоювали трайна слава. The Princess: A Medley, публикувано през 1847 г. също е популярно. През 1850 г. Тенисън достига върха на кариерата си, публикувайки най-сетне шедьовъра си In Memoriam A.H.H. По-късно през същата година е назначен за Поет лауреат на мястото на Уилям Уърдсуърт. На 13 юни същата година в село Шиплейк Тенисън се жени за Емили Селууд, която познава от детство. Те имат двама синове, Халам (р. 11 август 1852 г.) и Лайънъл (р. 16 март 1854 г.).

През 1855 г. Тенисън пише едно от най-известните си стихотворения Атаката на Леката бригада (The Charge of the Light Brigade), в памет на британските кавалеристи взели участие в необмислената атака на 25 октомври 1854 г. по време на Кримската война. Други високо оценени творби на поета лауреат са Ode on the Death of the Duke of Wellington и Ode Sung at the Opening of the International Exhibition. Кралица Виктория е пламенна почитателка на Тенисън и през 1884 г. го прави барон Тенисън на Алдуърт в графство Съсекс и Фрешуотър на о. Уайт. Тенисън отказва баронство през 1865 и 1868 г. (предложено му от Дизраели), но приема през 1883 г. (по молба на Гладстон). На 11 март 1884 г. заема мястото си в Камарата на лордовете. Той е първият британски писател издигнат до място в Камарата на лордовете. Според биографията, написана от сина му, Тенисън не е бил християнин, отбелязвайки, че той е хвалел Джордано Бруно и Спиноза на смъртното си легло, казвайки за Бруно „Неговия възглед за Бог е в някои отношения мой.“ Тенисън продължава да пише да края на живота си. Умира на 6 октомври 1892 г. и е погребан в Уестминстърското абатство.

Частичен списък с творби[редактиране | редактиране на кода]

  • От Poems, Chiefly Lyrical (1830):
    • The Dying Swan
    • The Kraken
    • Mariana
  • Lady Clara Vere de Vere (1832)
  • От Poems (1833):
Ръкописът на стихотворението The Thrustle от Алфред Лорд Тенисън
  • От Poems (1842):
    • Locksley Hall
    • Tithonus
    • Vision of Sin
    • The Two Voices (1834)
    • „Ulysses“ (1833)
  • The Princess (1847)
    • „Tears, Idle Tears“
  • In Memoriam A.H.H. (1849)
  • Ring Out, Wild Bells (1850)
  • The Eagle (1851)
  • The Sister's Shame
  • The Charge of the Light Brigade (Атаката на Леката бригада) (1854) – съществува ранен запис на Тенисън четящ това стихотворение
  • Maud (1855/1856)
  • Enoch Arden (1862/1864)
  • Flower in the crannied wall (1869)
  • The Window – песенен цикъл с Артър Съливан. (1871)
  • Harold (1876) – поставя начало на възраждане на интереса към крал Харолд II Годуинсън
  • Идилии на краля (1833 – 1874)
  • Locksley Hall Sixty Years After (1886)
  • Crossing the Bar (1889)
  • The Foresters – пиеса с музика от Артър Съливан (1891)
  • Now Sleeps the Crimson Petal – появява се като песен във филма Панаир на суетата от 2004 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: