Константин Мишайков
| Константин Мишайков | |
|---|---|
| български лекар и общественик | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Етнос | българи |
Константин Иванов Мишайков, наричан още Пателейшев или д-р Патейли, е виден български лекар и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1807 година в леринското село Пътеле, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Произхожда от големия български род Мишайкови. По-малък брат е на епископ Панарет Пловдивски (Петър Мишайков). Учи в Битоля и Атина и завършва медицина в Пиза, Италия заедно със Стоян Чомаков. След завършването си в продължение на 30 години работи като градски лекар в Битоля. Заедно с Димитър Робев и други оглавява българската просветна и църковна борба с гърцизма в Битоля. Мишайков е сред инициаторите за изграждането на българската община и откриването на български училища в града между 1863-1865 година.[1] Подарява на българската община място за църквата „Рождество Богородично“ и училище. Със собствени средства построява параклис.
По време на Сръбско-турската война в 1876 година е принуден от властите да напусне града. Заселва се в Пловдив при брат си. Преди смъртта си завещава на българите в Битоля имотите си на стойност над 25 000 златни лева.[2] Умира на 16 септември 1880 година в Пловдив.[3]
Симеон Радев пише в своите „Ранни спомени“ за Мишайков:
| „ | Пристрастен вече към народните работи, аз го питах [баща му] кои са тук големите българи. Големите, ми каза той, са вече умрели. Това бяха д-р Мишайков и Димитър Робев... Те и двамата са учили в Атина. В същото време там се намирали д-р Чомаков и другарите му от училището на прочутия Каирис в Андрос.
Аз съм разказал в „Македония и Българското възраждане“ как те образували на тоя гръцки остров тайно дружество за пробуждането на българския народ. Д-р Мишайков и Димитър Робев попаднали в кръга им и споделили неговите мечти и техния жар. Д-р Мишайков, след като свърши медицината в Пиза, където се учеше и д-р Чомаков, се настани в Битоля и достигна чина на главен лекар на областта. Димитър Робев, познат на Раковски от Атина, поде голямата търговия на баща си, която се простираше и вън от пределите на Турция. Различни по природа, но сдружени в същия устрем, те поведоха борбата срещу тая силна крепост на елинизма, която представляваше в Битоля гъркомано-цинцарската едра буржоазия под водителството на гръцкия владика. Димитър Робев бил смел и неустрашим; д-р Мишайков по-улегнал, но със същата волева сила. За него се предаваше един трогателен спомен. След като подарил едно голямо място за българска църква в Битоля и едра сума за построяването и, той при това високо официално положение, което имал, носил сам тухли за нейното съзиждане, давайки така пример на своите съграждани. За успеха на борбата на д-р Мишайков и Димитър Робев против гърцизма способствувало много тяхното влияние пред турските власти. За почитта на турците към първия свидетелствува неговият чин: за втория достатъчно е да кажа, че беше избран депутат в турския парламент в 1877 година. „Ние, казваше баща ми, отивахме при тях за съвет и подкрепа. Охрид беше примерът, Битоля – водителството“.[4] |
“ |
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Иван Хаджиовец | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Търпо (Тръпче) (1803 - ?) | Петър (Панарет Пловдивски) (1805 - 1883) | Стойче (1809 - ?) | Димитър (1811 - преди 1881) | Васил (1813 - ?) | Менка | Константин (1807 - 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евгений | Васил (1840 - 1897) | Диаманди (1872 - 1953) | Григор | Иван | Христаки | Георги | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил | Иван (1854 - ?) | Симеон (1863 - ?) | Петър | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петко (1886 - ?) | Владимир (1892 - 1971) | Димитър (1883 - 1945) | Тодор | Роман (1883 - 1903) | Борис (1880 - 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 142.
- ↑ Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 309.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 432.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, 1967.
Портал „