Преображение Господне (Метеора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Преображение Господне
Μεταμόρφωσης του Σωτήρος
Grece meteoron.jpg
Greece relief location map.jpg
39.7142° с. ш. 21.6269° и. д.
Местоположение в Гърция
Вид православен манастир
Местоположение Метеора, Гърция
Изграждане 1340 г.
Съвременен статут действащ мъжки манастир,
паметник на ЮНЕСКО UNESCO logo.svg
Съвременно състояние отворен за посещения
Преображение Господне
Μεταμόρφωσης του Σωτήρος
в Общомедия

Манастирът Преображение Господне (на гръцки: της Μεταμόρφωσης του Σωτήρος), известен и като Великия Метеор (на гръцки: Μεγάλο Μετέωρο) е най-големият от 6-те действащи православни манастири на Метеора. Разположен е върху най-високата (613 м. надм.в.) и най-голяма по площ метеорска отвесна скала (6 ха). отвесна скала, северозападно от манастира Варлаам и северно от Свети Никола Анапавса. От страната на изкачване височината е 215 м. и 115 стъпала водят до входа на манастира. До 1923 г. изкачването се е извършвало с помощта на въжени стълби или мрежа, изтегляна с макара от върха.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е основан е около 1340 г. от свети Атанасий Метеорски (Athanasios the Meteorite) и преподобни Йоасаф Метеорит[1], които събират множество последователи и построяват първия храм и монашески сгради.

В средата на XVI век манастирът става независим благодарение на константинополския патриарх Еремий I. През този период започва нов разцвет, свързан с управлението на игумен Симеон, който разширява манастирския католикон, и построява множество други манастирски постройки. В продължение на 600-годишното си съществуване Великият метеор е подлаган на множество нападения и грабежи, а през 1633 г. манастирът е почти напълно унищожен от пожар.

Когато през XV–XVI век монашеската република в Метеора се разраства, неин глава става игумена на Великия Метеор, а манастирът става главна монашеска обител и до днес има първенствуващо значение сред метеорските манастири.

Главна църква (католикон)[редактиране | редактиране на кода]

Основателите на манастира Атанасий Метеорски и Йоасаф Метеорит

Централният храм (католикон) на манастира е посветен на Преображение Господне. Понастоящем е с дължина 42 м. и височина 24 м. Изградена е във формата на кръст със сложен дванадесетостранен купол, висок 24 метра. Католиконът се състои от неф, олтар, нартекс и външен нартекс. Олтарната част, която първоначално е била целия храм, също е кръстокуполен храм, изгубил притвора си при разширението на църквата. Първоначалната църква е издигната през 1382 г. от основателя на манастира Свети Атанасий Метеорски и довършена през 1388 г. от Йоасаф Метеорит.

Първият храм е зографисан през ноември 1484 г. Впоследствие църквата се преустройва и разширява през 1552 г. по времето на игумена Симеон. Деспотския трон е дървен, с флорална декорация и е изработен през 1617 г. Позлатения дърворезбован иконостас на католикона, с изящни зооморфни и флорални мотиви, е изработен през 1791 г. по времето на игумена Партений.

Нартексът е деветкуполен и се поддържа от четири колони. В дъното му се намират мощите на основателите на манастира.Външният нартекс е широк с по малко стенописи и вградени керамични чинии в стените. Запазен е надпис за последното голямо разширение на храма през 1544-5 г. Сега целия храм е изографисан,, и макар че мненията на специалистите не съвпадат напълно, преобладава мнението че стенописите в централния храм от 1552 г. са дело на прочутия зограф Теофан Критски.

Други манастирски сгради[редактиране | редактиране на кода]

Освен католикона, на територията на манастира има още три по-малки църкви : "Свети Йоан Кръстител", построена през ХVІ век, с дърворезбен иконостас и стенописи; "Свети Свети Константин и Елена", построена през 1789 г., и "Свети Атанасий", която се намира до входа на манастира.

В манастира е запазена монашеската трапезария - дълга 35 и широка 12 м., построена през 1557 г. по време на игумена Симеон, която понастоящем е превърната в музей. Зад трапезарията се намира манастирската болница.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Посещения[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е отворен за туристически посещения :

  • през лятото — от 9:00 до 18:00 ч., без вторник.
  • през зимата — от 9:00 до 18:00, без вторник и сряда.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Проватакис, Теохарис : Метеора. История на манастирите и монашеството, изд."Михалис Тубис", Атина, с.32-39

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проватакис, Теохарис : Метеора. История на манастирите и монашеството, изд."Михалис Тубис", Атина, с.32-39

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]