Успение Богородично (Трескавец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
St. Mary's Assumption Church in Treskavec (3).JPG
общ вид
North Macedonia relief location map.jpg
41.4036° с. ш. 21.5381° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православа църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Прилеп
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Прилепско
Време на изграждане XIII – XIV век
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“) е средновековна православна църква в Република Македония, главен храм (католикон) на манастира Трескавец, Прилепско, част е от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

Църквата в основата си е еднокорабна с наос с купол и разделен с пиластри на няколко части. Отвън олтарната апсида на изток е тристранна. Под измазаните стени на северния параклис се виждат фрески от XIV век. От XIV век е и притворът с двете куполести кули, разположени на западната част на църквата.[1]

Фреските са от различни периоди. Най-стари са тези на стените в двете кули – XV век. Те илюстрират календарни теми и светци, представени цял ръст. Ктиторските портрети, които се намират на източния зид в южния трем, са от втората половина на XIV век. Ликът на Божията майка е изобразен в нишата на южната врата от наоса. Според зографската техника, тази фреска е от XV век. Фреските в наоса са от края на XV век. Особено интересни са тези в първата зона, където има фигури на светци в изправено положение и цял ръст, облечени в благороднически дрехи и с разкошни шапки на главите. Фреските от XIX век са дело на крушевска зографска тайфа.[1]

Двукрилната врата и царските двери са резбовани в XVI век, кръстът Космитос – в XVII век. Многото празнични икони и иконите на апостолите са от XVII и XVIII век.[1] Престолната икона Исус Христос Цар на царете е дело на Михаил Анагност.[2] Иконата на Света Богородица с 24 сцени от житието ѝ е дело на Константин Анастасов от Магарево, датирана 1864 г. при игумена Христо. Иконата е изпълнена със съвършена техника, с много добър колорит, а движенията са свободни е естествени. Гръцкият надпис гласи: „Δια χειρός Κωνσταντίνου Αναστασιου ζωγραφου εκ Μεγαροβου ἐν ἔτει 1864. Διά τό Τρέσκαβετς Ἠγουμένοντος τού κ παπά Χρίστου πρός κοινήν δεησιν.“[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Манастирот Трескавец, прилепско. // Macedonium. Посетен на 7 април 2014 г.
  2. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 410. Посетен на 11 април 2014 г.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 277.
     Портал „Македония“         Портал „Македония