Успение Богородично (Трескавец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
St. Mary's Assumption Church in Treskavec (3).JPG
общ вид
Местоположение в Прилеп
Вид на храма православа църква
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Прилеп
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Прилепско
Изграждане XIII – XIV век
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“) е средновековна православна църква в Северна Македония, главен храм (католикон) на манастира Трескавец, Прилепско, част е от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

Църквата в основата си е еднокорабна с наос с купол и разделен с пиластри на няколко части. Отвън олтарната апсида на изток е тристранна. Под измазаните стени на северния параклис се виждат фрески от XIV век. От XIV век е и притворът с двете куполести кули, разположени на западната част на църквата.[1]

Фреските са от различни периоди. Най-стари са тези на стените в двете кули – XV век. Те илюстрират календарни теми и светци, представени цял ръст. Ктиторските портрети, които се намират на източния зид в южния трем, са от втората половина на XIV век. Ликът на Божията майка е изобразен в нишата на южната врата от наоса. Според зографската техника, тази фреска е от XV век. Фреските в наоса са от края на XV век. Особено интересни са тези в първата зона, където има фигури на светци в изправено положение и цял ръст, облечени в благороднически дрехи и с разкошни шапки на главите. Фреските от XIX век са дело на крушевска зографска тайфа.[1]

Част от стенописите от XV век са от 1483/1484 година, дело на водещото ателие на Костурската художествена школа от този период, към чиито произведения се включват стенописите в „Свети Николай Евпраксиин“ в Костур (1485/1486), в католикона на манастира „Преображение Господне“, Метеора (1483), част от живописта в „Свети Никита“ при скопското село Чучер (1483/1484), както и фрагментите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Либаново (1485) и тези от разрушената църква „Свети Спиридон“ в Костур (края на XV век).[2]

Двукрилната врата и царските двери са резбовани в XVI век, кръстът Космитос – в XVII век. Многото празнични икони и иконите на апостолите са от XVII и XVIII век.[1] Престолната икона Исус Христос Цар на царете е дело на Михаил Анагност.[3] Иконата на Света Богородица с 24 сцени от житието ѝ е дело на Константин Анастасов от Магарево, датирана 1864 г. при игумена Христо. Иконата е изпълнена със съвършена техника, с много добър колорит, а движенията са свободни е естествени. Гръцкият надпис гласи: „Δια χειρός Κωνσταντίνου Αναστασιου ζωγραφου εκ Μεγαροβου ἐν ἔτει 1864. Διά τό Τρέσκαβετς Ἠγουμένοντος τού κ παπά Χρίστου πρός κοινήν δεησιν.“[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Манастирот Трескавец, прилепско. // Macedonium. Посетен на 7 април 2014 г.
  2. Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола на монахинята Евпраксия“. // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
  3. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 410. Посетен на 11 април 2014 г.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 277.
     Портал „Македония“         Портал „Македония